Решение № 5309 от 19.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5309 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506676 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 и чл. 247 от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).

Образувано е по молба вх. № молба вх. № 77042/21.08.2023г. на адвокат Б., с която е поискала решението да бъде изменено в частта за разноските като на нея се присъди възнаграждение за процесуално представителство на въззивника Н. В. за производство пред СГС в размер на 400лв, а не на адвокат М.Л., който не бил осъществил процесуално представителство пред СРС .

Ответникът по молбата – „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е оспорило молбата като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страни и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение по делото съдът е отменил

Решение

№

20035916/16.05.2022г. по гр.д. № 40923 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 82-ри състав в частта, с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 от ЗПотрКр вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, че Н. Г. В., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. *******, офиссграда „******* заплащане на сумата от 872,20лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 1

594741349/09.05.2019г., сключен между П.Ф.Б.“ ООД и Н. Г. В., вземания по който са прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт“АД с договор за цесия от 01.07.2017г. впоследствие прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с рамков договор от 30.01.2017г., впоследствие прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с договор за цесия от 05.12.2019г.; с умата от 165,89лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 20.07.2017г. До 05.12.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 70860/2019г. по описа на СРС, като Н. Г. В., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД ЕИК ******* съдебни разноски от 319,33лв. по исковото дело и по заповедното дело и вместо това са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2016687/28.08.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 27.08.20120г. на „ Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. *******, офис-сграда „******* срещу Н. Г. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „******* , правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 от ЗптрКр вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Н. Г. В., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК

******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. *******, офиссграда „******* заплащане на сумата от 872,20лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 05.12.2019г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 594741349/09.05.2019г., сключен между П.Ф.Б.“ ООД и Н. Г. В., вземания по който са прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт“АД с договор за цесия от 01.07.2017г. впоследствие прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с рамков договор от 30.01.2017г., впоследствие прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с договор за цесия от 05.12.2019г.; сумата 165,89лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 20.07.2017г. до 05.12.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 70860/2019г. по описа на СРС, като Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. *******, офис-сграда „******* е осъдено :

- да заплати на Н. Г. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски за производство пред СГС в размер на 26,30лв.

- да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН ********** на основание на ч л. 78, ал.3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от общо 636,32лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство на ответника по исковете Н. В. в производство пред СРС и СГС.

В мотивите на решението е посочено, че дължимо възнаграждение за оказалия безплатна правна помощ на ответника по исковете и въззивник е 236,32лв. , при съобразяване неоспорената част от решението на СРС в частта 2 за разноските и определения размер на възнаграждението; 400лв. за производството пред СГС. В мотивите е посочено че същото се дължи на адв.

Л., но в диспозитива тези суми са присъдени на адв. Б..

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В конкретния случай молбата е допустима, но неоснователна, защото за производство пред СГС сумата от 400лв. за адвокатско възнаграждение е присъдена на адв. Б., а не на адв. Л. ,както се твърди.

Същевременно съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, като за производство пред СРС е формирал мотиви, че сумата от 236, 32лв. следва да се присъди на адв. Л. като възнаграждение за оказана правна помощ на ответника в производство пред СРС, а с диспозитива на решението е присъдил тази сума на адв. Б. / част от сумата от 636,32лв. е сумата от 236,32лв., която в мотивите се сочи че следва да се присъди на адв. Л../. Тази грешка няма пречка от съда по реда на чл. 247 от ГПК да се поправи служебно и на това основание съдът приема, че следва да допусне поправката на решението, като като вместо на адв. Б. сумата от 236,32лв. за възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника за производство пред СРС следва да се присъди на адв. Л.. Мотивите на съда в решението са, че за производство пред СГС възнаграждение за адвокат, оказал безплатна правна помощ на въззивника е 400лв. и само тази сума съдът приема че се следва на адв. Б., а не посочената в диспозитива 636,32лв.

Така допуснато противоречие между мотиви и диспозитив следва да се отстрани по реда на чл. 247 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 77042/21.08.2023г. за изменение на решението в частта за разноските.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка допусната в Решение № 4524/17.08.2023г. по дело № 6676/2022г. на СГС, 4-Б състав като: в диспозитива на решението на стр. 10, ред 8 да се чете сумата от 400лв. вместо погрешното изписаната 636,32лв., а на стр. 10, ред 10 думата „СРС“ се заличава. се чете и допълнителен диспозитив както следва:

ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. *******, офис-сграда „******* да заплати на адвокат М.Л. Л., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв . сумата от общо 236,32лв., 3 представляващи възнаграждение за процесуално представителство на ответника по исковете Н. В. в производство пред СРС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4