Решение № 161 от 24.06.2025, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 195/2025
- Вид
- Решение № 161
- Подписан
- 24.06.2025
- В сила
- 24.06.2025
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Зоя Стоилова Шопова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Закон за нормативните актове
- чл. 14, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 118 ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328,ал.1,т.10 · Кодекс на труда
- чл. 50, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 54 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.57 · Кодекс на труда
- чл. 59 · Кодекс на труда
- чл. 66, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.8,ал.3 · Кодекс на труда
- Чл.4, ал.1 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 161 гр. Смолян, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Тоничка Д. Кисьова
Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500195 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 43/18.03.2025г., постановено по гр.д.№ 407/2024г. по описа на Районен съдМадан е осъдено Средно училище „Св. св. К. и М.“, гр. Р. със седалище и адрес на управление: гр.
Р., ул. „Х. А.“ № *, БУЛСТАТ *******, представлявано от директора С. Д. К. да заплати на В. Ф. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Р., ул. „К. П. В.“ бл.*,вх.*, ет.*,ап.*, следните суми:
2380,39 лева – главница, представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01- 192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование №Д01-269/06.12.2022г. брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г.,ведно с мораторна лихва върху сумата за периода от 01.08.2023г. до 16.10.2024 – датата на предявяване на исковата молба в размер на 396,02 лева, както и законната лихва върху главницата от 16.10.2024 г. до окончателното погасяване на вземането; 610,25 лева –главница, представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование №Д01-269 от 06.12.2022 г. възнаграждение, представляващо дължим процент за прослужено време, ведно с мораторна лихва върху сумата от 01.08.2024г. до 16.10.2024 – датата на предявяване на исковата молба в размер на 101,52 лева, както и законната лихва върху сумата от 16.10.2024г. до окончателното погасяване на вземането; 501,58 лева – главница, представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование № Д01-269 от 06.12.2022 обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал.
1 от КТ за 31 дни, ведно с мораторна лихва върху сумата от 01.08.2024г. до 16.10.2024 - датата на предявяване на исковата молба в размер на 83,45 лева, както и законната лихва върху главницата от 16.10.2024г. до окончателното погасяване на вземането; 3916,44 лева главница, представляваща 1 разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование № Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с мораторна лихва върху сумата от 01.08.2024г. до 16.10.2024 -датата на предявяване на исковата молба в размер на 651,56 лева, както и законната лихва върху главницата от 16.10.2024 г. до окончателното погасяване на вземането. Постановено е предварително изпълнение на решението, в частта относно присъденото трудово възнаграждение на ищеца и лихвите върху него. Осъдено е СУ „Св. св. К. и М.“, гр. Р. със седалище и адрес на управление: гр.
Р., ул. „Х. А.“ № *, БУЛСТАТ ******* представлявано от директора С. Д. К. да заплати на В. Ф.
М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Р., ул. „К. П. В.“ бл.*,вх.*, ет.*,ап.*, сумата от 1500 лева – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдено е СУ „Св. св. К. и М.“, гр. Р. със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Х. А.“ № *, БУЛСТАТ ******* представлявано от директора С. Д. К. да заплати по сметка на Районен съд Мадан, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от общо 401,87 лева държавни такси за производството, както и сумата от 300 лева разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1013/07.04.2025г. от Средно Училище „Св.Св. К. и М.” - гр. Р., чрез пълномощника му адв. К. Р. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че Анекс № ДО 1192 / 10.08.2023 г. към Колективния трудов договор е с обратно действие, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването му - 10.08.2023 г. Съдът е обсъдил събраните доказателства , като е приел, че изразеното в тях становище на страните не е задължително за него. Действително, изразената воля на страните, подписали процесния Анекс, не е задължителна за съда, но същата е определяща при прилагането на Анекса. Твърди се, че Анексът няма обратно действие, тъй като никъде в него не е посочено обратното му действие и не е налице воля на страните да има обратно действие, видно от представените и приети като доказателства по делото становище на Независим учителски синдикат с изх. №54/17.08.2023г., становище на МОН с изх. № 80812-411 от 25.08.2023г. и становища с изх. № 0513-185/27.09.2023г. и изх.№0602-987/28.09.2023г. на заместник-министъра на образованието и науката за прилагане на процесния Анекс. Съдът е посочил, че е съобразил разпоредбите на чл. 54 ал.1 от КТ, но е направил неправилния извод за обратното действие на Анекса. Посочената разпоредба регламентира, че КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Правилото е, че клаузите на колективния трудов договор действат занапред, за в бъдеще, но страните по договора може да уговорят друго, като под „друго“ законът има предвид друг момент, различен от датата на подписването му, от която ще влезе в сила. След като такава клауза липсва неправилно съдът е приел, че Анексът има обратно действие.
