Определение № 38444 от 19.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38444 гр. София, 19.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОАНА КР. КАЦАРСКА като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Гражданско дело № 20261110109820 по описа за 2026 година

Делото е образувано по подадена искова молба от „Девил Синема Груп“ ЕООД срещу С. А. Х.. Съдът намира, че няма основание за прекратяване на производството поради липса на правен интерес, като доводите на ответницата в тази връзка ще бъдат изследвани по същество на спора.

При служебна проверка за редовност на исковата молба съдът констатира, че исковата претенция за мораторна лихва е предявена общо върху главницата по договора и неустойката, с оглед което следва да бъдат дадени указания на ищеца да конкретизира претенцията за мораторна лихва по основание и размер за всяка една от главниците /за възнаграждение по договора и за неустойка/.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от С. А. Х..

Съдът намира, че на ответника следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да уточни основанието на заявеното от него възражение за прихващане.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Независимо от горното и за процесуална икономия делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.02.2027 г. от 13:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба. На ответницата да бъдат връчени чрез ЕПЕП с оглед изричното изявление, направено в молба от 12.06.2026 г.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да конкретизира претенцията за мораторна лихва по основание и размер за всяка една от главниците /за възнаграждение по договора и за неустойка/, като приведе и петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба, като УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок – исковата молба ще бъде 1 върната в частта по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

УКАЗВА на ответницата да уточни основанието на заявеното от нея възражение за прихващане.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.

266, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. А. Х. дължи на „Девил Синема Груп“ ЕООД сумата от 66,47 евро /равностойност на 130 лева/, представляваща дължими месечни вноски по договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от 26.01.2023 г., от които: 65 лева – осма по ред вноска, дължима от 01.06.2023 г. до 05.06.2023 г., и 65 лева – девета по ред вноска, дължима от 01.07.2023 г. до 05.07.2023 г., сумата от 166,17 евро /равностойност на 325 лева/, представляваща неустойка, начислена в периода от 01.08.2023 г. до 05.12.2023 г., както и сумата от 67,32 евро / равностойност на 131,67 лева/, представляваща мораторна лихва, начислена в периода от 30.07.2023 г. до 04.09.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2025 г. по ч. гр. д. № 2180/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово.

Ищецът „Девил Синема Груп“ ЕООД твърди, че с ответницата са сключили договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от 26.01.2023 г., по силата на който ответницата е следвало да заплати сумата от 1 174 лева за участие в проведения курс, който се състоял от пет модула с продължителност от по 2 месеца, организирани от едно до четири посещения на месец, с общо времетраене на целия модул от 16 часа в дневна форма на обучение. Предвиденото място за обучение било в гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 14, бл. АХК „Анел“, в залата за танци, а впоследствие обучението от месец юли 2023 г. е продължило в гр. София, Арт хотел, находящ се на ***. Сочи, че в процеса на работа се е наложила промяна в първоначалния график и от 14.05.2023 г. заниманията са изместени за 21.05.2023 г., за която промяна обучаващите се са уведомени своевременно по телефона и на Фейсбук страницата на дружеството ищец. Поддържа, че между страните е постигната уговорка ответницата да заплати сумата от 780 лева при подписването на договора, а пълната такса от 1 164 лева да бъде платена еднократно или на дванадесет месечни вноски по 65 лева при срокове и условия, описани в чл. 5, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от договора, като ответницата е избрала втория вариант – на равни месечни вноски.

Твърди, че съгласно чл. 5, т. 19 от договора персонажът следва да посещава редовно курса за обучение съгласно утвърдения график на обученията, като присъства на минимум 80% от всички занятия по всеки модул, но не е сторила това. Твърди и че съгласно чл. 7, т. 4 от договора същият може да бъде прекратен едностранно от персонажа при подаване на тримесечно писмено предизвестие, а съгласно чл. 7, т. 3 от договора същият може да бъде прекратен едностранно от Агенцията при системно нарушаване на правилата от персонажа, като уведомлението за това се изпраща по имейл на персонажа. Сочи, че съгласно чл. 8.1. от договора при едностранното му прекратяване от страна на агенцията, персонажът, когато поради свое виновно поведение възпрепятства провеждането на обучението /едностранно прекрати участието си в курса без да уведоми за това Агенцията, отсъства на повече от 20% от занятията или не заплати в срок дължимите вноски/ и това е довело до разваляне на договора от страна на Агенцията, дължи на Агенцията неустойка в размер на незаплатените вноски от стойността на обучението по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Договора, което е в общ размер на 780 лева. Твърди, че ответницата не е изпълнила задължението си по чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора за заплащане на стойността на обучението, тъй като не е платила шеста и седма вноска, всяка от които в размер на 65 лева, като едновременно с това е просрочила и 2 заплащането на втора, трета и пета по ред вноска. Ищецът сочи, че с оглед системните нарушения на договора е изпратил покана за доброволно изпълнение и уведомление за прекратяване на договора, изпратени на личния имейл на ответницата, посочен в договора – [email protected]. Излага твърдения за това, че с оглед прекратяването на договора, ответницата дължи и заплащане на неустойка в размер на незаплатените вноски от стойността на обучението по чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора, които в конкретния случай възлизат на 325 лева /сборът на месечните вноски от осма до дванадесета, всяка в размер на 65 лева/. Претендира и законна лихва за забава, считано от 30.07.2023 г. до 04.09.2025 г.

Моли съда да уважи предявените искове и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. А. Х. е подала писмен отговор на исковата молба, в който излага доводи за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес. Твърди, че на 18.12.2023 г. ищецът е изпратил на ответницата имейл, съдържащ споразумение за уреждане на отношенията между страните, с което е поискано ответникът да декларира, че му е възстановена сумата в размер на 400 лева, а в т. 5 е посочено, че ответникът не дължи никакви суми. Счита, че това по същество представлява извънсъдебно признание на неблагоприятен за ищеца факт, поради което не е налице правен интерес от търсене на съдебна защита. Навежда доводи за противоречие на клаузите на чл. 1.3 и чл. 1.4 от договора с разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 11 ЗЗП, като в тази връзка сочи, че ищецът едностранно е променил мястото на провеждане на обучението и обявения от него график.

Излага доводи за нарушение на разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗЗП, както и на чл.

143, ал. 2, т. 10 ЗЗП. Прави възражение за нищожност на клаузата на чл.8.1. от договора поради противоречието й с добрите нрави. Релевира възражение за прихващане със сумата от 400 лева, представляваща незаплатен и невъзстановен депозит. Отправя искане към съда да отхвърли предявените искове и претендира разноски.

По иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между ответника в качеството му на персонаж и ищеца в качеството му на агенция е сключен договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция, че е изпълнил задълженията си по договора, както и размера и изискуемостта на възнаграждението, а също така и изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва.

В тежест на ответницата е да докаже възраженията си, както и изплащане на дължимото възнаграждение.

По исковете по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже уговарянето на валидна клауза за неустойка със съдържанието, посочено в исковата молба, осъществяване на предпоставките за начисляване на процесната неустойка, а именно: твърдяните обстоятелства, станали основание за прекратяване на договора, надлежното изпълнение на процедурата по развалянето му, размера на вземането за неустойка.

Във връзка с възражението за прихващане в тежест на ответницата е да установи плащането в полза на ищеца на сумата 400 лева.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от 26.01.2023 г. със соченото в исковата молба съдържание.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са 3 съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.

Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, ***, ет. 2, ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел. ***, [email protected]; www.srs.justice.bg.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4