Определение № 3833 от 30.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3833 гр. София, 30.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20238002101083 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на двете насрещни страни по делото – ищецът А. П. Т. и ответникът „Групама Застраховане” ЕАД срещу решение № 551 от 13.12.2022 г. по в.т.д. № 617/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ са уважени за сумата 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, реализирано на 01.08.2018г. в [населено място], [улица], на кръговото движение при [улица], и за сумата 1 549.37 лв. - обезщетение за имуществени вреди, претърпени от горепосочения деликт, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени като неоснователни за разликата до сумите 42 000 лв. досежно иска за обезщетение за неимуществени вреди и 2 169.12 лв. досежно иска за обезщетение за имуществени вреди от горепосоченото ПТП.

По касационната жалба на ищеца А. П. Т.:

Касаторът - ищец излага доводи за неправилност на въззивното решение в отхвърлителната му част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа, че присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди е занижено и не съответства на реално претърпените вреди, както и че неправилно е определен процентът на съпричиняване на вредоносния резултат, който е завишен. Моли обжалваният акт да бъде отменен като неправилен и вместо него да бъде постановен друг, с който исковете с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ да бъдат уважени за сумите, присъдени от първоинстанционния съд.

1

Претендира сторените съдебно – деловодни разноски в касационното производство.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 83 от 06.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 795/2008 г., II т.о. и решение № 1 от 26.03.2012 г. на ВКС по т.д. № 299/2011 г., II, т.о.; 2. „При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, продължителността на възстановителния период и степента на възстановяване, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, както и всички онези негативни преживявания, които изпълват съдържанието на понятието „неимуществени вреди“?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с Постановление №4 от 23.12,1968г. на Пленума на ВС; решение №149 от 02.05.2011г. на ВКС по гр. дело № 574/2010г., III г.о., и решение № 121 от 09.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 60/2012г., II т о.; 3.

„Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 214/2018 г. от 08.01.2019 г. по гр. дело № 3921/2017 г. на ВКС, IV г.о., и 4. „Следва ли при определяне степента на съпричиняване да бъде установен действителният обем, в който пострадалото лице и деликвентът са допринесли за настъпването на произшествието?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 15/12.02.2018г. по т.д. №1423/2017г. на ВКС, II т.о.; решение № 105 от 19.06.2017 г. по гр. д. № 60353 от 2016 г. на III г. о. на ВКС; решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на II т. о. на ВКС и решение № 39 от 16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на II т. о. на ВКС. По втория въпрос касаторът се позовава бланкетно и на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК Ответникът по тази касационната жалба - „Групама Застраховане” ЕАД не подава отговор.

По касационната жалба на ответника „Групама Застраховане” ЕАД:

Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, тъй като в него въззивният съд не е посочил изрично коя от посочените от ищеца разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП са нарушени от водача на лекия автомобил - деликвент, застрахован при ответното дружество. Счита, че от страна на последния не е осъществено противоправно поведение, както и че не е съобразена разпоредбата на чл. 300 ГПК, съгласно която оправдателната присъда на наказателния съд е задължителна и за гражданските съдилища.

Изложил е и доводи за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.

281, т. 3 ГПК. Моли атакуваното решение да бъде обезсилено като недопустимо или да бъде отменено изцяло, като предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

Евентуално поддържа, ако последните бъдат приети за основателни, да бъде приет процент на съпричиняване на вредоносния резултат от деликвента в размер на 90%. Претендира сторените пред трите съдебни инстанции съдебно – деловодни разноски.

2

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба ответникът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.“, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 53 от 24.07.2020 г. по т. д. № 881/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 56 от 17.08.2020 г. по т. д. № 1548/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 62 от 24.07.2020 г. по т. д. № 777/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 63 от 28.07.2020 г. по т. д. № 2086/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 81 от 30.07.2020 г. по т. д. № 889/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 83 от 21.10.2020 г. по т. д. № 1664/2019 г. на ВКС, I т. о., решение № 107 от 16.11.2020 г. по т. д. № 2448/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 108 от 21.10.2020 г. по т. д. № 1287/2019 г. на ВКС, II т. о., Решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г. на ВКС, II т. о. и решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, II т. о., и 2. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК при постановяване на въззивното решение?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което формулира следния въпрос: 3. „При наличие на влязла в сила оправдателна присъда по повдигнато обвинение за извършено престъпление по транспорта, когато за същото деяние е предявен граждански иск, следва ли решаващият състав да посочи в какво се изразява противоправното поведение на деликвента, при положение, че ищецът е изложил твърдения за конкретни нарушения на разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП и ако съдът счита, че са нарушени други разпоредби, то може ли да уважи иска на това основание или това би било произнасяне свръхпетитум?“.

