Решение № 51 от 11.03.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Сливница, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. М. при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. М. Административно наказателно дело № 20231890200369 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от „.............“ ЕООД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление в гр. ...................... представлявано от управителя Е.М., чрез адв. В. от САК срещу НП 53-00-1251/27.07.2021 г., издадено от Г.Б.Н. – главен юрисконсулт на ОПУ – София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.26, ал.2, б.“б“ ЗП, на основание чл.54, ал.1 вр. чл. 53, ал.1 ЗП, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно с твърдения, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и протИ.речие на материалноправните разпоредби при съставянето на АУАН и издаването на НП. Изтъква, че АУАН не му е надлежно връчен, което го е лишило от възможността да участва в административнонаказателното производство.

Поддържа, че в АУАН и НП липсва пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е било извършено. При тези съображения жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – главен юрисконсулт на ОПУ – София Георги Н., оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В. от САК, който изразява становище за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения.

В съдебно заседание гл.юрк. Н. изразява становище за потвърждаване на НП като 1 издадено при спазване на всички законови изисквания.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 12.03.2021 г., в обхвата на ПП I-8 (Калотина – София), от дясно и от ляво на пътя на четири места, едно от които км. 39+800 (ляво) св. И. П. М., В. В. А. и Н. А. М. служители на Областно пътно управление - София установили, че на разстояние от около 100 м. има поставени рекламни съоръжения, за които не било издавано разрешение за специално ползване на пътищата от АПИ. Съоръженията представлявали табели, на които имало надпис „ТИР“, изображения на ТИР и автосервиз, място за отдих и паркинг и разстоянието, след което може да се стигне до мястото. Служителите на ОПУ тръгнали по пътя за гр. Костинброд, следвайки указанията на табелите и след като изминали указаното на тях разстояние стигнали до голям комплекс с паркинг и автосервиз с наименование „.............“. След констатацията св. М. поканил дружеството – жалбоподател да отстрани рекламните съоръжения в 15-дневен срок от получаването на поканата. Табелите били премахнати от служители на дружеството – жалбоподател. При извършения последващ оглед от служители на ОПУ било установено, че табелите са премахнати, но не била отстранена конструкцията, представляваща два метални пръта за всяка табела. С оглед на това св. М. поканил представител на дружеството за се яви в ОПУ за съставяне на АУАН, но поради неявяването на такъв, АУАН бил съставен в негово отсъствие на 12.05.2021 г. и връчен при отказ.

Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.

Въз основа на съставения № 3/12.05.2021 г. било издадено и обжалваното наказателно постановление № 53-00-1251/27.07.2021 г. от Г.Б.Н. – главен юрисконсулт на ОПУ – София. В наказателното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените разпоредби.

Междувременно в хода на административнонаказателното производство представители на дружеството се явили в ОПУ – София и се поинтересували за процедурата за издаване на разрешение за поставяне на рекламни съоръжения в обхвата на пътя. Било подадено заявление от дружеството, извършен бил предварителен оглед и съставени протоколи, но процедурата не била финализирана.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите И. П. М., В. В. А., Н. А. М. и Н.А.С., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: АУАН № 3/12.05.2021 г., известие за доставяне, заповеди № РД-11-1160/17.09.2019 г., № РД-11-1130/17.09.2019 г. и № РД-11-322/16.03.2021 г. на Председателя на УС на АПИ, писма, покана от 16.03.2021 г., искане от управителя на дружеството – жалбоподател, протоколи от предварителен оглед от 14.04.2021 г.

Съдът извърши преценка на показанията на всички разпитани по делото свидетели и приема, че тези показания са достоверни, тъй като са последователни и безпротИ.речиви 2 помежду си, като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по делото.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства по делото. Същите са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, и затова се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни по степен, място и материя органи с оглед разпоредбата на чл. 56, ал. 2 и ал.

