Решение № 16 от 13.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Русе, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520201726 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. И. П., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. Г. С. от АК – Русе със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 8840/11.09.2024 г. на началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „А“, пр. 2 ЗП, вр чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „В“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради това, че наказващият орган не се съобразил с разпоредбите на чл. 11 и чл. 15, ал. 3, вр. чл. 14, ал. 2, т. 1, б. „А“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, според които текстове лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението на тежките ППС.

Неоспорва, че неволно извършил това нарушение, но това било поради обективни причини. Работел като шофьор на трудов договор и на 15.08.2024 г.

1 получил нареждане да извърши превоз и след натоварването на фракцията в базата на фирмата, в която нямало толкова голям кантар, на който можело да се претегли товара, преценил на око, че бил в нормите и потеглил в посока с.

Червена вода. Наказанието от 2000 лв. се явявало две негови заплати, защото получавал минимално възнаграждение в размер на 933 лв. месечно.

Собствениците на тежките ППС имали задължение да снабдят същите с необходимите документи за движението им, когато те са извънгабаритни или тежки, съгласно вече цитираните разпоредби от Наредбата. Според § 1, т. 5 от ДР на ЗАвП превозвач е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършвало обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Жалбоподателят бил водач на процесното ППС, но не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „А“ ЗП за движение на тежко ППС без разрешение, защото задължението за снабдяването на такова разрешение не е негово и той няма това право, тъй като нито бил собственик на ППС, нито се явявало лице, извършващо превози, поради което не можело да му се търси административнонаказателна отговорност. В условията на алтернативност моли за редуциране на наложената глоба в минимален размер от 1 000 лв., защото наказващият орган не се бил съобразил да изследва материалното му и семейното му състояние. Получавал минимална заплата, към която се начислявало допълнително възнаграждение за прослужено време, нямал винаги пълни работни дни, защото работел в строителна фирма, и предвид лошите атмосферни условия работодателят не извършвал дейност понякога от няколко последователни дни. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Счита че обстоятелството, че водачите на ППС не могат да се снабдяват с разрешителни, отрича възможността те да бъдат субект на нарушението по чл. 53, ал. 1 ЗП, по силата на която разпоредба е санкциониран жалбоподателят. В условията на евентуалност, при доказано нарушение така наложената санкция се явявала висока, доколкото жалбоподателят бил на минимална работна заплата, а не винаги им се плащало, защото работата им била съобразена с метеорологичната обстановка. Моли да бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателя.

Административнонаказващият орган - началника на отдел „Контрол по 2 републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призовани, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от юрк.

Радостина Пашева, в което се развиват подробни съображения за неоснователността на жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 01.10.2024 г. по пощата, при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя по пощата на 18.09.2024 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 8840/11.09.2024 г. на началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, е издадено против В. И. П. за това, че на 15.08.2024 г., в 11,56 ч, на път II-23 при 6-ти км, на отбивна площадка в посока с. Червена вода, жалбоподателят управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси марка МАН, модел ТГС 41.440, с рег. № Р 3282 КР, като водачът извършвал превоз на фракция без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.08.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Установено било, че при измерено разстояние между осите 1,42 м, сумата от натоварването на ос на двойната ос на процесното МПС е 26,505 т при максимално допустимо натоварване на оста от 19 т съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б.

„в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., като превишаването е с 7,505 т. Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата при така установеното превишаване процесното ППС следвало да се определи като „тежко“. При тези обстоятелства жалбоподателят бил наказан с глоба в размер на 2 000 лв.

