Определение № 1427 от 12.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1427 гр. София, 12.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002902504 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на насрещните страни по спора – ищците Х. В. Ж., Г. В. Х., Х. В. Х., Р. В. Я. и Я. В. Х., и ответника ЗАД “ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 121265177, срещу решение № 264/21.06.2024 г. по в.т.д. № 19/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение № 183/02.06.2023 г. по т.д.

№ 1266/2021 г. на ОС – Стара Загора, са уважени предявените против застрахователя осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над присъдените от по 45 000 лева до 49 000 лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на смъртта на баща им Васил Х. Тодоров при ПТП на 15.02.2021 г. в землището на гр. Стара Загора, по път II-66, км 57, причинено от Г. Атанасов Мошков като водач на лек автомобил “Ауди А8” с рег. № СВ2472МН, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 23.02.2021 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени исковете за горницата над 49 000 лева до обжалвания размер от по 130 000 лева – частични от по 200 000 лева.

С касационната жалба на ищците са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Релевира се, че апелативният съд не е приложил правилно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, което е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение за неимуществени вреди. Излагат се доводи, че въззивният съд не е взел предвид всички обстоятелства, имащи значение за действителния справедлив размер на обезвредата, както и конкретните 1 обективни факти във връзка с това. Подчертава се, че не са отчетени и нивата на застрахователните лимити към датата на събитието, ежегодното увеличение на премиите по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, практиката по сходни казуси. Оспорва се изводът на въззивната инстанция за наличие на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат - 30%, поради нарушение на разпоредбите на чл.113, ал.

1, т. 1 и чл. 114, ал. 1 ЗДвП. Изтъква се, че ответникът не е доказал, че пострадалият е извършил нарушение, което е в пряка причинно-следствена връзка с увредата, а ако се приеме наличие на съпричиняване от негова страна, степента му е не повече от 10%. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част и присъждане на допълнително обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от по 81 000 лева, както и на адвокатско възнаграждение за оказаната на ищците безплатна правна помощ.

От касаторите ищци се релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като поставените въпроси могат да се обобщят в три групи питания – относно приложение на критериите при определяне размера на справедливото обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД, относно установяване приноса на пострадалото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и степента за допринасяне на вредоносния резултат, относно задълженията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на спора по делото. По тези групи въпроси е посочена задължителна и казуална практика на касационната инстанция, като се твърди, че при постановяване на решението си въззивният състав се е отклонил от същата. Иска се и директен достъп до касация по чл. 280, ал. 2 ГПК с твърдение за нарушение от съда на логическите правила пир вземане на решение, доколкото изводите му в обжалваното решение не почиват на обективно установените факти и законът не е приложен според точния му смисъл.

С касационната жалба на ответника, уточнена с молба с вх. № 5757/27.03.2025 г., се атакува въззивното решение в уважителната част за горницата над 45 000 лева до присъдените 49 000 лева. Въвеждат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушения на материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Изразява се несъгласие с определената от апелативния съд степен на съпричиняване на пострадалия към вредоносния резултат - 30%. Счита се, че така формираният извод не е съобразен с установената фактическа обстановка по спора и с допуснатите от пострадалия нарушения на императивните правила на ЗДвП. Същият не кореспондира с изготвеното заключение на съдебната автотехническа експертиза. Изтъква се, че не е обсъдено от въззивния съд и обстоятелството, че в хода на воденото досъдебно производство е установено от заключението на химическата експертиза, че 2 пешеходецът е предприел неправомерното пресичане на платното за движение след употреба на значително количество алкохол. Според касатора ответник, обстоятелствата по делото обосновават значително по-завишен размер на приноса на пострадалия, не по-малък от 50%. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната уважителна част и отхвърляне на исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ в тези размери, както и присъждане на направените по делото разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът ответник релевира доводи за допускане на касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение в обжалваната част с казуалната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, като поставя два въпроса за приложение на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че обжалваното решение е и очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК всяка от страните възразява по основателността на искането за достъп до касация на насрещната страна и оспорва жалбата й.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационните жалби на насрещните страни по спора са допустими – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Апелативният съд, сезиран с въззивни жалби на насрещните страни по спора, за да потвърди и отмени частично решението на първата инстанция, е приел, че същото е валидно и допустимо. Не е констатирал нарушение на императивни материалноправни норми. Отбелязал е, че не е спорно и се установява от представеното по делото удостоверение, че ищците са наследници по закон (деца) на Васил Х. Тодоров. Доказано е, че процесното ПТП е настъпило на 15.02.2021 г., около 18.40 часа, в землището на гр. Стара Загора, по път II-66, км 57 в лява лента в посока изток при движение на лекия автомобил “Ауди А8” с рег. № СВ2472МН, управляван от свидетеля, който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пешеходеца Васил Х.

Тодоров, който загинал вследствие на инцидента. Отговорността на водача е застрахована при ответното дружество, пред което ищците са отправили претенция за заплащане на обезщетение за процесното ПТП и са получили отказ. С оглед на това въззивният съд е счел за изпълнена процедурата по чл.

380 КЗ. Въз основа на установеното от заключението на автотехническата експертиза, решаващият състав е формирал извод, че водачът на автомобила е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, предвиждаща задължение на водачите на ППС при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с конкретните условия, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо 3 препятствие, както и на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – при разрешена скорост в населено място до 50 км/ч към момента на удара се е движел с превишена такава от 102 км/ч. Акцентирал е, че допуснатите нарушения от Мошков са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което презумпцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.

По спорния въпрос относно размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди в обжалваното решение са изложени подробни съображения за преценка на близките отношения между пострадалия и всяко от децата, възрастта на пострадалия към момента на ПТП - на 66 г., тази на децата (между 34 г. и 43 г.), както и относно търпените болки и страдания от ищците в резултат на внезапната и преждевременна загуба на родител по такъв непредвидим начин. Въз основа на установените по делото факти е направен извод, че между пострадалия и децата му е имало нормална емоционална връзка, като няма данни по делото за някакви особени, допълнителни елементи към нея, нито за някакви финансови или други зависимости от бащата. Пострадалият и неговите деца, от които четири са живеели в чужбина от дълго време, са имали самостоятелен живот. След обсъждане на представената психологическа консултация от 15.07.2022 г. на ищцата Я. Х. е прието, че същата има характер на заключение на експерт, което не е направено по съответния процесуален ред. Посочените в тази консултация констатации не променят извода, че по отношение на Я. Х. няма данни за неимуществени вреди, различни от тези за останалите ищци както по продължителност, така и по интензитет. С оглед вида, интензитета и продължителността на доказаните вреди, които са в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП, негативните психически изживявания и тяхната продължителност, въззивният съд е намерил, че сумата от 70 000 лева за всеки от ищците е справедлив паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди.

Относно възражението на ответника за съпричиняване на пострадалия на вредоносния резултат, съставът на апелацията е обсъдил приетото заключение на автотехническата експертиза, че причина за настъпване на процесното ПТП са както действията на водача на лекия автомобил “Ауди”, така и поведението на пешеходеца Васил Тодоров, който е предприел пресичане на платното за движение на място, което не е обозначена пешеходна пътека и не е продължение на тротоар или банкет. Преди да предприеме преминаване на платното за движение не се е съобразил с разстоянието на приближаващия от запад на изток автомобил и с неговата скорост на движение. Намерил се е в пътната лента, в която се е движил автомобилът.

При това положение въззивният съд е преценил, че с поведението си пострадалият е нарушил разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т.1 и чл. 114, т. 1 ЗДвП и е допринесъл за настъпване на произшествието и последващия вредоносен резултат. При съпоставка на поведение на прекия причинител и това на пострадалия, с оглед приноса им към вредоносния резултат, е определена степента на съпричиняването от 30%. При тези данни на всеки от ищците е 4 присъдено обезщетение от по 49 000 лева.

Решаващият състав на ПАС е посочил, че не може да отчете представените от ответника пред втората инстанция доказателства за плащане на всеки от ищците на сумата от по 57 924,88 лева, доколкото не е ясно какви задължения са погасени с тях.

За неоснователно е намерено оплакването на застрахователя относно началната дата на обезщетението за забавено плащане, тъй като исканията му към увредените лица са били несъстоятелни и не са били пречка за разглеждане по същество на претенцията на ищците. На основание чл. 429, ал.

3 КЗ такова се дължи от 23.02.2021 г.

По тези мотиви въззивният съд е отменил и потвърдил частично първоинстанционното решение в обжалваната част, като в полза на всеки от ищците е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за горницатата над 45 000 лева до 49 000 лева, като са отхвърлени исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над тази сума до обжалвания размер от по 130 000 лева. По съразмерност са определени и разноските по делото.

Настоящият състав намира, че не се обосновава допуск до касация.