Решение № 936 от 21.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. Варна, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова

Членове:

Красимир Т. Василев

Златина Ив. Кавърджикова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100501322 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 33595/23.04.2024г., подадена от С. В. Б., ЕГН ********** лично и в качеството й на майка и законен представител на детето К. Д. П., ЕГН ********** и от детето К. С. Б., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка С. В. Б., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. Д. К., срещу Решение № 1342/18.04.2024г., постановено по гр.д. № 9833/2024г. по описа на РС-Варна, 10 състав, в частта, с която на Д. Й. П., ЕГН ********** е наложена само мярка за защита да се въздържа от домашно насилие по отношение на С. В. Б., ЕГН **********, К. Д. П., ЕГН ********** и К. С. Б., ЕГН **********, но не и поисканите от молителите мерки, с които Д. Й. П., ЕГН ********** да бъде отстранен от съвместно обитаваното с тях жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „К.“ ***, да му бъде забранено да приближава тях и жилището им на помалко от 100 метра, както и да бъде определено временно местоживеенето на детето К. Д. П., ЕГН ********** при майката С. В. Б., ЕГН **********, както и по жалба на С. В. Б., ЕГН ********** срещу решението в частта, с която същата е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. Й. П., ЕГН **********.

Във въззивната жалба се излага, че с оглед установения по делото акт на домашно насилие от 28.07.2023г. на ответника Д. Й. П. следва да бъдат 1 наложени всички поискани с молбата за защита мерки, за да бъде преустановено упражняваното спрямо тях домашно насилие и да бъде възпрепятстван ответника за в бъдеще да извършва такова. Излагат се и подробни мотиви защо според въззивниците събраните по делото доказателства сочат само на извършено от Д. Й. П. домашно насилие.

Въззивниците молят решението в частта, с която С. В. Б. е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. Й. П. да бъде отменено и вместо него да се постанови решение, с което се приема, че спрямо Д. Й. П. не е извършено домашно насилие, както и да бъде изменено в частта, с която на Д. Й. П. е наложена само мярка за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, като бъдат наложени всички поискани мерки за защита.

В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН не е постъпило възражение срещу въззивната жалба от въззиваемия Д. Й. П., ЕГН **********.

В останалата му част, с която Д. Й. П., ЕГН ********** е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на С. В. Б., ЕГН **********, К.

Д. П., ЕГН ********** и К. С. Б., ЕГН ********** решението не обжалвано и влязло в законна сила.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по молба на С. В. Б., ЕГН ********** лично и в качеството й на майка и законен представител на детето К. Д. П., ЕГН ********** и от детето К. С. Б., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка С. В. Б., ЕГН ********** срещу Д. Й. П., ЕГН ********** за защита от домашно насилие.

В молбата са изложени твърдения, че молителката че С. Б. – П.а и Д. П. са сключили граждански брак на 25.07.2019 г. в град Варна като заедно с тях 2 живее и детето на С. от предходна връзка – К. Б.. Посочва, че още от самото начало на брака им, ответникът е упражнявал спрямо тях психическо насилие като е вдигал без причина скандали. На 28.07.2023 г., около 14.20 – 14.30 часа, всички били в малката спалня на семейното жилище, която се ползвала от Д. за офис. Ответникът предизвикал спор за режима на детето и отправил обидни думи спрямо С. – „нагаждачка“, „лъжкиня“ и „пикла“ като я отпратил да си ходи, защото работи, на което С. Б. – П.а се противопоставила, с което го предизвикала още повече и хванала детето К. като казала на К. да се приготвя, защото ответникът е много ядосан. Твърди, че докато приготвяла и изнасяла багаж на стълбищната площадка, усетила как Д. я дърпа за косата и я удря с юмруци по ръцете, тялото и главата и заканително й казал да се обади на полицията. След като се прибрал в офиса си, взела К. и се обадила на 112, а после и на К., която не й отговорила десет минути, но след това слязла като й казала, че е била заключена в една от баните и е чула всичко.

Съединена за общо разглеждане с първоначалната молба е и молба за защита от домашно насилие, подадена от Д. Й. П., ЕГН ********** срещу С.

В. Б., ЕГН **********. В молбата са изложени твърдения, че на 28.07.2023 г., около 15.00 часа, след поредния семеен скандал, предизвикан от съпругата относно дневния режим на К., молителят нарекъл съпругата си „пикла“, в резултат на което последната му нанесла удари с юмруци по лицето, устата и стомаха му. Д. я хванал за ръката, за да не продължава и тръгнал да търси помощта на К., но С. му казала, че не е вкъщи. Той й заявил, че ще викне полиция, обадил се и изчакал да дойде полицията.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак С.

В. Б. и Д. Й. П. са съпрузи от 25.07.2019г.

Видно от представените удостоверения за раждане детето К. С. Б. е родено на 24.04.2007г. от майка С. В. Б. и неустановен баща, а детето К. Д. П. е родено на 26.02.2021г. от родители: С. В. Б. и Д. Й. П..

В декларациите на молителите по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са пресъздадени твърденията от молбите им за защита, описани по-горе.