От разпита на актосъставителя, както и от приложените по делото доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 15.08.2024 г. в 11,56 ч, жалбоподателят В. И. П. управлявал по път II23, тръгвайки от с. Тетово в посока с. Червена вода, товарен автомобил с четири оси, от които две управляеми, марка „МАН ТГС 41.440“, с рег. № Р 3282 КР, като извършвал обществен превоз на товари, тъй като превозвал 3 каменна фракция. Според кантарната бележка, която жалб. П. носил заедно с другите превозни документи, общото тегло на автомобила в натоварено положение било 41,980 т. Теглото на автомобила в ненатоварено състояние било 15,540 т, а самият товар бил с тежест 26,440 т. При 6-тия километър на път II-23, на отбивна площадка в посока с. Червена вода, жалб. П. бил спрян от контролни органи при АПИ, в състава на които бил св. Н. М. А.. След извършване на необходимите замервания свидетелят установил, че разстоянието между осите при двойната управляема ос било 1,42 м, при което съгласно Наредба № 11/03.08.2001 г. на МРРБ максимално допустимото натоварване на двете оси било 19 т. При претеглянето на управляваното от жалбоподателя ППС с помощта на електронна везна се установило, че натоварването на 3-та и 4-та задвижваща ос – двете управляеми двойни оси, било 26,505 т, като превишаването на максимално допустимата норма било със 7,505 т. При това положение свидетелят съставил АУАН срещу жалб. П. за установеното нарушение, след което последният продължил курса с управляваното от него ППС.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Фактическата обстановка е установена едностранно и непротиворечиво от събраните по делото доказателства, а жалбоподателят от своя страна не оспорва фактическите констатации, а единствено изразява несъгласие от правна страна с изводите на наказващия орган, че той следва да носи отговорност за извършеното нарушение.

4

Съставът на санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗП предвижда наказание за физически лица, нарушили описаните в текста разпоредби, включително и чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „А“, пр. 2 ЗП, каквато разпоредба се вменява във вина да е нарушена от жалбоподателя. Съгласно чл.

26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП за дейности от специално ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на тежки превозни средства. Кое превозно средство е „тежко“ по смисъла на този легален термин дефиниция дава чл. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като в т. 2 от същия е посочено, че тежко ще бъде това ППС, чието претоварване на ос надвишава нормите, посочени в чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Установено е, че управляваното от жалб. П. товарно МПС - „МАН ТГС 41.440“ има една двойна управляваема ос – 3-та и 4-та, като разстоянието между осите е измерено със съответното сертифицирано и одобрено техническо средство – ролетка, и е установено да е 1,42 м. Така максималното натоварване на една двойна ос, приложимо към процесното ППС, е уредено в чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. и е 19 т. При измерването с електронна везна, преминала метрологичен контрол за техническата си изправност, се е установило, че натоварването на двойната ос надхвърля със 7,505 т установената норма, защото е измерено натоварване от 26,505 т. Превишаването на нормата е с 39,5%.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не носи отговорност за извършеното нарушение, защото като водач нямал задължение да се снабди с разрешение за движение на тежко ППС, такова задължение имал товародателят или собственикът на товара. Този аргумент е принципно правилен, но не изключва административнонаказателната отговорност, доколкото в чл. 53, ал. 1 ЗП субект на административно нарушение могат да бъдат и физически лица, които извършват посочените в разпоредбата дейности, сред които е и движение на тежки ППС. Жалбоподателят е извършвал именно такава дейност, доколкото е бил установен да управлява МПС, характеризирано като тежко по смисъла на Наредба № 11/03.07.2001 г.

Като професионален водач жалбоподателят освен това е наясно с нормите на натовареност, заложени в Наредба № 11/03.07.2001 г., и че не трябва да ги превишава, доколкото отклонение в повече би създало рискове за сигурността на превозното средство и на останалите участници в движението. В Решение 5

№ 21 от 3.01.2024 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 318/2023 г. касационната инстанция също приема, че субект на административнонаказателна отговорност в този случай може да бъде и водачът на ППС. Жалбоподателят е съзнавал, че управляваното от него превозно средство е претоварено, доколкото е разполагал с кантарна бележка, в която теглото на ППС в натоварено състояние е измерена на 41,980 т, което превишава с почти 10 т технически допустимата максимална маса на това превозно средство съобразно СРМПС № 011541345, издадено за автомобил с рег. № Р 3282 КР, което е приложено по делото. При това положение той е могъл да вземе решение да не извърши превоза, доколкото е съзнавал ясно, че в това състояние ППС надвишава установените норми на тегло в Наредбата на МРРБ, но въпреки това е предприел извършването на курса, твърдейки че е „преценил на око“, макар и да е логично, че при една проверка от компетентните контролни органи преценката „на око“ не е единствено меродавна, а освен това е и разполагал с кантарна бележка, в която е отразено теглото на превозното средство в натоварено положение.