Определение № 1136 от 24.04.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1136 гр. Бургас, 24.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Белева

Членове:

Елеонора С. Кралева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500610 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на С. П. С. срещу разпореждане №3296/18.03.2025 г., постановено по гр. д. №853/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас. С обжалвания съдебен акт е върната частна жалба, подадена от настоящия жалбоподател срещу определение №907/10.02.2025 г., постановено по гр. д. №853/2025 г. поради неотстраняване на констатирани с разпореждане №2362/26.02.2025 г. нередовности, а именно липса на представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 15 лв., които С. е следвало да ангажира в едноседмичен срок, изтекъл на 12.03.2025 г.

В частната жалба се развиват доводи за неправилност както на обжалваното разпореждане, така и на постановеното преграждащо определение, с което производството по делото е прекратено. Жалбоподателят счита, че с постановяването на акт с такова съдържание се прикрива добре изразена дискриминация, поради което претендира същият да бъде обявен за нищожен. Излага, че както разпореждането, с което е върната частната жалба, така и прекратителното определение изразяват откровена тенденция към преграждане на достъпа до правосъдие. При тези доводи моли обжалваният акт да бъде отменен.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 279 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна при долуизведените фактически и правни изводи.

Производството по делото е образувано по искова молба от С. С. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, с която се предявява осъдителен иск за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лв. за неимуществени вреди за 1 периода 05.04.2024 г.- 03.02.2025 г., изразяващи се в претърпени душевни страдания вследствие на дискриминационно третиране от служителите на дирекцията. В исковата молба е заявено особено искане за освобождаване от заплащане на дължимите държавни такси по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК предвид обстоятелството, че като лишен от свобода ищецът не разполага с доход от труд, не получава пенсия, не притежава движимо и недвижимо имущество, акции, няма дялово участие в дружества. Иска се и предоставяне на правна помощ като са изложени съображения за наличие на обективна невъзможност да заплати адвокатско възнаграждение.

С определение №907/10.02.2025 г. Районен съд- Бургас е прекратил производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК с мотиви, че е налице служебно известен факт, че между същите страни и със същия предмет има висящо друго гр. д. №7266/2024 г., което е образувано преди настоящото.

Срещу гореспоменатото определение в законовия срок е постъпила частна жалба, която с разпореждане №2362/26.02.2025 г. е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок да представи доказателства за заплатена по сметка на Окръжен съд- Бургас държавна такса от 15 лв. В законоустановения срок, изтичащ на 12.03.2025г. нередовностите не са отстранени и районният съд е върнал частната жалба с обжалваното в настоящото производство разпореждане.

На първо място, съдът намира, че съдебният акт не е нищожен, поради което искането за прогласяването му за такъв следва да бъде оставено без уважение. Съгласно трайната съдебна практика и правна доктрина нищожен е съдебният акт, който не отговаря на изискванията за валидност- да е постановен от ненадлежен орган, в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на българските съдилища, при неспазена писмена форма. Обжалваното разпореждане не страда от сочените пороци, респективно е валидно.

От друга страна, при изложената фактическа обстановка настоящият състав намира, че процесуалните действия на съда по администриране на частната жалба и впоследствие по връщането й са неправилни. Районният съд е бил сезиран с надлежно искане за освобождаване от държавни такси още с предявяването на иска, по което не се е произнесъл, а директно е дал указания за заплащане на дължимата държавна такса по подадената частна жалба срещу определение №907/10.02.2025 г. Съгласно т. 12 от тълк. р. №6/2012 г. по тълк.д. №6/2012 г. компетентен да се произнесе по искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството трябва да бъде разгледано от администриращия съд, преди изпращане на делото в по-горната инстанция. В настоящия случай районният съд е следвало, на първо място, да се произнесе с изричен акт- определение по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК след извършена преценка дали са налице предпоставките във визираната законова разпоредба, като този акт би подлежал на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и съгласно задължителните разрешения в тълк. р. №5/2018 г. по тълк.д. №5/2015 г. ОСГТК на ВКС. Тази преценка винаги е конкретна, т.е. извършва се по конкретното дело въз основа на декларация от молителя и доказателства за релевантните факти. С разпореждането, с което е оставил частната жалба без движение съдът е следвало да укаже на ищеца, че с оглед заявеното му искане за освобождаване от държавни такси следва да представи доказателства относно обстоятелствата касателно неговите доходи, имуществено състояние, семейно 2 положение, здравословно състояние, трудова заетост и всички други факти, относими към възможността му за изпълнение на законоустановеното му задължение за внасяне на държавни такси и разноски за производството и му предостави възможност да попълни надлежно декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК.

След изясняване на цялостното имуществено състояние на страната и на останалите относими в конкретния случай обстоятелства, съдът е бил длъжен да ги съпостави с пълния размер на съответната дължима за производството държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да ги заплати, като постанови акт по същество на този процес относно процеса. Едва в случай, че приеме, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК и остави без уважение искането и този акт е влязъл в законна сила, тогава съдът е следвало да укаже на жалбоподателя задължението му да внесе по сметка на ОС- Бургас държавна такса от 15 лв., като при неизпълнение да върне подадената частна жалба срещу определение №907/10.02.2025 г.

С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на Районен съдБургас за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложените по-горе указания.

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 вр. чл. 278, ал. 1 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №3296/18.03.2025 г., постановено по гр. д.

№853/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частна жалба с вх. №8594/25.02.2025 г., подадена срещу определение №907/10.02.2025 г., постановено по гр.д. №853/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас, съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3