Основанието за увеличение на заплатите възниква на 10.08.2023г. с подписването на Анекса към КТД, поради което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица и ищцата не спада към този кръг, поради това, че към този момент трудовия й договор е прекратен. Посочената в Анекса дата - 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата ,които притежават качеството на „работници и служители“ към момента на постигането на договореността10.08.2023г.,т.е. основанието за увеличение на заплатата възниква на 10.08.2023г. с подписването на Анекса от 10.08.2023 г. към КТД -10.08.2023 г .,поради което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица. Съгласно чл. 1 ал.2 от Анекс № Д01-192 / 10.08.2023г. средствата, които се отпускат, са за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на 2 предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, каквато ищцата В. М. не е към датата на подписване на Анекса, т.е. тези средства следва да бъдат използвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти , които към датата на подписания Анекс имат подписан индивидуален трудов договор с работодателя си, а ищцата В. М. безспорно не е била заето лице към датата на подписването на Анекса и не е имала подписан индивидуален трудов договор, с който да й бъде определено конкретно индивидуално трудово възнаграждение, тъй като същото е била прекратено, считано от 27.07.2023г.,поради пенсиониране. С оглед на това не съществува правна възможност лице с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне на новите работни заплати да получи разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период. Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличението на работните заплати ,както е предвидено в разпоредбата на чл. 118 ал. 3 КТ. Противно на това, първоинстанционният съд е приел, че ищцата, която е полагала труд в процесния период 01.01.2023г. - 10.08.2023г. има право да получи предвиденото в Закона за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата, както и размера на съответните обезщетения, изчислявани на базата на увеличената работна заплата. Неоснователно е позоваването от районния съд на едно въззивно Решение № 40 /13.02.2025г. по в.гр.д. № 8/ 2025 г. на ОС - Смолян, като е пренебрегнал останалите представени от СУ “Св.Св. К. и М.“ - гр. Р. съдебни решения от други окръжни съдилища, които отхвърлят идентични ищцови претенции. Съдебната практика на съдилищата върви към уеднаквяване по отношение на прилагане на процесния Анекс и тя е в посока на отхвърляне на предявените искове. Датата на сключване на Анекса - 10.08.2023 г. определя кръга на правоимащите лица, който се определя освен от наличието на валиден и действащ трудов договор към датата на подписване на Анекса, и от членство в синдикална организация - страна по процесния Анекс. Съгласно чл. 4 от сключения КТД за системата на предучилищното и училищното образование, постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите страни по договора. Както ищцата сама е посочила в исковата молба, към датата на подписване на процесния Анекс, тя не е била член на нито една от синдикалните организации, подписали процесния Анекс. Това се доказва и от представените по делото списъци на членовете на синдикалните организации за месеците 08.09.10.11 и 12 на 2023г. Въпреки този безспорен факт, районният съд е приел, че процесният Анекс има действие и по отношение на ищцата В. М., без същата към този момент да е в трудово правоотношение със СУ „Св.св. К. и М.“ - гр.Р.. Освен това договореното с Анекса увеличение не се изплаща автоматично, а с всеки един от педагогическия и непедагогическия персонал е сключено допълнително споразумение, съгласно което е изплатено увеличението. Подписаното допълнително споразумение към трудовия договор е задължително условие за изплащане на увеличението. Тъй като към датата на подписване на Анекса и влизането му в сила - 10.08.2023 г., М. няма качеството на работник/служител в СУ „Св.Св. К. и М.“ - гр. Р., не е налице механизъм за подписване на допълнително споразумение към трудовия й договор за изплащане на увеличението. Именно поради липсата на механизъм за подписване на допълнително споразумение към вече прекратен трудов договор, не е налице правно и фактическо основание на В. М. да бъде изплатено договореното с Анекса увеличение на работната заплата. Първоинстанционният съд е пренебрегнал този факт и е достигнал до неправилния извод за обратно действие на процесния Анекс, поради което неправилно е уважил 3 исковите претенции. В жалбата се съдържат оплаквания и относно допуснатото предварително изпълнение на решението, които не следва да бъдат разглеждани в настоящия случай, тъй като допуснатото предварително изпълнение е обжалвано от СУ „Св.св. К. и М.“ гр.Р. с частна жалба с вх.№ 913/27.03.2025г., по която е образувано в.ч.гр.д.№ 159/2025г., по което е постановено Определение № 197/29.04.2025г., което не подлежи на обжалване, поради което на основание чл.299 от ГПК спорът не може да бъде пререшаван. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и бъдат отхвърлени предявените искове.
Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1215/28.04.2025г. от В. Ф. М. чрез пълномощника й адв.В. П., в който се оспорва същата като неоснователна, като се сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че правилно районният съд е приел, че изменението на КТД, извършено с Анекс № Д01192/10.08.2023г., следва да намери приложение и за работниците и служителите, които към датата на сключването на Анекса са с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това, че в същия са предвидени нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т. е. придадено е ретроактивно действие на вече възникнали в преходен момент правоотношения между страните по КТД. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (редакция от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти като за педагогически специалист на длъжността старши учител е предвидена сумата от 1763 лева (до последващото изменение на наредбата от 01.01.2024 г.). Съгласно § 3 от ЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр.