Решение № 60 от 26.06.2025, Районен съд - Нови пазар
- Съд
- Районен съд - Нови пазар
- Дело
- Административно наказателно дело 138/2025
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 26.06.2025
- Състав
- Светла Радева
Цитирани разпоредби
- чл.27,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42,т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д,ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.123,ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175,ал.1,т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.20,ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Нови пазар, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла Радева при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Светла Радева Административно наказателно дело № 20253620200138 по описа за 2025 година
Производство с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН,по жалба,депозирана от П. Г. А. с адрес: гр.В.,местн.“***" № *,действащ чрез адв.А. Х. –ВАК срещу Наказателно постановление №24-0307-001226/06.01.2025г.,издадено от Д. С. Д.,на длъжност „*** „ при РУ Н.,ОДМВР Шумен.
Жалбоподателят твърди,че с горецитираното наказателно постановление,за нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП,чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП му били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 70.00лв. и „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 1 месец.
Счита НП за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено изцяло ,поради следните съображения:
Намира,че обжалваното наказателно постановление страна от съществени формални пороци.Фактическата обстановка във връзка с извършени нарушения по чл.20,ал.1 от ЗДвП и чл.123,ал1,т.1 от ЗДвП била описана противоречиво и не ставало ясно за какво е наказано лицето.
В нарушение на чл.42,т.4 от ЗАНН ,в АУАН липсвало описание на нарушенията и обстоятелствата,прие които същите са извършени.При издаването на същото било допуснато нарушение на чл.57,т.5 от ЗАНН-липсвало описание на фактическите обстоятелства,касаещи съставомерните признаци на Д.ието.За действителната фактическа обстановка ,актосъставителят направил предположения.
Липсата на конкретизация на основни признаци от състава на вмененото нарушение ,каквито били фактите,чрез които се е осъществило конкретното противоправно Д.ие и механизма му на осъществяване ,се явявало съществено процесуално нарушение и 1 отменително основание.
В нарушение на чл.52,ал.4 ,АНО се произнесъл в издаденото НП,където липсвал изобщо какъвто и да е било коментар ,нито мотиви за неприемането му относно подаденото възражение от жалбоподателя.
В обжалваното наказателно постановление не била разгледана разпоредбата на чл.27,ал.2 от ЗАНН.Не били конкретизирани нито смекчаващите,нито отегчаващите вината обстоятелства,както и тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване.
Предвид гореизложеното,жалбоподателят моли да бъдат призовани на съд с административно-наказващия орган и след доказване основателността на твърденията,изложени в жалбата,съдът постанови решение,с което отмени изцяло обжалваното наказателно постановление ,на основанията,изложени в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован се явява лично и с адв.Х..Поддържат изцяло депозираната жалба.
Административно-наказващият орган не се явява,не изпраща представител.В съпроводително писмо към административно-наказателната преписка оспорва изцяло жалбата и моли съда да я остави без уважение,като потвърди изцяло атакуваното наказателно постановление.Чрез процесуалния си представител –В. Д. –главен юрисконсулт в ОДМВР –Шумен депозира писмено становище,в което излага подробни аргументи.Моли в полза на ОДМВР –Шумен да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение ,при отхвърляне на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН серия GA №1078507/09.10.2024г.,съставен от Д. С. Д. ,на длъжност –*** в РУ-Н., ОДМВР Шумен ,в присъствието на свидетеля Е. Ф. О. ,против П. Г. А. затова,че на 07.09.2024г.около 13.10 часа в Община К.,на път ТРЕТИ КЛАС №***,при км.25+500,в посока към с.К.,при управление на лек автомобил „***“ с рег.№***,собственост на Д.Х.Г. извършва следните нарушения: 1/ Не контролира непрекъснато управляваното моторно превозно средство и при разминаване блъска лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№***,управляван от Д. С. Д.
,при което възниква ПТП с материални щети –счупени странични леви огледала и на двата автомобила –адм.нарушение по чл.20,ал.1 от ЗДвП и 2/Като участник в ПТП не изпълнява задължението си да спре и да установи последиците от произшествието –нарушение по чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Посочено е,че АУАН е съставен по преписка с рег.№307000-7015/09.09.2024г.по описа на РУ-Н..
Нарушителят е депозирал писмено възражение срещу акта,което е оставено без уважение.
С Наказателно постановление №24-0307-001226/06.01.2025г.,издадено от В.К.Р. –Началник РУ в ОДМВР –Шумен,РУ Н. ,за описаните по-горе нарушения,на П. Г. А. са наложени 2 следните административни наказания :1/на основание чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 20 лв., 2/на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП –глоба в размер на 50лв., лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
При издаване на наказателното постановление ,административно-наказващият орган е приел,че Д.ията не са маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН .При индивидуализация на наказанията бил съобразен чл.27,ал.2 от ЗАНН и същите били наложени в минимален размер.
НП е връчено на визирания нарушител на 06.03.2025г. и в законоустановения срок той го е обжалвал пред съда.
По делото е представена преписка с рег.№307000-7015/15.09.2024г.,по описа на РУН.,образувано по жалба от П. Г. А. /с рег.№000-7015/09.09.2024г./.В хода на проверката по преписката са снети писмени сведения от П. А.,Д. С. Д.,,С. Р. Й.,С.С.К..
Като свидетели по делото бяха разпитания актосъставителят Д. С. Д.,свидетелят по АУАН Е. Ф. О.,С. В. С., Д. С. Д. и С. Р. Й..
Съдът кредитира показанията им с нужното доверие като добросъвестно дадени,логични и последователни,макар и отчитайки вероятната им пристрастност с оглед изхода на делото показанията на свидетелите Д. и Й..
От същите се установява,че на посочената в АУАН дата ,жалбоподателят е управлявал ВПС,пътувайки от с.М. към село К..От неговото сведение,съдържащо се в полицейската преписка се установява,че при маневра ляв завой ,телефонът му звъннал,той го е погледнал и това е станало в момента на разминаването му с другото МПС,управлявано от свидетеля Д..,движещ се в посока от с.К. към с.М..Двата автомобила се сблъскали,възникнало ПТП с материални щети –леви огледала,странични за двата автомобила.
Въз основа на данните,събрани по цитираната полицейска преписка е съставен Протокол за ПТП №1883777/03.10.2024г.от Е. О.-*** в РУ Н.
След удара помежду им,според дадените от жалбоподателя сведения,и двете МПС не спрели на мястото на произшествието,а всеки продължил посоката си на движение.
Според св.Д.,преди с.М.,той възприел ,че жалбоподателят навлиза в неговото пътно платно и то в обхвата на завоя,което принудило Д. да излезе с автомобила си извън пътното платно,където имало насипан чакъл,за да избегне удара.Имало добра видимост и в двете посоки.При съприкосновението между двете МПС било счупено страничното стъкло на управляваното от Д..Той спрял,а А. избягал./ „хвръкнал“/.
В първия възможен момент ,след като спрял и видял,че е паднало страничното огледало на автомобила /на около 500 метра/след съприкосновението между двете коли,с идея „да си вземе застраховката“ ,св.Д. се включил отново в движението ,този път в обратна посока и тръгнал след А..Подал му сигнал за спиране,чрез използване на дълги и къси светлини,на клаксон,но той не спрял.
Никой от двамата не сигнализирал органите на полицията на мястото на 3 инцидента.Според св.Д.,той ползвал услугите на „Теленор „,а в гората нямало съответното покритие.
Затова,че след възникване на ПТП-то жаллбоподателят не е спрял,а другият участник в същото –св.Д. е спрял,свидетелства пътуващата в автомобила на Д. св.С. Р. Й.,непосредствен очевидец на случилото се.Според нея,маркировката на пътното платно в тяхната посока на движение била с непрекъсната осева линия.