Ответникът навежда и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, свеждаща се до извеждането на очевидно неправилния извод за виновно противоправно поведение на застрахования при него водач на МПС, въпреки оправдаването му за същото деяние с влязла в сила присъда.

Ответникът по тази касационна жалба – А. П. Т. депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в частта досежно иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В останалата част, досежно иска за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди от процесния деликт, постановеното въззивно решение не подлежи на последващ касационен контрол на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на предявения иск, възлизаща на сумата 3 098. 74 лв.. Поради това в тази част, подадените от двете страни касационни жалби са 3 недопустими и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от А. П. Т. срещу „Групама Застраховане” ЕАД за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 01.08.2018 г. в кръговото кръстовище в [населено място], [улица]при [улица], при управление на мотоциклет „Хонда Силвър Уинг“, причинено от А. В. С. в резултат на нарушаване на разпоредбите на чл. 5, ал.

1, т. 1 ЗДвП, чл.25, ал.1 ЗДвП, чл.25, ал.2 ЗДвП; чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Намерил е за безспорно, че с решение № 1086 от 09.07.2020 г. по а.н.д. № 1679/2020 г. на Пловдивски районен съд А. С. е призната за невинна в това, че на 01.08.2018г. в [населено място] на кръстовището на ул. Шипка и бул. Освобождение при управление на л.а. марка „Фиат“, модел „Стило“ с рег. [рег.номер на МПС] е нарушила правилата за движение – чл.

20, ал.2 ЗДвП, чл. 47 ЗДвП, чл. 50, ал.1 ЗДвП, чл. 102 ППЗДвП и чл. 104, ал.1 ППЗДвП и по непредпазливост е причинила на А. П. Т. средна телесна повреда. Приел е, че въпреки оправдателната присъда няма законова пречка да бъдат наведени различни нарушения, които не са обхванати от задължителната сила, съгласно чл. 300 ГПК на постановената присъда, евентуалното установяване на които би обосновало наличието на деликт и съответно ангажирането на отговорността на застрахователя - ответник. От приетите по делото първоначална и повторна автотехнически експертизи и от показанията на свидетелите А. С. и Т. Б. е намерил за установен следния механизъм на процесното ПТП: водачът на лекия автомобил А. С. е навлязла в кръстовището с кръгово движение, в средната лента, която е предназначена за движение направо. По това време ищецът, управлявал мотоциклет, е навлязъл в кръстовището с кръгово движение, след което е предприел извършване на обратен завой, за да продължи движението си по западното платно на [улица]. Счел е за установено, както от първоначалната, така и от повторната автотехническа експертиза, че мотоциклетистът е навлязъл първи в кръстовището, като в един момент е предприел извършване на маневра „смяна на пътната лента“, навлизайки от лява в средна пътна лента, а водачът на лекия автомобил е отклонил леко автомобила си наляво, вследствие което е последвал удар между двете МПС. С оглед на това, въззивният съд е намерил, че вина за настъпилия инцидент имат и двамата участници в произшествието.

Според показанията на свидетелката А. С. и извършената по делото повторна автотехническа експертиза, С. е „навила волана“ за предприемане на маневра „завой на ляво“ от средната лента за движение в кръговото кръстовище, в която се е намирала и която не е напускала, като е навлязла в кръговото кръстовище след мотоциклетиста, в която ситуация за водача на лекия автомобил е съществувало задължението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението и при липса на ограничения на видимостта е следвало да възприеме движещия се в съседна лента мотоциклетист и да не предприема извършване на маневра, от лента, която не позволява „завой на ляво“ - чл. 36, ал.1 ЗДвП. Ищецът е предприел извършване на маневра „престрояване от лявата лента“, в която се е движил, за извършване на „обратен завой в средна лента“ в нарушение на задължението по чл. 25, ал.2 ЗДвП, без да се увери, че с предприетото няма да създаде опасност за останалите участници в движението и конкретно 4 движещия се в „средна лента“ лек автомобил. Поради гореизложеното, решаващият съд е приел, че приносът за настъпилото ПТП на двамата водачи е равен.