Решение № 145 от 26.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Пловдив, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора А. Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600283 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 9/09.06.2022г., по НОХД № 101/2022 г., по описа на Окръжен съд гр. К. подсъдимият М. М. М. от с. Г., обл. К. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 16.11.2020 г. в землището на гр. К., на главен път I-5, км 346+300 в посока от гр. К. към гр. М., при управление на МПС – лек автомобил „М.“ модел „**“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства при избиране на скоростта на движението да се съобразят с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Б. М. от с. Д., общ. К., обл. К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК е ОСЪДЕН НА ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия М. М. М. с 1 изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК подс. М. М. М. е ЛИШЕН от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства, като е постановил след влизане на присъдата в сила, една част от тях да се унищожат като вещи без стойност, а другата част – да се върнат на подсъдимия и на наследниците на пострадалия.

Подсъдимият М. М. е осъден да заплати на частните обвинители - Б. М., Ш. М. и С. М., сумата от общо 1200 лева /или по 400 лева/, на Р. Х. и Б. Х. сумата от общо 800 лева /или по 400 лева/, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, на адв. Я. С., сумата от 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на Б. А., както и в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – К., направените по делото разноски в размер на 2 792,46 лева.

Недоволни от така постановената присъда са останали частните обвинители Б. Р. М., Ш. А. М., С. Б. М., Р. М. Х., Б. С. Х. и Б. Х. А., които чрез техния повереник – адв. Я. С. от АК – К., са подали въззивна жалба. В нея се излагат доводи за явна несправедливост на наложените на подсъдимия М. наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление.

Акцентира на особено високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като подсъдимият познава добре района, защото преминава ежедневно през това кръстовище, на което от второстепенния път се включват автомобили от близкия завод. Отделно се посочва, че се касае за особено грубо нарушение на правилата за движение, тъй като избраната от подсъдимия скорост, почти двойно превишаваща тази за градски условия, на къси светлини не му е позволила да реагира. Твърди се и че деянието има твърде широк обществен отзвук и не може да се постигнат с условното осъждане целите на генералната превенция. В тази връзка се иска изменението на присъдата, като се увеличат размерите на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, както и да се отмени приложението на чл.66 от НК.

На ОП – Кърджали, на подсъдимия М. М. М. и на неговия защитник – адв. Б. от АК – К. е било съобщено за постъпилата въззивна жалба, но не са направили възражения.

2

Междувременно е постъпило заявление от частните обвинители - Б. Р.

М., Ш. А. М., С. Б. М., Р. М. Х. и Б. С. Х., че се отказват от защитата на адв. С. като техен повереник, поради несъвместимост на основните линии на процесуално поведение и защита.

Представителят на АП – Пловдив счита, че подадената жалба от повереника на частните обвинители е неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена, тъй като окръжният съд е наложил напълно справедливи наказания.

Частните обвинители Б. Р. М., Ш. А. М., С. Б. М., Р. М. Х., Б. С. Х. не се явяват редовно призовани, като се представляват от новоупълномощения им повереник – адв. И. Б. от АК – К.. Тя заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения за явната несправедливост на присъдата.

Допълва към първоначалните доводи в жалбата и обстоятелството, че неправилно съдът е счел наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Намира, че избраната от подсъдимия висока скорост на движение при къси светлини, не е позволила на пострадалия да предположи наличието на подобна опасност и да я съобрази, за да не се достигне до неговото нарушение на ЗДвП. Отделно счита за компрометирана тезата на съда, че подсъдимият като водач не съставлява висока степен на обществена опасност, защото е бил наказван за несъществени нарушения на правилата за движение. Според нея, след като многократно е бил наказван по административен ред, не може да се разграничават нарушенията, особено с оглед на ситуацията, при която е възникнало ПТП. В тази връзка се иска постановената от окръжния съд присъда да се измени като се увеличи размера на наложеното наказание лишаване от право, да се отмени приложението на чл.66 от НК и се постанови ефективното му изтърпяване, както и да се увеличи срока на лишаването от правоуправление. Претендира и присъждане на разноски, съгласно представените пълномощни.

Частният обвинител Б. Х. А., не се явява редовно призована и се представлява от адв. Я. С. от АК – К.. Пояснява се, че съдът не е отчел в достатъчна степен твърде превишената скорост на движение на подсъдимия извън населено място, която освен това е несъобразена и с движението му на къси светлини. В този смисъл с наложените занижени наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, както и приложението на чл.66 от 3

