Решение № 91 от 20.03.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. гр.Несебър, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20232150100549 по описа за 2023 година

Предявени са:

1. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие със законна на Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ********* от 07.03.2022г.

1.1. в условията на евентуалност на иска по пункт 1: иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на инкорпорираното в договора за потребителски кредит споразумение за пакет допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ********* от 07.03.2022г.;

2. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - за сумата от 10 лв. – надплатена главница по договора;

3. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (след допуснато изменение по чл.

214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 11.01.2024г.) - за сумата от 779,09 лв. – платена по закупения пакет от допълнителни услуги;

Ищецът А. А. Р. е предявил срещу ответника „********“ ЕООД иск за прогласяване нищожност поради противоречие със законна на Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ********* от 07.03.2022г., а в условията на евентуалност – за прогласяване нищожност на договора в частта му, в която е сключено споразумение за допълнителни услуги. Предявени са и искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – за присъждане на сумата от 10 лв. – надплатена главница по договора и сумата от 779,09 лв. – платена по закупения пакет от допълнителни услуги. Ищецът сочи, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно шрифта на договора. Излага, че е допуснато и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Навежда, че пакетът за допълнителни услуги има за цел да заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени.

1

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника ********“ ЕООД е подаден отговор, с който се твърди неоснователност на исковете. Излагат се подробни съображения срещу възражението за противоречие на договора с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че липсват нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Обръща се внимание, че със споразумението за допълнителни услуги не е нарушен чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Оспорват се осъдителните искове. От съда се иска да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски. Отправя се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД по отношение на Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ********* от 07.03.2022г.:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че посочената сделка - Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ********* от 07.03.2022г., е сключена, както и твърденията си, че противоречи на закона – чл. 10, ал. 1 ЗПК (т.е., че шрифтът в договора е различен от 12) и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

По делото отделено като безспорно и се доказва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ********* от 07.03.2022г. (приложен като писмено доказателство към исковата молба – на л. 9 – л. 16 от делото). Във връзка с първото основание на предявения иск – противоречие с чл. 10, ал. 1 ЗПК по делото е изслушана и приета съдебнотехническа експертиза на вещото лице К. (на л. 70 – л. 75 от делото). От заключението на вещото лице, което не се оспорва от страните и се кредитира от съда като обективно, компетентно и безпристрастно, а и от разпита му в открито съдебно заседание от 07.11.2023г. (на л. 78 от делото) се установява, че от изследването на приложения към исковата молба договор и от анализа на изпратената от ответника сканирана бланка на такъв тип договори, генерирана от системата, може да се направи извод, че за съставяне на договора е използван шрифт с размер 12. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като в съдебно заседание е обяснена подробно методологията на изследване – вкл. чрез сканиране на договора, приложен към исковата молба и изследване както на този договор, така и на изпратения от ответника образец. В случая е важно да се отбележи, че именно притежавания от ищеца екземпляр от договора е с шрифт с размер 12, поради което неговите права не са нарушени и е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а именно: договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Липсва соченото в исковата молба нарушение на закона – чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Съдът не констатира и другото соченото нарушение на закона във връзка с договора за потребителски кредит – на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, а така също (при собствена служебна проверка) и други противоречия със закона, които да касаят договора в неговата цялост. Според чл. 11, ал. 1, т.

9 ЗПК договорът за кредит трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В договора, в раздел „параметри“ изрично е посочен 2

„годишен лихвен процент“ от 41 %, като видно от приложен към исковата молба погасителен план (на л. 15 – л. 16 от делото) вноските за лихва са ясно обособени във фиксиран размер, определен конкретно за всяка от вноските по кредита (36 на брой). Следователно противно на посоченото в исковата молба размерът на възнаградителна лихва е ясно и точно посочен в договора – и като годишен лихвен процент, и като конкретни отделни вноски. Лихвеният процент е фиксиран, поради което не е било необходимо да се посочват другите компоненти, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК (индекс, информация за начина на промяна на лихвения процент). Освен това (извън включването на услугите „Фаст“ и „Флекси“, които подлежат на отделно разглеждане в настоящия съдебен акт) годишният процент на разходите не надвишава заложения в закона (както е установени и от вещото лице при отговора на въпрос 3 от неоспорената от страните и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза – на л. 101 – л. 106 от делото, която се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна).