3 от ЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗП актовете се съставят от длъжностните лица на АПИ. Като служител на АПИ София, актосъставителят И. П. М. има правомощия да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал.3 от ЗП, наказателните постановления се издават за републиканските пътища от председателя на управителния съвет на агенцията или от упълномощено от председателя на управителния съвет длъжностно лице от агенцията или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Главният юрисконсулт в ОПУ – София при АПИ е оправомощен да издава наказателни постановления за установени нарушения на ЗП със Заповед № РД-11-1160/17.09.2019 г. на Председателя на УС на АПИ.

Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения - както при съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които нарушения са рефлектирали в правната сфера на жалбоподателя, както и върху законосъобразността на обжалваното НП.

На първо място не е достатъчно ясно и конкретно описано местоположението на рекламното съоръжение. Описанието се изчерпва с посочване на номера на пътя и точния километър от пътя, където съоръжението е поставено. Не е отразена посоката, която е 3 отправна за преценка на местоположението. Не са посочени отстояния на съоръжението от пътя. Това е така, тъй като не са извършени никакви замервания. В същия смисъл, не са посочени и точни параметри на рекламното съоръжение.

Тук следва да се посочи, че според настоящия състав контролният орган е подходил твърде формално при извършване на проверката. Доколкото част от фактическия състав е описанието дали рекламното съоръжение се намира в „обхвата на пътя“ или в „ограничителната строителна линия“, е било необходимо служителите на контролния орган да извършат необходимите замервания за отстоянията на рекламното съоръжение от пътя и параметрите на самото съоръжение и да ги отразят в протокол, който впоследствие да е надлежно доказателство. В случая това не е направено и съответно не са посочени и установени безспорно тези елементи от обективната страна на състава на твърдяното административно нарушение. Този подход от страна на административнонаказващия орган следва да се възприеме като процедурен недостатък. След като не е установено точното местоположение на рекламното съоръжение, няма как да бъде извършена надлежна преценка дали то попада, както повелява чл. 26, ал. 2 ЗП в „обхвата на пътя“ или в обхвата на „ограничителната строителна линия“.

На второ място, административнонаказващият орган не е положил необходимите усилия да установи кога е изградено съоръжението, а е счел, че е достатъчно да посочи една единствена дата - тази на установяване на нарушението и като дата на самото нарушение. Не е без значение обаче нито кога е изградено съоръжението, нито колко дълго е ползвано по предназначение без съответните разрешителни, тъй като тези обстоятелства, освен че са част от фактическата обстановка, която следва да се установи правилно, са от значение и за индивидуализацията на наказанието предвид степента на обществена опасност на нарушението.

На следващо място от разпита на актосъставителя и от даденото предписание за премахване на рекламно съоръжение става ясно, че становището на административнонаказващият орган е било, че съоръжението е изградено от дружеството жалбоподател „.............“ ЕООД, именно поради което на него е предписано да го премахне.

Това становище обаче е намерило изражение в АУАН и НП единствено при цитиране на нарушените разпоредби, без да има каквото и да е словесно описание на възприетото нарушение - изграждане на рекламно съоръжение без надлежно разрешение за това.

Несъмнено установено е единствено, че рекламно съоръжение е имало изградено и че за изграждане на същото дружеството жалбоподател не разполага с нарочни разрешения от Агенция „Пътна инфраструктура“. В действителност, с писмото, което дружеството е отправило до ОПУ-София, своеобразно е признало, че то е изградило рекламното съоръжение, но това не се установява по несъмнен начин. Налага се изводът, че за да се приеме налице „изграждане“ на рекламно съоръжение, не е достатъчно да се установи физическото съществуване на последното.

С оглед лаконичното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП, което не носи достатъчна информативност за съставомерните признаци на нарушението, съдът 4 намира, че са нарушени нормите, предвиждащи задължителни реквизити на двете категории актове и по-конкретно: нарушени са чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН . Нарушението на тези разпоредби е самостоятелно основание за отмяна на НП. В конкретния случай нарушението не съдържа минимално дължимото по силата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Както е изрично записано в АУАН и НП, констатирано е изграждане на рекламното съоръжение. Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити.