Решение № 1192 от 17.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1192 гр. Пловдив, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г. Въззивно гражданско дело № 20245300501507 по описа за 2024 година

С решение № 1456/ 01.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 6052/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, IX граждански състав, съдът е отхвърлил предявените от И. К. Д., ЕГН ********** против К. Г. И., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени положителни установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на с. Я. , одобрени със Заповед № РД-18-63/19.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота с. **, ул. „*** с площ от 1 886 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, **, ***, ****, както и че ищецът е собственик на 13/108 ид.ч. от построените в имота сграда с идентификатор № *** с площ от 96 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор № *** с площ от 46 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: жилищна сграда – друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № *** с площ от 54 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор № *** с площ от 20 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор № *** с площ от 25 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор № ***с площ от 9 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор № *** с площ от 38 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: селскостопанска сграда, съответно е разпределена и отговорността за разноските.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№19479/05.06.2024г., депозирана от И.

К. Д., чрез процесуалния представител адв. И. Н. против решението на Районен съдПловдив, като се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт.

Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно приел да е приложима презумпцията 1 по чл. 30, ал. 2 от ЗС по отношение на правата на съделителите по доброволна делба, обективирана в нотариален акт, вписан под № 232, том 19/2021 г. в СВ – гр. Пловдив. Това не било така, понеже от естеството на основанието и вътрешните отношения между съсобствениците следвало друго. Излага подробни съображения в тази насока.

Същественото било, че при насрещното прехвърляне на собственост по споменатата доброволна делба всъщност вътрешно прехвърляне на собственост между В. Д., И. Д. и Г. И. не е имало. В каквото съотношение били дяловете на тримата в прехвърлените от тях 4/9 ид. части от ПИ с идентификатор № ***, в същото съотношение било и придобИ.ето между тях на получените от М. Д. и Д. Д. 5/9 ид. части от ПИ с идентификатор № ***, а именно: 2:1:1, а не 1:1:1. Като се съобрази това, в ПИ 592 дяловете следвало да са: за В. Д. – ½ ид. част, за И. Д. – ¼ ид. част., и за Г И. – ¼ ид. част. Обратното тълкуване би означавало, че във вътрешните отношения между съсобствениците е налице неоснователно обогатяване, доколкото В Д. дала по-висок дял (2/9 ид. части от прехвърлените 4/9 ид. части от ПИ № 593), а получавала равен с Д. и И. дял (1/3) от насрещната престация, представляваща 5/9 ид. части от ПИ № 592. Действителната воля на страните била да получат еквивалентен на прехвърленото дял от придобитите 5/9 ид. части от ПИ № 592. Сградите находящи се в ПИ № 284 (разделен на ПИ № 592 и ПИ № 593), респ. в ПИ № 592, били построени по време на брака между В. Д. и К. Д., но понеже съпрузите имали само 4/9 ид. части от земята, то по приращение придобили 4/9 ид. части от сградите в режим на СИО. След смъртта на К. Д.

СИО била прекратена, а квотите на съсобствеността върху сградите се разпределили, както следва: 8/27 ид. ч. за В. Д., 2/27 ид. ч. за И. Д., 2/27 ид. ч. за Г И. и 5/9 ид. ч. за М. Д. и Д. Д.

(такава била квотата на последните върху земята). При спазване на твърдяното от ищецажалбоподател съотношение на дяловете по доброволната делба от 2021 г., съсобствеността между Д. и И. в сградите била при квоти: 62/108 за В., 23/108 за И. и 23/108 за Г.. На 25.05.2022 г. В. Д.а прехвърлила на И. Д. всичките си права в съсобствеността върху имота и сградите, в резултат на което съсобствеността останала само между нейните синове, както следва: за ПИ – ¾ ид. ч. за И. и ¼ за Г., а за седемте сгради – 85/108 ид. ч. за И. и 23/108 ид. ч за Г.. С две последващи транслативни сделки Г. И. прехвърлил на сина си – ответникътвъззивник К. И. повече права, отколкото сам притежавал в имота и сградите – от това възниквал правният интерес на жалбоподателя да заведе процеса. Иска се от съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови нов такъв, с който да уважи предявените искове.

