Решение № 266001 от 06.10.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 06.10.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д

А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИЛИАНА

СТАНКОВА при секретаря Диана

Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2779/2018 г. по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.

4, § 3 ДФЕС и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът

„Г.П.“ ЕООД твърди, че с ревизионен акт № 20001005745/30.11.2010 г. на ТД на НАП – гр.

София му е отказано правото на данъчен кредит по няколко фактури, издадени в периода м. март 2009 г. – м. февруари 2011 г. на обща стойност 61243,00 лева, като основание за отказа е било, че преките доставчици не са се съобразили с изпратените от данъчните власти искания за предоставяне на документи и обяснения, а ревизираното лице не е доказало по категоричен начин всички необходими ресурси за осъществяване на доставката у своя доставчик, както и че последният не е извършил каквито и да било нарушения на националното законодателство.

Твърди, че ревизионният акт е обжалван пред директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при Централно управление на НАП гр.

София, който с решение № 215/07.02.2011 г. е потвърдил ревизионния акт по същите мотиви. Сочи, че решението е обжалвано пред АССГ, който с решение № 2148/23.01.2012 г. по адм.д. № 1915/2011 г. на АССГ е отхвърлил жалбата, като това решение е обжалвано от ищеца „Г.П.“ ЕООД пред

ВАС, който с решение № 2766/26.02.2013 г. по адм.д. № 7361/2012 г. потвърждава обжалваното решение.

Твърди се, че според мотивите на решението на ВАС представените от „Г.П.“ ЕООД документи не са достатъчни, тъй като в тях били описани родово определени вещи и не могло да се разбере дали това конкретно гориво е било предмет на конкретната доставка, както и че „при недоказано предаване на гориво по чл. 2, ал.2 ЗЗД, собствеността върху стоката не е преминала в патримониума на касатора, поради което органите по приходите и съда законосъобразно са приели, че не са осъществени фактурираните доставки на гориво от „М.Т.К.“ АД и „Д.69“ ЕООД “.

Твърди, че действията на органите на НАП, както и окончателното решение на ВАС съществено противоречат на приложимите разпоредби от правото на Европейския съюз – чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата схема на данъка върху добавената стойност, както и на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), обективирана в решения, както следва: решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11, решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/2011г., решение от 31.01.2013 г. по дело С-642/11 г., решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/2011г., решение от 31.07.2013 г. по дело С-78/12, решение от 13.05.2013 г. по дело С-18/13, решение от 15.07.2015 г. по дело С-123/14, решение от 15.07.2015 г. по дело С-159/2014 г. и утвърдените в тях принципи на данъчния неутралитет, правна сигурност, в т.ч. оправдани правни очаквания и принципа на пропорционалност.

Ищецът твърди, че в цитираните решения са очертани ясни правила и критерии за прилагане на правото на ЕС в контекста на отказано право на данъчен кредит, като и прието, че отказът е допустим единствено с цел да бъдат избегнати злоупотреби, които ощетяват фиска и представляват опити за данъчна измама и заобикаляне на данъчното законодателство, като следвало да бъде установено, че конкретният субект е участвал в злоупотребата или е знаел за нея.

Твърди, че в практиката си СЕС сочи, че разпоредбите на чл. 167, чл. 168, б. А, чл. 178, б. А, чл. 220, т.1 и чл. 226 от Директива

2006/112/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчно задължено лице право на приспадане на данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушения без да се доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчно задължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама. Също така, твърди, че според цитираната практика на СЕС, не се допускат национални практики, според които се изисква от данъчните субекти да се уверят, че техният доставчик е разполагал със стоките, предмет на доставката и е бил в състояние да ги достави.

Твърди, че нормите на Директивата са ясни, точни и безусловни и същите, както и практиката на СЕС е следвало да бъдат приложени от органите на НАП и националния съд постановил окончателният съдебен акт с приоритет пред нормите на вътрешното право, които им противоречат.

Сочи, че в конкретния случай, в следствие неспазване на тези норми на Европейския съюз е претърпял вреди в размер на непризнания данъчен кредит по фактури с №№ 159/31.03.2009 г., № 255/30.04.2009 г., № 256/30.04.2009 г., № 268/30.04.2009 г., № 297/29.05.2009 г., № 334/23.11.2009 г. и № 52/26.01.2010 г. в общ размер на 61 423,00 лева, за които твърди ответниците Н.А.ЗА П.и В.А.С.да носят солидарно отговорност и претендира солидарното им осъждане.

Претендира и лихва за забава за периода 01.01.2011 г. – 26.02.2018 г. в размер на 44 900,00 лева.

Ищецът

„Г.П.“ ЕООД твърди, че в следствие на действията на органите на данъчната администрация и на състав на ВАС, като последна съдебна инстанция, е претъпял неимуществени вреди в следствие уронване на безупречната му репутация на коректен търговец и претендира солидарно осъждане на двамата ответници за сумата от 10 000,00 лева неимуществени вреди, както и на сумата в размер на 5000,00 лева – лихва за забава на това обезщетение за периода от датата на издаване на ревизионния акт 30.11.2010 г. до 26.02.2018 г. Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът В.А.С./ВАС/ оспорва исковете, пасивната си легитимация и наличието на солидарност.

