Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2501 от 23.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3675/2025
Вид
Решение № 2501
Подписан
23.04.2025
В сила
23.04.2025
Състав
Мария Янкова Иванова Вранеску, Радостина Данаилова, Нели Маринова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2501 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско дело № 20251100503675 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба с вх.№ 07842/25.02.2024 г. на ЧСИ С.П. от длъжника по изпълнението Аксес Файнанс АД срещу разпореждане с изх.№ 3686/11.02.2025г. по изп. дело № 20259210400052, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство.

Доводите в жалбата са, че съдебният изпълнител е бил длъжен да зачете извършеното от жалбоподателя преди образуване на изпълнителното дело извънсъдебно прихващане, с което вземанията на взискателя К. К. са погасени, като счита да не е дал повод за завеждане на делото.

Взискателят по изпълнението заявява становище за неоснователност на жалбата, като оспорва вземанията му да са погасени чрез прихващане поради неполучаване на изявлението за прихващане и неяснота относно вземанията, с които се прихваща, като се поддържа, че длъжникът не е изпълнил всички вземания по изпълнителния лист, нито дължимите разноски във връзка с изпълнението.

В мотивите на ЧСИ са развити съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата, съдебният изпълнител коментира предпоставките .

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва 1 постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и акта на съдебния изпълнител, с който се определят дължими по делото разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Горната разпоредба очертава като допустим предмет на обжалване отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, като жалбата е подадена в законоустановения срок и следователно е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Не е налице никое от основанията за прекратяване на изпълнителното дело, посочени в чл.433, ал.1 ГПК, нито основание за прекратяването, предвидено в специален закон, а само такива основания могат да бъдат съобразявани от съдебния изпълнител, респективно в производството по контрол за законосъобразност на неговите действия. Други въпроси относно съществуването и погасяването на изпълняемото право могат да бъдат основание за прекратяване на изпълнителното производство в хипотезите на чл.433, ал.1, т.3, 4 и 7 ГПК, когато са установени с влязъл в сила съдебен акт.

Извънсъдебно прихващане, дори и в хипотеза на установени с влязло в сила съдебно решение вземания, каквато не е настоящата, не може да бъде преценявано в изпълнителното производство, освен по съгласие на взискателя, каквото липсва в случая, нито може да се преценява в настоящото производство. Твърденията на длъжника за реализирането на други погасителни способи, извън тези, които законът предвижда изрично като основание за прекратяване на изпълнителното дело, подлежат на преценка в исков процес по реда на чл.439 ГПК.

Следователно доколкото не се установява съществуването на изпълняемото право да е отречено чрез обезсилване на изпълнителния лист или със съдебно решение по чл.439 ГПК или чл.440 ГПК, то и съдебният изпълнител дължи да извърши действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния лист, като не може да извършва преценка за погасяването му чрез прихващане без съгласие на взискателя, поради което и отказът за прекрати изпълнителното дело е законосъобразен.

По изложените съображения жалбата следва да се остави без уважение, с оглед което Софийски градски съд

2

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 07842/25.02.2024 г. на ЧСИ С.П. от длъжника по изпълнението Аксес Файнанс АД срещу разпореждане с изх.№ 3686/11.02.2025г. по изп. дело № 20259210400052, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3