Въззиваемият К. Г. И., чрез процесуалния представител адв. М. П. А., оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че основаният начин за преодоляване на презумпцията по чл. 30, ал.2 ЗС бил постигането на изрична уговорка между страните в съдържанието на съответната правна сделка, от която възниквала съсобствеността, като в конкретния случай не съществувала такава договореност. Иска се от съда да потвърди обжалваното решение.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 124 ГПК от И. К. Д. против К. Г. И., с които се иска да бъде прието за установено в отношенията между страните, че И. К. Д. е собственик на 1/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Я. , обл. Пловдив, община Марица, одобрени със Заповед №РД***г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: с. Я., ул. *** с площ от 1 886 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при съседи: поземлени имоти с идентификатори: **** която идеална част съставлява разликата между признаваните от ответната страна права в размер на 8/12 ид.ч. и действително притежаваните от ищеца права – 9/12 ид.ч от собствеността на описания 2 имот, както и че ищецът е собственик на 13/108 ид.ч. от построените в имота сграда с идентификатор № **** с площ от 96 кв.м., с предназначение: жилищна сградаеднофамилна; сграда с идентификатор № *** с площ от 46 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № *** с площ от 54 кв.м., с предназначение: жилищна сграда- еднофамилна; сграда с идентификатор № *** с площ от 20 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор № *** с площ от 25 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор № *** с площ от 9 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор №*** с площ от 38 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, като претендираната идеална част съставлява разликата между признаваните от ответната страна права в размер на 72/108 ид.ч. и действително притежаваните от ищеца права – 85/108 ид.ч от собствеността върху описаните сгради.

Ответникът оспорва исковете. Сочи, че презумпцията на чл. 30, ал.2 ЗС намирала приложение когато основанието, на което е придобита вещта не сочи обема от права на всеки от съсобствениците и това не може да бъде изведено от естеството на основанието и вътрешните отношения между съсобствениците. В настоящия случай страните не оборили презумпцията за равенство на дяловете. Основаният начин за преодоляване на презумпцията по чл. 30, ал.2 ЗС бил постигането на изрична уговорка между страните в съдържанието на съответната правна сделка, от която възниквала съсобствеността, което в конкретния случай не било налице.

За да постанови обжалваното решение, Районният съд е посочил, че целта на делбата е да се постигне ликвидиране състоянието на съсобственост върху имуществото чрез разпределянето му между съсобствениците, така че всеки един от тях да получи реален дял или неговата парична равностойност. Прието е, че с процесния договор за доброволна делба на всяка от двете групи съделители бил разпределен в общ дял и изключителна собственост по един недвижим имот, като съдът не е възприел доводите на ищеца за взаимно прехвърляне на права по отношение на идеалните части в двата новообразувани имота, постигнато със сключването на договора, тъй като целта на делбата била да се прекрати съществуващата съсобственост, а в случая страните постигнали съгласие двата имота да се разпределят между съсобствениците по групи. В нотариалния акт за доброволна делба не били установени правата на съответната група съделители в получения в изключителна собственост недвижим имот, поради което следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 30, ал.2 ЗС. В случай на постигната в хода на делбата спогодба между съделителите, при която двама или повече от тях получават в общ дял, без да бъдат посочени различни права, при които се придобива новата съсобственост в общия дял, следвало да намери приложение чл.30, ал.2 ЗС. Липсата на уговорка между съделителите, получили общия дял не обосновавало извод, че дяловете им оставали такива, каквито били преди делбата. По тези съображения съдът стигнал до заключението, че В. Г.а Д.а, И. К. Д. и Г. К. И. получили равен дял от по 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с изградените в имота сгради. Решаващата инстанция приела също, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на насрещно задължение № 108, том IV, рег. № 3493, дело № 651/12.10.2022 г. на нотариус Г. П. с рег. № 708 и с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на насрещно задължение № 104, том V, рег. № 4283, дело № 832/07.12.2022 г. на нотариус Г. П. с рег. № 708 при НК, Г. К. И., праводател на ответника К.

Г. И., прехвърлил в полза на последния неговата 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, ведно с изградените в имота сгради, като по този начин Г. И. се разпоредил с притежаваните от него ид.ч. в процесния имот, придобити от него по силата на нотариалния акт за доброволна делба. Така районният съд стига до извода, че ищецът не доказал, че е собственик на претендираните от него идеални части, тъй като ответникът придобил собствеността на годно правно основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочено във въззивната жалба. При извършена проверка в рамките 3 на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.

От съдържанието на Решение №1117/2005г. на ВКС се установява, че е признато за установено по отношение на В. Г. Д. и М. Г. Д, че К. И. Д. е собственик на 1/3 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 2400 кв.м. и съставляващо парцел IX-284 от кв. 36 по действащия регулационен план на с.Я., община Марица.

Видно от удостоверение за наследници на К. И. Д., същият е починал на 29.07.2021г., като е оставил следните наследници по закон: В. Г.а Д., И. К. Д. и Г. К. И..

По делото е представено Решение № 37520/22.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 1131/1998г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което е допуснато извършването на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ***, както и на 2/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор **** при следните квоти: 4/6 идеални части в режим на СИО за съпрузите М. Г.а Д. и Д. Л. Д.; 1/6 идеална част лично имущество за М. Г. Д.; 1/6 идеална част лично за В. Г. Д..