Решение № 2507 от 07.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2507 гр. Пловдив, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330101202 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез пълномощника адвокат Г. против Е. З. К., ЕГН **********, с адрес: ******, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД бил сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от **** г., с клиентски номер № ******, с който е уговорена за ползване мобилна услуга за номер******* при условия на тарифен план Smart L+, с месечна абонаментна такса от 29,99 лева с ДДС. Срокът на споразумението бил 24 месеца – до ******г. Издадени били три броя фактури,а именно: № ***** / *****г., на стойност 36,70 лева с ДДС за отчетен период 22.02.2019г. - 21.03.2019г.; № *******/ ******г. на стойност 35,98 лева с ДДС, с отчетен период 22.03.2019г. – 21.04.2019г. и № ****** / ******г. на стойност 0,69 лева – начислена за корекция, за отчетен период 22.04.2019г. до 21.05.2019г. Поради незаплащане на дължимите суми в срок последвало едностранно прекратяване на договора, за което мобилният оператор издал по клиентски № ***** от ******г. крайна фактура № *******. Дата на деактивация на процесния абонамент била *******г.

Твърди се, че в изпълнение на чл.1.1.1 от договор за цесия ***** г. вземанията по процесния договор са прехвърлени на дата ******г. от 1

„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК 831642181 на „С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК 205942517, което ги е прехвърлило с Анекс към Договор за цесия от *******г., на дата *****г. на „ЮБЦ“ ЕООД. Заявява, че към исковата молба са приложени уведомления за извършените цесии, като моли ответникът, да се счита уведомен за същите с връчване на исковата молба.

Предвид липсата на плащане, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № ***** г. по описа на ПдРС, **** гр. с., против длъжника била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № ***** г. Доколкото заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указания до ищцовото дружество бил предявен настоящият установителен иск.

С оглед изложеното моли за уважаване на предявения установителен иск, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 52,74 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителна услуга, с клиентски № *******, сключен между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.

Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който е редовно уведомен за настоящото производство.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски 2 има ищецът, съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата в размер на 205 лева в исковото производство, включващи държавна такса в размер на 25 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 205 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.

З. К., ЕГН ********** дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: 205680303, сумата от 52,74 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителна услуга, с клиентски № *******, сключен между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК в съда – ****** г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № ****** г. по ч.гр.д. № ****** г. по описа на ПдРС, ******* гр. с.

ОСЪЖДА Е. З. К., ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:

205680303, сумата от общо 205 лева - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 205 лева– разноски в заповедното производство, сторени по по ч.гр.д. № ******* г. по описа на ПдРС, ***** гр. с.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________ 3