Тя сочи,че след като те спрели,а А. не,тръгнали след него,за да се разберат двамата водачи,А. „да си поеме щетите,някаква отговорност“.Деан „му правел сигнал с бибитки,за да спре,изкарал си ръката от прозореца и махал“,но А. не спрял въобще.
След като св.Д. с управлявания от него лек автомобил застигнал управлявания от А. лек автомобил,го ударил няколко пъти отзад,при което „Ситроен“-ът,управляван от А. се обърнал настрани,от което щяло да последва влизане в канавката,но водачът успял да овладее управлението,движейки се в желаната от него посока.За случилото се и твърдейки,че с поведението си водачът на другия автомобил му е причинил голям стрес,А. е подал жалба до началника на РУ-Н. /с вх.№000 7015/09.09.2024г./.Чрез същата ,на практика жалбоподателят не отрича,че е бил гонен от св.Д. ,с намерение да преустанови движението на управлявания от него автомобил,но не сочи каква е била причината затова.
Доколкото премълчаването на причината обслужва лансираната от жалбоподателя защитна версия,че не е разбрал как е предизвикал ПТП,съдът счита,че няма причина да не кредитира с пълно доверие показанията на св.Д. и Й.,които детайлно в показанията си очертаха предисторията на ситуацията,описана в жалбата.
Материалите от полицейската преписка са възложени на *** Д. Д. ,който след запознаване с тях е счел,че са налице данни за извършени административни нарушения,при което е призовал А. по телефона,който се явил пред него и разказал за случилото се,без да му бъде снето допълнително писмено сведение,а само устно .Това се случило в присъствието на св.Е.
О..
За действията,извършени от св.Д. по нанасяне на последващи удари по управлявания от А. автомобил,материалите били изпратени на Районна прокуратура –Шумен,поради налични данни за извършено престъпление.
В показанията си св.Д. и св.О. твърдят,че на мястото на произшествието всички мобилни оператори имат обхват и това им е известно по служба от много години.
На св.Д. също било издадено наказателно постановление за извършено нарушение по чл.123,ал.1 от ЗДвП,затова,че е напуснал |ПТП,без да уведоми органите на полицията,като НП влязло в законна сила.
По конкретния случай е работил и св.И. И. ,на длъжност „*** „Охранителна полиция“ в РУ-Н..От колегите си Д. и О. той разбрал,че в хода на извършената от тях проверка и разговори с жалбоподателя А.,той признавал ,че е напуснал ПТП-то ,без да изпълни задължението си като водач на участващото в същото МПС,да установи щетите,която му позиция била последователна до момента,в който разбрал,че ще му бъде съставен АУАН за 4 това нарушение.От този момент нататък,отричал такова поведение от негова страна.
Станалото му известно по случая,свидетелят И. обективирал в изготвения от него доклад от 23.12.2024г.
По делото е представена справка за нарушител /водач е видно,че жалбоподателят П. Г. А. е наказван неколкократно по административен ред за извършени от него нарушения по Закона за движение по пътищата.В по-голямата им част,не е заплатил наложените му наказания „глоба“.
Като писмено доказателство е приета и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.,издадена от Министъра на вътрешните работи,легитимираща актосъставителя и административнонаказващия орган като компетентни длъжностни лица ,имащи право да издават АУАН и НП в рамките на тяхната материална,териториална и функционална компетентност.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице,при наличие на правен интерес,в законоустановения срок и се явява процесуално допустима,а разгледана по същество – неоснователна и недоказана,поради следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежно легитимирани длъжностни лица,в рамките на тяхната териториална и материална компетентност,при спазване на съответните административно-производствени правила.Както в акта за установяване на административно нарушение,така и в издаденото впоследствие наказателно постановление, вменените на жалбоподателя административни нарушения са описани пълно,ясно ,разбираемо,така,че да се разбира ясно за какви точно нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечен срок от съставяне на АУАН и не са налице предпоставки за прекратяване на административно-наказателното производство по смисъла на чл.34 ал.3 от ЗАНН.