Определение № 22071 от 15.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22071 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Ивайло Св. Илиев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508184 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 214731/03.07.2026 г., подадена от Р. П. Р. срещу Разпореждане № 74181/17.06.2026 г., постановено по гр.д. № 43029/2025 г. по описа на СРС, 58 състав, с което е върната подадена от името на ответника Р. П. Р. чрез назначения му особен представител адв. Н. Ц. – П.а насрещна искова молба вх. № 180225/05.06.2026 г.

В частна жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. В жалбата са изложени съображения, че чл. 211 от ГПК предоставя възможност за предявяване на насрещен иск и за съвместното му разглеждане с първоначалния по вече висящ процес между страните и това бил допустим способ на защита. Неправилно районният съд поставил акцент върху качеството на лицето, което то е предявило, като не се отричала възможността от предявяване на насрещен иск. Поддържа, че особеният представител не е ограничен в процесуалното си право да предяви насрещен иск по реда на чл. 211 от ГПК и това се допускало, когато насрещният иск е свързан с първоначалния, подсъден е на същия съд и стига това да било в интерес на защитаваното лице, какъвто бил настоящия случай. Посочва, че било вярно, че особеният представител бил ограничен в действията си, но само в тези, които изисквали изрично пълномощно. Поддържа, в тази връзка, 1 че предявеният насрещен иск е допустим. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия включително и по предявения насрещен иск.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата „ОЗЕКС“ ООД чрез процесуалния си представител е подал отговор на частната жалба вх. № 235793/23.07.2026 г., с който е направено искане тя да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба и отговора на частната жалба доводи, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по гр.д. № 43029/2025 г. е образувано по искова молба, подадена от „ОЗЕКС“ ООД против Р. П. Р., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи връщане на даденото по неизпълнен договор за адвокатска услуга от 24.01.2023 г., ведно със законната лихва от 07.12.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 73440/2024 г. по описа на СРС, 58 състав.

Препис от исковата молба и доказателствата е изпратен на установения по делото постоянен и настоящ адрес, като на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК районният съд е приел, че съобщението с книжата е редовно връчено на ответника. На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК е назначен особен представител, посочен от Софийска адвокатска колегия с определение от 23.04.2026 г.

Препис от исковата молба и доказателствата е връчен на адв. Н. Ц. – Цветкова на 11.05.2026 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения особен представител, като едновременно с него е предявен насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 266 от ЗЗД с искане ищецът да бъде осъден да заплати сумата от 2940 лева, представляваща неплатен остатък от адвокатско възнаграждение по процесния 2 договор.

С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че особените представители, назначени по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК не разполагат с правото на иск от името на ответника, който представляват и е върнал насрещната искова молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 211 ог ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е посъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. В ал. 2 е предвидено, че предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск, като това означава, че съдът, който е сезиран с правния спор, следва да извърши проверка за редовността на насрещната искова молба, допустимостта на предявения насрещен иск, а така също и за наличието на предпоставките за съвместно разглеждане на исковете преди да го приеме за съвместно разглеждане.

Основният спорен процесуален въпрос е дали особеният представител, назначен от съда по реда и условията на чл. 47 от ГПК има правомощието да предявява искове от името и за сметка на представляваното лице.

Представителната власт на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК не произтича от договор или от волеизявление на представлявания, а от определението на съда, с което той е назначен. Поради това нейният обем не се определя общо и неограничено, а от целта на назначаването — да се осигури нормалното развитие и приключване на вече образуваното съдебно производство при отсъствие на ответника и да се гарантира ефективната му защита в това производство. В този смисъл е прието, че особеният представител може да извършва процесуални действия от името и за сметка на отсъстващата страна, но само в рамките на делото, по което е назначен — Определение № 98/24.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1286/2020 г. на ВКС, II г.о.;

Определение № 591/31.10.2018 г. по ч.т.д. № 2252/2018 г. на ВКС, II т.о.;

Определение № 623/28.12.2017 г. по ч.гр.д. № 2873/2017 г. на ВКС, IV г.о.

Обстоятелството, че насрещният иск се заявява в срока за отговор на исковата молба, не променя неговата правна същност. Съгласно чл. 211 ГПК ответникът може да предяви насрещен иск в срока за отговор, когато са налице предпоставките за връзка с първоначалния иск или за възможност за прихващане. Самото предявяване обаче става по правилата за 3 предявяване на иск. Следователно насрещният иск не е обикновено възражение или защитно становище по първоначалния иск, а самостоятелна искова претенция, чрез която ответникът упражнява собствено право на иск срещу ищеца — Определение № 848/12.12.2016 г. по гр.д. № 3441/2016 г. на ВКС, III г.о. Именно поради това не може да се приеме, че правото на особения представител да подаде отговор автоматично включва и правото да предяви насрещен иск. Отговорът на исковата молба е процесуално действие в защита срещу вече предявения иск, докато насрещният иск въвежда нов предмет на съдебна защита и поражда необходимост съдът да се произнесе по самостоятелно спорно правоотношение. Разликата не се заличава от факта, че двете действия могат фактически да бъдат обективирани в един и същ писмен документ — Определение № 98/24.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1286/2020 г. на ВКС, II г.о.

Предвид на изложеното, разпореждането, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната насрещната искова молба са правилни и то следва да бъде потвърдено изцяло.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 214731/03.07.2026 г., подадена от Р. П. Р. срещу Разпореждане № 74181/17.06.2026 г., постановено по гр.д. № 43029/2025 г. по описа на СРС, 58 състав, с което е върната подадена от името на ответника Р. П. Р. чрез назначения му особен представител адв. Н. Ц. – П.а насрещна искова молба вх. № 180225/05.06.2026 г. като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4