Решение № 15 от 27.06.2025, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. З., 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Административно наказателно дело № 20255420200013 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. В. К., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул.

,,З.“ № *, със съдебен адрес: гр. Н., ул. ,,А.С.“ № 64, адвокатска кантора – адв.

В., против Наказателно постановление № 24-0371-000297/05.02.2025г., издаздено от началник група в РУ З., ОДМВР С., с което, на основание чл.

175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв и лишаване от право да управлявя МПС за 1 м., за извършено нарушение по чл. 123, ал.1, т.2, б. Б от ЗДвП.

Жалбоподателят намира така издаденото НП за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Развива подробни доводи и моли съдът да постанови решение, с което да го отмени. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не представлява. Не взема становище по жалбата, а единствено въвежда възражения, относно прекомерност на претендираните разноски.

1

Жалбоподателката, в съдебно заседание, не се явява, вместо нея се явява упълномощен представител – адв. В. от АК С., който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява и не взема становище.

Районна прокуратура-С., редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.12.2024г. в гр. Н., около 22.35 часа, полицейският служител В. Н.

/свидетел по делото/ получил, чрез телефонно обаждане, на личния си телефонен номер, сигнал от св. А. Ч., който му съобщил, че е бил блъснат от движещ се автомобил, марка Х., модел ЦРВ, с рег.№ ****, управляван от жалбоподателката С. В. К..

Свидетелят Н. предал сигнала и в РУ З., от където за проверка на соченото е изпратен и полицейския служител - свидетелят А. Б.. Служителите Б. и Н. предприели действия по установяване на лицата Ч., който твърдял, че е ударен, и водача К., която пък отрекла да е напуснала мястото на соченото нарушение, преди да се увери, че Ч. не е пострадал. Налице е признание от нейна страна, че Ч. е паднал в следствие на удар.

Не са установени обаче имуществени и неимуществени щети по сочените за участници в ПТП К. и Ч., както и върху притежавано от тях имущество или такова на трети лица.

Свидетелите Б. и Н. сочат, че не са въприели наранявания на св. Ч., като такива не се твърдят и от него.

По делото е приложен и Фиш за спешна медицинска помощ с посочен пациент свидетеля Ч., от който документ е видно, че не са установени открити рани, а се сочи единствено болезненост в областта на гръдния кош. Не е установена и обследвана връзка с евентуално настъпилия инцидент.

Разпитан в осз, св. Ч. не сочи твърдения да са му нанесени имуществени и/или неимуществени вреди, а единствено описва случката и дава лична 2 критична оценка на слуилото се.

В хода на проверката лицата били поканени устно да дадат и обяснения в сградата на полицейския участък. Писмените им обяснения били записани, под диктовка от самите лица, а след прочитането им от полицейските служители, същите са ги подписали. Освен чрез обаждане на св. Н., Ч. съобщил за случилото се и чрез обаждания на ЕЕН 112, представяйки се за друго лице – Ш.Ч., като по негови думи това е така, за да се отработи сигнала му.

След снемане обясненията на лицата, е съставен АУАН №

1030177/27.12.2024г. от инспектор А. Б., в присъствието на свидетеля Н. и на сочената зарушител.

С акта е посочено, от фактическа страна, че жалбоподателката, спрямо която е повдигнато административното обвинение, ,,като участник в пътнотранспортно произшествие с участието на второ лице – пешеходец, не изпълнява задължението си да остане на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи на Министерство на вътрешните работи.“ Посочено е, че мястото на нарушението е гр. Н., ул. ,,А.П.“ №*, а понататък е посочено и мястото гр. Н., на мост, свързмащ ул. ,,А.С.“ и ул. ,,Н.“ до дом 206 на ул. ,,А.С.“.

За различно посочените в АУАН адреси, разпитаният св. Б. пояснява, че използваното устройство, автоматично сочи ул. ,,А.П.“ №* в гр. Н., като данните за него не могат да бъдат редактирани и затова е направено конкретизиране на соченото място за местопроизшествие в обстоятелствената част на разглеждания АУАН.

Безпротиворечиво св. Н. потвърждава казаното от св. Б..

Нарушението е квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.123, ал.1, т.2 от ЗдвП.

Процесният акт е връчен лично на жалбоподателката след съставянето му като й е дадена възможност да направи възражения по акта, като такива не са отразени.