Съгласно приетото по делото медицинско удостоверение № 907 от 29.07.2023г., издадено от д-р Елена Димова от отделение по съдебна медицина към МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, на същата дата е прегледана С. В. Б. във връзка с получени от нея травматични увреждания. Отразени са предварителните данни на пострадалата, че на 28.07.2023г. съпругът й я дърпал за косата, нанесъл й удари с ръце в областта на главата и тялото.

Обективно установени от лекаря са червеникави точковидни ожулвания, на площ с диаметър 2 см в централната теменна област на главата. В заключение е прието, че се касае за ожулвания в окосмената част на главата, които са обусловили чувство на болка. Посочено е, че уврежданията могат да бъдат 3 получен по указаните време и начин.

Съгласно приетото по делото медицинско удостоверение № 906 от 29.07.2023г., издадено от д-р Елена Димова от отделение по съдебна медицина към МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, на същата дата е прегледан Д. Й. П. във връзка с получени от него травматични увреждания. Отразени са предварителните данни на пострадалия, че на 28.07.2023г. към 15:00 часа в дома му съпругата му му нанесла удари с юмруци в областта на лицето и корема. Обективно установено от лекаря са синкаво кръвонасядане, с окръглена форма и диаметър 1,5 см в областта на лявото слепоочие; косо разположено линейно червеникаво кръвонасядане с дължима 2 см в областта на лявата носно-устна гънка и точковидно ожулване с диаметър 2,2 см в областта на дясната буза. В заключение е прието, че се касае за кръвонасядания и ожулвания по лицето, които са обусловили чувство на болка и страдание. Посочено е, че уврежданията могат да бъдат получен по указаните време и начин.

Приети по делото са протоколи за предупреждение от 28.07.2023г., съгласно които полицейски служител В. Н. е предупредил лицата С. В. Б. и Д.

Й. П. да не си отправят взаимно заплахи и закани за физическа саморазправа.

В докладна записка от 28.07.2023г. полицейския служител В. Н. е посочил, че съвместно с Х.Х., на същата дата по сигнал от телефон 112 са посетили адрес в гр. Варна, ул. „К.“ 10, ет.4, ап.8. На място ги посрещнали лицата С. В. Б. и Д. Й. П.. Разговаряли с подаваюата сигнала С. Б., която не могла да обясни защо се е обадила в полицията и какво помощ иска. Само заявила, че имат проблеми. Д.а П. се оплакал, че системно е малтретиран от С.

Б., пребиван и гонен. И на двете страни били съставени протоколи за предупреждение по чл.144, ал.1 от НК.

Приети по делото са полицейски преписки по жалби на двете страни във връзка с настъпилия между тях семеен скандал от 28.07.2023г.

Изслушани по делото са записи от подадените от страна на С. П.а и от страна на Д. П. сигнали на тел. 112. От тях се установява, че С. е искала изпращането на полиция, с оглед това, че съпругът й я обижда и удря. Заявява, че няма нужда от спешна помощ, а само от полиция. От обаждането на П. е видно, че същият се е оплакал, че съпругата му го е пребила и обяснява, че адресът трудно се намира. Заявява, че не желае да остава в апартамента.

По делото по реда на чл.15 от ЗЗакрД е изслушано детето К. Б., което споделя, че на 28.07. между майка й С. и Д. възникнал конфликт по отношение режима на сън на брат й К.. Д. казвал на С. да се маха, защото му пречела да работи, после започнал да вика и да я обижда, а тя му казала да не говори така пред децата. След това майка й казала да се оправят и да излизат, защото Д. е много ядосан. К. отишла в банята да се оправят и от там чула как С. и Д. си викат, а К. плаче. Не видяла някой да удря другия, но чула майка да вика от болка и да казва на Д. да спре да я удря. К. останала за известно време в банята, защото я било страх.

4

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит при условията на призоваване на полицейския служител В. Н., който потвърждава, че е изготвил наличните по делото протоколи за предупреждение, макар и да не помни конкретния сигнал. Разяснява, че стандартно на място разпитват и двете страни и преценяват дали да предупредят единия, или другия, или и двете лица, като на място съставят протоколите за предупреждение. Докладната записка се изготвяла на по-късен етап в районното управление.

Съгласно заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, не са налице данни за осъществен пряк акт на домашно насилие спрямо децата К. и К. от всеки от родителите. В актуалното поле на родителите има данни за възприет акт на насилие към себе си в резултат на излезли извън контрол емоционални реакции след пореден семеен скандал в контекста на влошаващи се отношения между съпрузите през последната година, като и двамата имат усещане за акт на емоционално и физическо насилие. Детето К. е възприело събитието като ескалирал конфликт, прераснал в насилие спрямо майка й, с по-висока интензивност и характер от обичайните скандали. Възприетото е предизвикало у детето внезапен ситуативен стрес с преживяване на уплаха и страх. Изрично посочено в заключението е, че въвлечени в партньорския си спор, всеки от родителите проектира недоверие и открита враждебност към действията на другия и не показва родителска зрялост за предпазване на децата им от техните проблеми. Независимо от конкретния родителски конфликт, следва да се запазят отношенията с всяко от децата позитивни и развиващи се.

Разпечатката съдържа 41 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d03c970d-a5f9-420e-a525-6d721a5cf403