НК не могат да бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

Подсъдимият М. М. се явява лично и с адв. Б. от АК – К., като изразяват становище, че жалбата на частните обвинители следва да се остави без уважение и предлага да се потвърди присъдата, като справедлива.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба на частните обвинители е неоснователна.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – Кърджали по внесен обвинителен акт срещу подс. М. М. М. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 16.11.2020 г. в землището на гр. К., при управление на МПС - лек автомобил марка „М.“, модел „**“, с рег. № *** по главен път I - 5 на км 346+ 300 в посока от гр. К. към гр. М., в лявата пътна лента на платното за движение, на кръстовище, образувано от пресичането на път без предимство към „У.“ АД и главен път I-5, нарушил правилото за движение по чл.20 ал.2, изр.1-во от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като при движение през нощта и с включени къси светлини, управлявал лекия автомобил със скорост от 120.85 км/ч, която не била съобразена с конкретните условия на видимост в осветения от късите му светлини участък пред автомобила и затова не бил в състояние да спре пред предвидимото препятствие - излизащия от пътя за „У.“ и завиващ наляво в посока гр. М. лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с рег. № **, управляван от Т. Б. М. от с. Д., община К. и по непредпазливост причинил смъртта му.

След провеждането на разпоредително съдебно заседание подс. М. се е признал за виновен и със защитника му – адв. Б., са отправили искане делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за предварително изслушване на страните и съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК.

По делото са конституирани в качеството на частни обвинители близките родственици на пострадалия - Б. Р. М. /баща/, Ш. А. М. /майка/, С. Б.

М. /сестра/, Р. М. Х. /дядо/, Б. С. Х. /баба/ и Б. Х. А. /баба/, с повереник - адв.

С. от АК - К..

Първоинстанционният съд е допуснал разглеждането на делото по този 4 ред, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е установил, че направеното от подс. М. самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При тези условия Кърджалийският окръжен съд правилно е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. М. М. е роден на 14.06.1990 г. в гр. К., като живее постоянно в с. Г., общ. К., обл. К.. Има завършено средно образование, не е женен, не е осъждан, работи като „мотокарист“ в „Т.“ ЕАД гр. К.. По местоживеене и месторабота се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият М. е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за управление на МПС категория „В“ и „М“, като няколкократно е наказван по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение по ЗДвП.

На 16.11.2020 г., около 22.40 часа Т. М. закарал със собствения си лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с рег. № ** годеницата си - св. Е.Ю., на работа във фирма „Е.“, като работното помещение се намирало по пътя за старото летище на гр. К., в близост до базата на „У.“ АД гр. К., на разстояние между 100 и 200 метра от кръстовището, образувано от пресичането на път без предимство към „У.“ АД и главен път I - 5.

По същото време подс. М. М. управлявал собствения си лек автомобил „М.“, модел „**“, с рег. № ** в землището на гр. К., по главен път I-5 в посока от гр. К. към гр. М. с включени къси светлини. Пътят бил с две самостоятелни пътни платна, всяко платно с по две ленти за движение в една посока, разделени от зелена площ, в която имало изградена двустранна стоманена предпазна ограда - мантинела. Платното за движение, в което управлявал лекия си автомобил подс. М., било с две пътни ленти в посока гр. М.. Пътят бил с дребнозърнест асфалт, прав участък, без пясък и сняг, с лек наклон от 2 % по посока гр. М., без напречен наклон. Общата ширина на пътното платно била 18,30 м. Дясното платно в посока гр. М. било с ширина 8 м, а двете ленти били по 4 м широки, разделени с прекъсната единична бяла линия M3.

Лявото двулентово платно в посока гр. К. било с ширина 7,50 м, като всяка лента била с ширина от по 3,75 м. Вдясно на пътното платно на км 346+300 5 имало затревен банкет с ширина 1,60 метра, пясъчно-земен тип, на нивото на асфалта, след него - отводнителна канавка от бетонни плочи, с ширина 1 м и дълбочина 0,5 м, а след канавката - обрасло с трева пространство. От дясната страна на пътното платно в посока гр. М. имало обособена лента за престрояване надясно, широка 4,00 м. Вдясно от приетия при извършения оглед на местопроизшествието на 17.11.2020 г. ориентир /началото на разделителната ивица - зелената площ на пътя след разклона за летището, респ. за обекта на „У.“ АД/, на разстояние 40,00 м по посока, обратна на посоката на огледа, имало заустване, широко 15,20 м, с ръкав за фирма „Р.“.

На 45 м от приетата при огледа мерна линия /прекарана през ориентира, перпендикулярно на оста на пътя/, в посока, обратна на посоката на огледа, вляво имало ръкав с ширина 17,20 м, водещ към промишлена зона „Юг“. В посока, обратна на посоката на огледа, на разстояние 106,70 м от мерната линия, липсвала осева разделителна линия между двете пътни платна, като се образувало кръстовище от пресичането на път без предимство към „У.“ АД и главен път I-5. Нямало пътна маркировка и пътни знаци, които да регулират движението на автомобилите, движещи се в посока от „У.“ АД към главния път. Преди кръстовището, в посоката за движение от гр. К. към гр. М., в лентата за престрояване надясно имало маркирана стрелка направо и надясно.

В района на настъпилото ПТП липсвали пешеходни пътеки, светофарни уредби и крайпътни съоръжения.