По-нататък, жалбоподателката не е упражнил правото си да направи писмени възражения по съставения й АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

3

След запознаване с административната преписка, административнонаказващият орган - Началник група в РУ З., ОД МВР-С., е издал атакуваното Наказателно постановление № 24-0371-000297/05.02.2025г., връчено на жалбоподателката лично, на 13.02.2025г.

Съдът не констатира нарушение по реда на връчване на НП, като намира, че е редовно, в съответствие с реда, установен по НПК.

В срок, жалбоподателката е упражнил правото си да оспори посоченото НП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва:

От анализа на гласните доказателства - показания на свидетелите А. Б. и В. Н., на които съдът дава вяра изцяло, защото са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си относно релевантните факти по делото, както и от приетите писмени доказателства, - Акт за установяване на административно нарушение; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед Рег.№ 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и приложени по делото и приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, описани в протоколи от осз, в т.ч. докладни записки, кореспонденция с Община Н., Фиш за спешна медицинска помощ, ВД – магнитен носител, съдържащ запис от проведени разговори на ЕЕН 112.

От показанията на свидетелите не се установява да са нанесени наранявания, имуществени или неимуществени щети на св. Ч. или друго лице, въпреки усилията на длъжностните лица.

Предвид на изложеното съдът също не констатира пороци, водещи до компрометиране на доказателствената стойност на приетите писмени документи, поради което и цени всички писмени доказателства.

Съдът дава пълна вяра на показанията на сочените свидетели. Те не са оборени от нито едно доказателство по делото. Същевременно свидетелите не се опитват манипулативно да представят фактическата обстановка като преувеличава потребностите на АНО или да злепоставят жалбоподателя. В 4 заключение показанията на свидетелите се ценят като подробни и добросъвестно дадени, поради което се ползват с доверие от съда.

На следващо място, както се посочи, в осз е разпитан и св. Ч., по чийто сигнал е извършена проверка на случая.

От показанията му се установява единствено сблъсък с движещия се автомобил с водач жалбоподателката, при който сблъсък същият паднал на земята.

Съдът приема за обективни показанията на свидетеля, доколкото не противоречат с останалите доказателства по делото.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Освен това същата е и ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение, съгласно дадената от АНО правна квалификация по чл. 123, ал.1, т.2, б. Б от ЗДвП.

Съгласно текста на посочената разпоредба, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗдвП, пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

В процесните АУАН и НП обаче не са изложени каквито и да било факти за причинени имуществени или неимуществени вреди, нито за пострадали хора.

Описанието на посочените правно значими факти се изчерпва с лаконично посочване, че привлеченото към отговорност лице, ,,като участник в пътнотранспортно произшествие с участието на второ лице – пешеходец, не 5 изпълнява задължението си да остане на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи на Министерство на вътрешните работи.“

На първо място, не става ясно кое е това лице и придизвикани ли са му наранявания. В конкретния случай нито актосъставителят, нито административнонаказващият орган са описали щети и къде са възникнали такива, като административнонаказващият орган не е доказал наличие на причинени щети.

В случая и в АУАН, и в НП единствено бланкетно е изписан текстът на закона. Следва да се отбележи, че щетите са част от фактическия състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП.

Без извод за настъпило ПТП не може да се стигне до извод за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.2, б. Б от ЗДвП.

Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението в АУАН и издаденото въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена и от анализа на доказателствения материал, посредством който се установяват имената на пешеходеца /но не и да е имал наранявания/, предвид обвинителната функция на АУАН и НП и изискването тези факти, с оглед възможността за упражняване на правото на защита да бъдат описани в посочените документи. Предвид това и доколкото е рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита на жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо нея юридическа отговорност, представлява самостоятелно основание за отмяната на НП /в този смисъл и Решение № 1352 от 9.04.2025 г. на СРС по а. н. д. № 16528/2024г./.

Отделно от горното отменително основание, Съдът констатира и друго процесулно нарушение – неправилно, респ. погрешно посочване мястото на извършване на нарушението.

Както бе отбелязано по-горе, актосъставителят е отбелязал два различни адреса в гр. Н., обосновавайки се в осз с автоматично зареждане на административен адрес от използваното устройство при съставяне на АУАН.

6

Дори да се приеме това обяснение за достоверно, то остава необяснимо защо АНО не е отстранил това несъответствие по реда на чл.53, ал. 2 от ЗАНН.