Решение № 445 от 03.10.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Ловеч, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20244310100442 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, чрез пълномощник юрисконсулт Диана Драганова, срещу Л. Н. С., с адрес: *** 5, по реда на чл.

415, ал. 1, т. 3 от ГПК, в която се твърди, че с Договор за потребителски кредит № ***т 16.09.2021 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД /правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, преди „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/ и ответника Л. Н. С., Банката – ищец отпуснала на ответника – кредитополучател кредит в размер на 18567.00 лева за потребителски нужди, предоставен в пълен размер, с краен срок за погасяване – 20.09.2028 г.

Посочва се, че съгласно чл. 4 от договора, за ползвания кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва, като съгласно чл. 4.1 за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 5.60%, а след изтичане на този срок, кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, формирана от сбора на два компонента: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5.560 – чл. 4.2 от договора. В случай на забава в плащането на дължими суми по кредита, се твърди, че съгласно чл. 4.5 от договора, кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 /десет/ пункта годишно над възнаградителната лихва, върху забавената сума за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.

Посочва се, че съгласно чл. 5 ал. 2 от договора, кредитът следва да бъде погасен на 1

84 анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.10.2021 г. до 20.09.2028 г., включващи приложимата годишна лихва съгласно чл. 4.1, съответно чл. 4.2.

Твърди се, че на датите на падеж от 20.01.2023 г. до 20.11.2023 г., кредитополучателят Л. Н. С. не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски. Поради това, тъй като неплащането на погасителни вноски по кредита представлява случай на неизпълнение съгласно чл. 8.1 от договора, Банката имала право в този случай, съгласно чл.

9.2 от договора, да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими, като предсрочната изискуемост по процесния договор за кредит, се твърди, че е обявена на кредитополучателя на 28.11.2023 г. с лично получено от него писмо с изх.№ 00141374 от 24.11.2023 г.

В случай, че не се установи валидно връчване на ответника на съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, ищецът заявява, че с настоящата искова молба упражнява правото си по чл. 9.2 от договора да обяви всички усвоени и непогасени суми за предсрочно изискуеми, считано от датата на получаване на препис от исковата молба от ответника.

Посочва се още, че след подадено от „ОББ“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с Разпореждане № 322/06.02.2024 г., постановено по ч.гр.дело № 200/2024 г., РС-Ловеч отхвърлил частично заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу ответника за сумата от 254.98 лева – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 13.12.2023 г. до 31.01.2024 г. включително.

С оглед на това и след получено съобщение от заповедния съд на 13.02.2024 г., ищецът предявява настоящия осъдителен иск по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, и моли да бъде осъден ответника Л. Н. С. да му заплати сумата 254.98 лева – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 13.12.2023 г. до 31.01.2024 г. включително.

Моли и за присъждане на направените разноски в настоящото и заповедното производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

В законоустановения едномесечен срок, ответникът не е подал писмен отговор, не е изразил становище по иска, не е направил възражения, не е сочил или представял доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. С писмено становище, пълномощникът му поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, като излага съображения, че предявения иск е основателен и доказан. Поддържа и искането за присъждане на направените разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът Л. Н. С., редовно призован, не се явява и не изразява становище по делото.

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 200/2024 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на ищеца, всички, преценени поотделно и 2 в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, вх.№ 1329/02.02.2024 г., от „Обединена българска банка“ АД, е било образувано ч.гр.дело № 200/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд срещу длъжник Л. Н. С. за следните вземания, произтичащи от процесния Договор за потребителски кредит № ***т 16.09.2021 г., а именно: 15 701.02 лева – главница, 739.68 лева – договорни лихви за периода от 20.01.2023 г. до 12.12.2023 г., 200.04 лева – обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 20.01.2023 г. до 12.12.2023 г., 254.98 лева – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 13.12.2023 г. до 31.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.02.2024 г. до изплащане на вземането.

С влязло в сила Разпореждане № 322/06.02.2024 г., заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист само в частта за вземането в размер на сумата 254.98 лева – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 13.12.2023 г. до 31.01.2024 г., и указал на заявителя за възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск срещу длъжника за това вземане.

С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият осъдителен иск по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, за присъждане на посоченото вземане.

Съдът намира за безспорни описаните в исковата молба факти относно сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***т 16.09.2021 г., по силата на който „Райфазенбанк /България/“ ЕАД /впоследствие с наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД/, чийто правоприемник е ищецът „Обединена българска банка“, е предоставила на ответника – кредитополучател Л. Н. С. кредит в размер на 18567.00 лева за потребителски нужди, който е усвоен изцяло, като е уговорен краен срок на погасяване на кредита – 20.09.2028 г.

В договора се съдържат всички описани в исковата молба уговорки относно дължимата годишна лихва. Предвидено е, че съгласно чл. 4 от договора, за ползвания кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва, като съгласно чл. 4.1 за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 5.60%, а след изтичане на този срок, кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, формирана от сбора на два компонента: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5.560 пункта – чл. 4.2 от договора.

Съгласно чл. 4.5 от договора, при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 /десет/ пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване на договора, лихвеният процент при просрочени плащания, съгласно предходното изречение, изчислен съгласно чл. 4.1, е в размер на 15.60%.

В чл. 5 ал. 2 от договора е предвидено, че кредитът ще бъде погасен на 84 3 анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.10.2021 г. до 20.09.2028 г., включващи приложимата годишна лихва съгласно чл. 4.1, съответно чл. 4.2.

Не се спори, че ответникът – кредитополучател Л. Н. С. не е заплатил дължими месечни погасителни вноски с дати на падеж от 20.01.2023 г. до 20.11.2023 г., поради което Банката – кредитор е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми, за което кредитополучателят е уведомен с писмо, връчено му на 28.11.2023 г. Безспорно, предсрочно изискуемата главница е тази, която е посочена в извлечението от счетоводните книги на Банката, в размер на 15701.02 лева, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

В настоящото производство се търси присъждане на обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 13.12.2023 г. до 31.01.2024 г. включително.

Страните са обвързани от договор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Съгласно чл. 33 ал. 2 от Закона за потребителския кредит, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, т.е. въведен е лимит на обезщетението - до размера на законната лихва /т.е. 10%/. В случая се установи, че клаузата на чл. 4.5 от договора предвижда, че при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата. Лихвата е уговорена в първоначален размер от 5.60% за първите 12 месеца /чл. 4.1/, а след това е сбор от компонентите на променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5.560 пункта. При този начин на формиране на обезщетението за забава съдът счита, че то надвишава законната лихва.

Следователно, така договореното обезщетение за забава се основава на недействителна клауза, която противоречи на императивната норма на чл. 33 ал. 2 от ЗПК, тъй като то надвишава законовия лимит от 10%, поради което не може да бъде присъдено.

По изложените съображения, предявеният осъдителен иск за присъждане на сумата 254.98 лева, представляваща обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница по процесния договор за потребителски кредит, за периода от 13.12.2023 г. до 31.01.2024 г. включително, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С оглед този изход на процеса, следва да се отхвърли и искането на ищеца за присъждане на разноските в настоящото исково и в заповедното производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: ***, против Л. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 430 от ТЗ във връзка с чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на сумата 254.98 лв. /двеста петдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница по Договор за потребителски кредит № ***т 16.09.2021 г., за периода от 13.12.2023 г. до 31.01.2024 г. включително, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ искането на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за присъждане на разноските в настоящото исково и в заповедното производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 200/2024 г. по описа на Районен съд-Ловеч.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

5