Решение № 826 от 29.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №

20221100901486 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между „Д.Д.“ ЕООД и „У.Р.Д.“ ООД били сключени два договора за заем: договор за паричен заем от 16.05.2006 г. за сумата 40 000 евро и договор за паричен заем от 17.05.2006 г. и анекс към него от 22.05.2006 г. за сумата 293 000 евро, като общият размер на предоставената, но невърната заемна сума възлиза на 330 000 евро. Посочва, че сумата била предоставена на ответника. С договор за прехвърляне на вземания от 15.01.2014 г. „Д.Д.“ ЕООД прехвърлило на „Е.П.В.К.“ ООД вземането към длъжника „У.Р.Д.“ ООД в размер на 333 000 евро главница и лихва за периода от 23.05.2006 г. до 31.12.2013 г. в размер на 87 989,52 лева. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия с нотариална покана. Посочва, че било предвидено, че сумата е дължима след покана. Счита, че погасителната давност за всяко от задълженията била прекъсната с признанието на дължимостта на сумите чрез отразяването им в годишните финансови отчети на дружеството. Твърди, че с покана от 13.07.2022 г., връчена от ЧСИ М.Б. поискал от ответника да му заплати горепосочените суми, но това не било направено. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата в общ размер на 330 000 евро – главници по горепосочените два договора за заем.

Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „У.Р.Д.“ ООД оспорва исковете като недопустими, а по същество – недоказани и неоснователни. Твърди, че цесията е недоказана и не е породила действие. Оспорва да е бил надлежно уведомен за цесията с покана от 15.01.2014 г., поради което счита, че същата му е непротивопоставима. Посочва, че договорът за заем от 16.05.2006 г. е невалиден, тъй като липсва реалното и ефективно 1 предаване на уговорената заемна сума. Прави изрично възражение за изтекла погасителна давност на сумите по договорите за заем, като счита, че същите са погасени по давност още преди 11 години. Твърди, че не е налице прекъсване на давността по договора за заем от 16.05.2006 г. и по договора за заем от 17.05.2006 г. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете.

В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба ищецът оспорва възражението на ответника, че не е уведомен за извършената цесия, както и че не е сключен договор за заем. Счита за неоснователно възражението относно погасяване на вземанията по давност.

Твърди, че давностният срок е бил прекъсван многократно чрез признаването на задълженията от страна на длъжника.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът заявява, че поддържа изцяло всички възражения и твърдения изложени в отговора на исковата молба.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове по чл. 240 ЗЗД за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер на 333 000 евро, представляваща главници по договор за заем от 16.05.2006 г. за сумата от 40 000 евро и по договор за заем от 17.05.2006 г. за сумата 293 000 евро.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване фактите, на които основава искането си, а именно: съществуването на договори за заем, сключени между „Д.Д.“ ЕООД и „У.Р.Д.“ ООД, предаването и получаването на претендираната сума; поемането на задължение за връщане на сумите в уговорения срок; прехвърляне на вземанията в полза на ищеца „Е.П.В.К.“ ООД, за което ответникът е уведомен.

Представен е договор за паричен заем от 16.05.2006 г., сключен между „Д.Д.“ ЕООД, като заемодател и „У.Р.Д.“ ООД, като заемател, с който, съгласно чл. 1, заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 40 000 евро, а заемателят се задължава да върне заемната сума и да заплати лихва на заемодателя съгласно условията, уговорени по-долу. В чл. 2 е предвидено, че заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя по банков път или в брой. В случай, че заемната сума бъде предадена в брой заемателят следва да издаде на заемодателят разписка за получената сума.

Съгласно чл. 4 заемателят се задължава да върне на заемодателя заемната сума и да заплати дължимата лихва на заемодателя, изцяло или на части.

Представен е договор за паричен заем от 17.05.2006 г., сключен между „Д.Д.“ ЕООД, като заемодател и „У.Р.Д.“ ООД, като заемател, с който, съгласно чл. 1, заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 292 625 евро, а заемателят се задължава да върне заемната сума и да заплати лихва на заемодателя съгласно условията, уговорени по-долу. С чл. 2 страните са се съгласили, че заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя по банков път или в брой. В случай, че заемната сума бъде предадена в брой заемателят следва да издаде на заемодателят разписка за получената сума.

Съгласно чл. 4 заемателят се задължава да върне на заемодателя заемната сума и да заплати дължимата лихва на заемодателя, изцяло или на части. На 22.05.2006 г. е подписан Анекс към договора за паричен заем, сключен на 17.05.2006 г., с който страните са изменили чл. 1 в следния смисъл: „Заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 293 000 евро, а заемателят се задължава да върне заемната сума и да заплати лихва на заемодателя, съгласно условията, уговорени по-долу“. Посочено е, че всички останали текстове на договора заем от 17.05.2006 г. остават без промяна.

Представено е платежно нареждане от 23.05.2006 г., с което „Д.Д.“ ЕООД е превело 2 на „У.Р.Д.“ ООД сумата 292 625 евро. Видно е от извлечение от сметка на ответника, че на 23.05.2006 г. е отбелязано получено плащане на 293 000 евро.

Представен е договор за прехвърляне на вземания от 15.01.2014 г., сключен между „Д.Д.“ ЕООД, като цедент и „ТВМИ“ ЕООД, като цесионер, с който цедентът продава, цедира и прехвърля на цесионера всички свои права върху вземане в общ размер към 31.12.2013 г. от 420 989,52 евро, главница 333 000 евро и лихва 87 989,52 евро, начислена за периода от 23.05.2006 г. до 31.12.2013 г., на основание договор за заем от 16.05.2006 г. и договор за заем от 17.05.2006 г. срещу определена в чл. 3 цена.