Твърди, че правото на Европейския съюз не задължава националните съдилища да не прилагат вътрешно-процесуалните норми, от които произтича присъденото нещо на дадено решение, дори ако това би позволило да се отстранят последиците от това правоотношение, което е несъвместимо с това право. Оспорва с решението си състав на ВАС да е допуснал нарушение на приложимите норми на Директива 2006/112/ЕО. Твърди, че според практиката на СЕС по дело С-273/11 е прието, че в правомощията на държавите членки е да определят в съответствие с чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО условията, при които освобождават вътрешно общностните доставки от ДДС, за да се гарантира правилното и ясно прилагане на посочените разпоредби за освобождаване и да предотвратят всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба. Твърди, че решението на ВАС е в смисъла на най-новата практика на СЕС – решение по дело С-78/12 Е.-К“ ЕООД, в което е прието, че при преценка за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит националната юрисдикция съобразно с националните правила на доказване следва да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства, за да се определи дали разглежданите доставки на стоки са действително осъществени, като счита, че данъчнозадълженото лице е страната, която следва да докаже обстоятелствата във връзка с реалността на доставката. Евентуално сочи, че липсва достатъчно сериозно нарушение на правото на ЕС и в случая не се касае нарушение на правото на ЕС в съдебен акт, което да представлява изключителен случай, в който е налице очевидно нарушение, каквото е необходимо да е налице според практиката на СЕС в такива случаи .

Претендира разноски.

Ответникът Н.А.ЗА П./НАП/ оспорва исковете.

Твърди, че липсва основание за ангажиране на отговорността му по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна

Прокуратурата на Р. Б. оспорва исковете, като поддържа съображенията, изложени в писмените отговори на ВАС и НАП.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че с ревизионен акт № 20001005745/30.11.2010 г, въз основа на извършена ревизия на „Г.П.“ ЕООД е установено данъчно задължение на това лице, в следствие отказ за признаване правото му на данъчен кредит по фактури както следва № 159/31.03.2009 г. за сумата от 8400,23 лева, издадена от „М.Т.К.“ АД, № 255/30.04.2009 г. за сумата от 12190,00 лева, издадена от „М.Т.К.“ АД, № 256/30.04.2009 г. за сумата от 5035,00 лева, издадена от „М.Т.К.“ АД, № 268/30.04.2009 г., издадена от „М.Т.К.“ АД, № 297/29.05.2009 г. за сумата от 7468,42 лева с доставчик „М.Т.К.“ АД; № 334/23.11.2009 г., издадена от „Д. 69“ ЕООД и № 52/26.01.2010 г., издадена от „Д. 69“ ЕООД.

По отношение на доставките от „М.Т.К.“ АД са изискани документи от това дружество по насрещна проверка, като същото не е намерено на декларирания адрес и не е представило изисканите такива.

Прието е, че в издадените от това дружество фактури липсват имена на лицата приели и предали горивото, както и че липсват първични документи доказващи транспортирането на горивото, както и спецификации и сертификати относно вида му.

Прието е, че „М.Т.К.“ АД не разполага с технически и кадрови потенциал за доставка на количества гориво, за каквито декларира доставки, както и няма наети работници, като декларира доставки на гориво в големи размери и същевременно минимални размери на дължим ДДС.

Прието е, че доставчикът „М.Т.К.“ АД не доказва произходът на доставката – закупуване на стоката от производител или вносител.

Поради горното е прието, че доставките, извършени от „М.Т.К.“ АД към „Г.П.“ ЕООД и в последствие от това дружество на трети лица са фиктивни. По идентични мотиви е отказано правото на приспадане и по отношение на фактурите с издател „Д.-69“ ЕООД. В мотивите към акта е прието за основателно възражението на „Г.п.“ ЕООД, че разполага с дълготрайни материални активи и работници, назначени на длъжност, относима към фактурираните доставки, както и всички налични документи, проверени в хода на ревизията

/договори, ведомости, надлежно осчетоводяване на операциите, свързани с продажбите и начисляването на данъка за тях, както и начисляването на амортизации, работни заплати, осигуровки /, от което следва, че доставките към клиентите са реално осъществени.

Посочено е, че ревизираното лице разполага със съответната технически и кадрова обезпеченост, доказваща реалност на доставките, по които е изпълнител.

Посочено е обаче, че тези факти не представляват пряко и несъмнено доказателство, че продаденото гориво е закупено

/доставено/ именно от „М.Т.К.“ АД, „Ю.“ ООД и „ЕНТ.“ ЕООД.

Ревизионният акт е потвърден с решение № 215/07.02.2011 г. на директора на дирекция „ОУИ“ – София при ЦУ на НАП, което е обжалвано по дело № 1915/2011 г. по описа на АССГ.

С решение № 2148/23.04.2012 г. жалбата е оставена без уважение.

В мотивите на решението е посочено, че поради факта, че от дневниците на покупките и продажбите дружеството е декларирало доставки в особено големи размери, като същевременно през ревизираните периоди няма данни данъчния субект да е имал кадрова, техническа и материална обезпеченост за извършване на доставките на дизелово гориво, правилно органът по приходите е приел, че не се установява безспорност на обективираните в процесните фактури доставки, поради което ДДС е начислен без основание и следователно за „Г.п.“ ЕООД не е налице основание да ползва данъчен кредит на основание чл.

70, ал.5 ЗДДС.

Прието е, че реалността на извършените доставки не се установява и от представените от жалбоподателя 14 броя приемо-предавателни документи с дати и количества, тъй като липсвали доказателства доставчикът да притежава личен или нает данъчен склад за съхранение на гориво, което е необходимо с оглед спецификите на този вид стока. Прието е, че при непроведено доказване как и къде доставчикът е съхранявал горивото, предмет на спорните доставки не е изпълнена доказателствената задача на жалбоподателя да установи извършването на доставки именно на тези стоки.

Разпечатката съдържа 54 от 146 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d038874d-3895-4fbe-87ae-7edc81c2ddc7