Крайният извод е, че не се установява противоречие на договора за потребителски кредит със закона – както с посочените в исковата молба разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т.

9 ЗПК, така и с правилата за изчисляване на ГПР, а и на другите разпоредби от ЗПК, поради което първият предявен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Отхвърлянето на първия иск представлява сбъдване на процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД по отношение на споразумение за пакет допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ********* от 07.03.2022г.

По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че посочената сделка е сключена, както и твърденията си, че противоречи на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В случая безспорно става въпрос за договор, сключен с потребител, тъй като дейността на кредитните институции по отпускане на кредити е дефинирана изрично като „финансова услуга” (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП), от което следва, че ползващите тази услуга физически лица са потребители по смисъла на общото правило на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП (в този смисъл Определение № 552/12.08.2014г. по ч.гр.д. № 4109/2013г. на II т.о. на ВКС и др.). Наред с това съдът намира, че инкорпорираното в договора споразумение за закупени допълнителни услуги (посоченото, че се определя възнаграждение за услугата „Фаст“ в размер на 1225 лв. и възнаграждение за закупената услуга „Флекси“ в размер на 2275 лв.), предвидено и в чл. 15 от Общите условия към договора и чрез включване на тези възнаграждения в погасителния план, се основава на неравноправни и нищожни клаузи. Съображенията за този извод са следните:

От посочените клаузи е видно, че кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя следните услуги: 1. приоритетно разглеждане и изплащане до 24 часа на сумата по потребителския кредит (услугата „Фаст“); 2. възможност за промяна на погасителния план (отлагане на погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на дата на падеж по услугата „Флекси“). В погасителния план са включени 36 вноски от по 266,53 лв. лв. общо за двете услуги. В практиката на ВКС последователно е застъпено разбирането, че съгласно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално (Решение № 67 от 12.09.2019г. по търг. дело № 1392/2018г. по описа на I търг. отделение на ВКС и др.). Съобразно константната 3 практиката на ВКС не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В случая става въпрос за клауза от типов договор за кредит, включена в общите условия. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е предвиден и неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП неравноправна е и клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, а в чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП като неравноправни са предвидени клаузи, които поставят други подобни условия. На практика с цитираните клаузи от договора на потребителя се начислява допълнително възнаграждение за предоставяне на услуги, които не е ясно дали ще бъдат използвани от него. Ето защо към момента на сключване на договора за него не е налице възможност да прецени икономическите последици от сключването му. Наред с това предвидените услуги касаят свободата на договаряне, която е дадена на страните, встъпили в облигационни правоотношения, по силата на чл. 9 от ЗЗД. Следователно с посоченото споразумение и договора за потребителски кредит се въвежда необходимост от заплащане на възнаграждение за кредитора за договаряне по определени точки с длъжника, а това от своя страна представлява противоречие на основния правен принцип, заложен в чл. 9 от ЗЗД. Т.е. клаузата за определяне на възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е неравноправна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП. Възлагането в тежест на потребителя на посоченото възнаграждение противоречи и на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочените в споразумението действия, наименовани „услуги”, са свързани именно с управлението и усвояването на кредита, като на потребителя се вменява заплащането на допълнителна такса за евентуалното им реализиране. Ето защо клаузата противоречи и на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Не без значение е и съществената прекомерност на посоченото възнаграждение, което е в размер, по-висок от размера на отпусната сума по договора за кредит. Доколкото става въпрос единствено за бъдеща възможност да се използват определени услуги, то определянето на размер на възнаграждение за тези услуги, по-висок от размера на отпуснатия кредит, е прекомерно и несъизмеримо с целта на договора за кредит.