Определение № 1831 от 21.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1831 гр. Пловдив, 21.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно гражданско дело № 20235300501777 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Я.Б.Я., чрез процесуален представител юрк.

Т. П-Д., срещу разпореждане № 12944 от 23.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 6180/2023 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление вх. № 40557 от 03.05.2023, подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу П. К. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, доколкото съдът не е взел предвид, че в дадения тридневен срок заявителят е изпълнил указанията на съда и е посочил причините, поради които не е представил сключения рамков договор, но са посочени дата на сключване, страни и предмет на договора. Излага подробни съображения за непредставяне на посочения договор в заверен препис към заявлението и характера на заповедното производство. Счита, че неправилно съдът е дал указания за представяне на допълнителни доказателства, като е приложил чл. 127, ал. 3, във вр. с чл. 129 от ГПК, към които разпоредби не препраща чл. 410 от ГПК, поради което обжалваното разпореждане противоречи и на процесуалните правила и подлежи на отмяна. Въпреки редовността на заявлението, в което счита, че са спазени всички задължителни реквизити, съгласно чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал.1, т. 1-6 от ГПК и са представени съответните приложения, съгласно чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 128 от ГПК, като е представен и договора за кредит, съгласно чл. 410, ал. 3 от ГПК, съдът неправилно и в противоречие с процесуалните правила отказал да издаде заповед за изпълнение. Счита, че обжалваното разпореждане е постановено в противоречие с процесуалните правила и подлежи на отмяна, а изложеното в мотивите, че сключеният рамков договор предхожда 1 сключването на договора за потребителски кредит не обуслява неяснота на регресната претенция.

Иска се отмяната на разпореждането на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него въззивният съд да постанови издаване на заповед за изпълнение за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Районен съд Пловдив е отхвърлил заявление вх. № 40557 от 03.05.2023, подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу П. К. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като е приел, че не са били изпълнени дадените указания за описване на точната фактическа обстановка на възникване, съществуване и изискуемост на вземането, размерът му и евентуално период, за който се отнася, поради което заявлението е останало нередовно. В обжалваното разпореждане е посочено, че е останало неизяснено конкретното правоотношение, на което заявителят основава плащането на сумите от страна на „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи асет мениджмънт“ АД, което е приел за съществена нередовност на заявлението, защото обстоятелствата са определящи за основанието, на което се позовава цесионерът, за да обоснове възникване на регресната претенция на „Файненшъл България“ ЕООД към длъжника, съответно за изпълнение на задълженията му по договора с потребителя, поради което и е приел наличието на хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и е отхвърлил изцяло заявлението.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С разпореждане от 07.05.2023 г. заповедният съд е счел, че заявлението е нередовно, поради което е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да посочи какъв договор е следвало да сключи „Файненшъл България“ ЕООД с „Изи асет мениджмънт“ АД, възникнало ли е правоотношение между „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД за поръчителство, съответно кога е бил сключен договора и за какви задължения се отнася, както и какво е конкретното правоотношение между „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, във връзка с което се твърди да са платени задълженията по договора за заем. Указано е, че при неизпълнение на указанията в предоставения срок заявлението ще бъде отхвърлено. Не са давани указания за представяне на договор между „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“, а само за посочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията за заплащане на посочените в 2 заявлението суми.

В изпълнение на така дадените конкретни указания е постъпила молба от заявителя, с която е посочена дата на сключване на рамков договор за поръчителство между „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД от 10.07.2019 г., посочено е, че „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължение да отговаря за връщане на заемна сума по договор за предоставяне на поръчителство, без дата, в размер на 600 лв., друго съдържание на договора не е посочено. При така посочените обстоятелства следва да се прецени дали е изпълнено указанието на съда за привеждане на заявлението в съответствие с разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, препращаща към чл. 127, ал. 1 от ГПК, поставяща условие за редовност изложение на обстоятелства, на които се основава претенцията, в случая на заявителя.

С така подадената молба от заявителя по отношение на указанията, дадени в първа точка от разпореждането от 15.05.2021 г., е посочена дата на сключване на рамков договор между „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ от 10.07.2019 г., по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря солидарно с кредитополучатели по договори за потребителски кредити, сключени с кредитора. Липсва конкретика относно относимостта на така посочения рамков договор към описания в заявлението договор за заем, сключен след посочената дата на рамковия договор, или липсва изложение на обстоятелставата защо посочения договор е приложим по отношение на конкретния договор за кредит, посочен в заявлението. Налице е и констатираното противоречие между описаното в обстоятелствената част на заявлението, че плащането на задълженията от „Файненшъл България“ ЕООД са направени в изпълнение на сключен договор за представяне на поръчителство, със страни потребителят (длъжникът), който възлага и „Файненшъл България“ ЕООД, който се задължава да сключи договор за поръчителство със заемодателя и посоченото в молбата за изпълнение на указанията на заповедния съд, в която се твърди, че между „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД има сключен рамков договор за поръчителство от 10.07.2019г., по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да отговаря солидарно с потребители по договори за кредит, като в същата молба отново се заявява, че плащанията са направени съгласно поетия ангажимент в чл. 1 от Договор за предоставяне на поръчителство № 4044346, сключен между потребителя и „Файненшъл България“ ЕООД, за сключване на договор за поръчителство със заемодателя, какъвто не се твърди да е бил сключван.

Действително, както е посочено в ожалвания акт от заповедния съд, така остава неизяснено конкретното правоотношение, на което заявителят се позовава, за да обоснове плащането на сумите от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи асет мениджмънт“ АД. С подадената молба само се появява противоречие между изложеното в заявлението и в молбата за изправяне на констатираната в него нередовност, по отношение на изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. Горното е съществено за редовността на заявлението, с оглед посоченото препращане към процесуалните изисквания за необходимото съдържание на исковата молба, съгласно което, при съответно приложение на 3 чл. 127, ал. 1 от ГПК, необходим реквизит на заявлението е изложение на обстоятелствата, на които се основава искането, а именно фактическите твърдения за начина на възникване, съществуването и изискуемостта на вземането.

Поради изложеното съдът счита, че така подадената молба не уточнява напълно дадените указания от заявителя, като заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК, препращаща към чл. 127, ал. 1 от ГПК, въпреки дадения срок за изпълнение на указанията на съда.

Предвид горното съдът намира, че разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12944 от 23.05.2023 г., постановено по ч. гр. д.

№ 6180/2023 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление вх. № 40557 от 03.05.2023, подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу П. К. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4