С нотариална покана от 15.01.2014 г., изпратена от „Д.Д.“ ЕООД до „У.Р.Д.“ ООД, ответникът е уведомен за сключената цесия. Отбелязано е, че поканата е връчена от управителя на „У.Р.Д.“ ООД на 10.12.2014 г.

Видно е, че ищецът „Е.П.В.К.“ ООД, с предишно наименование „ТВМИ“ ООД, е изпратил до ответника на 12.06.2022 г. покана за плащане, с която на основание чл. 4 от гореописаните договори за заем е предявил за плащане заемните суми в 10-дневен срок.

Поканата е получена от ответника на 13.07.2022 г.

От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза и от извършената проверка в счетоводството на „У.Р.Д.“ ОО и представените документи, се установява, че заемните суми по процесните договори в общ размер на 651 291,39 лева /293 000 евро и 40 000 евро/ са осчетоводени по кредита на сметка 152/1 „Получени дългосрочни заеми“. От направения анализ на Годишните финансови отчети за периода от 2007 г. до 2021 г. на „У.Р.Д.“ ООД се предполага, че сумата в размер на 651 291,39 лева /333 000 евро/ е включена в Раздел „Б“, т. 6 „Задължения към предприятия над 1 година“ на Счетоводните баланси на дружеството по години, както следва, но поради липса на достатъчно данни не може да се установи с конкретност кога точно въпросната сума е първоначално осчетоводена от „У.Р.Д.“ ООД. Годишният финансов отчет на дружеството за 2006 г. не е публикуван в търговския регистър.

При разпита свидетелката Ц.А.Л. заявява, че знае дружествата Д.Д., У.Р.Д. и Е.П.В.К., бивше ТВМИ, като е водила счетоводството на Д. и Е.П.В.К. до 2010 г. Знае, че между Д.Д. и У.Р. Д. са сключени договори за заем през 2005 г., 2006 г. Вземането след това било цедирано на ТВМИ, с ново наименование Е.П.В.К.. Комуникирала с управителя на Д.Д. и с управителя на Уайт Ривър и поне веднъж годишно ответникът потвърждавал счетоводните салда. Заявява, че била на няколко срещи между управителите на дружествата като счетоводител. Сочи, че преди осчетоводяване на договора за цесия, по имейла е получавала потвърждение на салда. Те били подписани от г-н О.Н. и г-н И.. Не може да каже от какъв имейл адрес са изпращани потвържденията.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът се легитимира като кредитор на ответника по силата на сключен на 15.01.2014 г. договор за прехвърляне на вземания, с който „Д.Д.“ ЕООД му прехвърля вземания, които има срещу „У.Р.Д.“ ООД, в общ размер на главниците 333 000 евро по договори за паричен заем от 16.05.2006 г. и 17.05.2006 г.

Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права /вземания/, по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Цесията, като всеки друг договор, трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите и винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В разглеждания случай, както се посочи, предмет на договора за цесия са вземания по горепосочените два договора за заем. За доказване предаването на сумите, като елемент от фактическия състав на договора за заем, като реален такъв, са 3 ангажирани доказателства единствено по договора за паричен заем от 17.05.2006 г., като видно от платежното нареждане и извлечението от сметка на „У.Р.Д.“ ООД, по сметка на заемателя на 23.05.2006 г. е получена сумата от 293 000 евро. За получаване сумата в размер на 40 000 евро по договора за заем от 16.05.2006 г. не са представени платежни нареждания.

Същевременно, от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ответникът е осчетоводил като получени дългосрочни заеми както вземането по договора за заем от 17.05.2006 г. в размер на 293 000 евро, така и вземането по договор за заем от 16.05.2006 г. в размер на 40 000 евро, поради което съдът приема за установено, че сумите са предадени от заемодателя на заемателя. Видно е от подписаните между „Д.Д.“ ЕООД и „У.Р.Д.“ ООД договори за заем, че е уговорено задължение на заемателя да върне сумите след покана. При тези данни следва да се приеме за установено, че между „Д.Д.“ ЕООД и „У.Р.Д.“ ООД са валидно възникнали правоотношения по договори за заем от 16.05.2006 г. и 17.05.2006 г. Доколкото се установи съществуването на сделките, то цесията има за предмет съществуващи вземания, които са надлежно прехвърлени на ищеца.

Настоящият съдебен състав приема за установено, че цесията е съобщена на ответника от цедента с нотариална покана, връчена на 10.12.2014 г. В подкрепа на това е удостоверяването направено от нотариус В.М., че поканата, в която е обективирано изявлението за прехвърляне на вземанията, е връчена на управителя на „У.Р.Д.“ ООД – О.Н..

Посочената разписка: Акт № 145, която удостоверява връчването, съвпада с щемпела, отбелязан на самата нотариална покана, съдържаща известието по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Установи се по делото, че ищецът е поканил ответника да върне заемните суми в общ размер на 333 000 евро, на основание чл. 4 от договорите за заем, с покана от 12.06.2022 г., връчена на „У.Р.Д.“ ООД на 13.07.2022 г., поради което следва да се приеме, че вземането е изискуемо към датата на предявяване на исковата молба, предвид изтеклия срок за плащане и липсата на доказателства, че сумата е върната от ответника.

Съдът намира обаче за основателно възражението на ответника, че вземането в общ размер на 333 000 евро, формирано от главниците по договора за заем от 16.05.2006 г. и договора за заем от 17.05.2006 г. е погасено по давност. В чл. 240, ал. 4 ЗЗД е предвидено, че заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. В разглеждания случай страните са уговорили връщане на сумите след покана в 10-дневен срок. Поканата до длъжника го поставя в забава, но не поставя началото на течението на погасителната давност. Съдебната практика е константна, че нито разпоредбата на чл. 69, ал.