Определение № 269 от 23.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. Пловдив, 23.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500321 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК във вр. чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.№18529/21.05.2025 г., подадена от М. Х. А., чрез особен представител адв. В. И., против Определение №830/25.03.2025 г. по в.гр.д.№320/2025 г. на ОС – Пловдив, 14-ти гр.с., постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, с което жалбоподателката е била осъдена да заплати сумата от 400 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Сочи се, че с предходно Определение №1215/24.04.2025 г., постановено по същото дело, съдът е приел за установено, че жалбоподателката е с призната 95% неработоспособност, и получава единствено доход от пенсия за инвалиднист в размер на 667,66 лв. и доход от социална помощ 158 лв., поради което е предоставил на жалбоподателката безплатна правна помощ. На същите основания счита, че е следвало да бъде освободена от задължението за заплащане на разноски по производството. Чл.25 от ЗПП предвижда, че лицето, което не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ.

Счита, че на това основание тя не следва да бъде осъждана да запраща и разноските за адвокат, направени от насрещната страна. Наред с това, счита, че с оглед постановеното предходно определение №454/18.02.2025 г., с което жалбата на жалбоподателката е била оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено, изначално не е следвало да бъдат присъждани в тежест на жалбоподателката процесните 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, които са били недължими. Релевира се възражение за прекомерност на присъдените разноски, с оглед липсата на фактически проведено производство и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Настоява за отменяне на обжалваното определение. Прилага като доказателство заверен препис от Определение №1215/24.04.2025 г.

1

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана и надлежно представлявана страна с правен интерес, частният жалбоподател е освободен от заплащане на държавна такса на осн. чл.83, ал.2 от ГПК с Определение №1641/28.05.2025 г., частната жалба отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на частна жалба вх.№20373/05.06.2025 г., подаден от А. С. А., чрез адв. Р. П., в който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на частната жалба. Сочи се, че жалбоподателката не е посочила в подадената от нея декларация, че част от нейното имущество е и сумата от 42 381,10 лв., представляваща припадащата й се част от продадения на публична продан по изп.д.№31/2024 г. на ЧСИ Иво Кралев съсобствен на страните недвижим имот, която сума е разпределена на жалбоподателката и стои по сметката на съдебния изпълнител на нейно разположение. На това основание се поддържа, че частната жалбоподателка разполага с достатъчно средства както да си осигури необходимата правна помощ, така и да заплати разноските, които ответникът е направил за производството. В допълнение се сочи, че подадената частна жалба има за цел шиканиране на изпълнителния процес, тъй като длъжникът М. А. обжалва без изключение всяко едно действие на съдебния изпълнител. Настоява за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в допустимо производство по чл.248 от ГПК, по направено в срок искане от процесуално легитимирана страна, поради което е допустимо.

По правилността на определението съдът се произнася при условията на пълен въззив.

По същество съдът намира обжалваното определение за правилно.

Производството по гр.д.№320/2025 г. на ПОС е било образувано по Жалба – искане вх.

№28/02.01.2025 г., подадено от М. Х. А., срещу „непроизнасяне и неуведомяване по надлежния ред от съдебния изпълнител на молбата ми от 16.12.2024 г.за замяна на служебния защитник, чрез предоставяне на безплатна правна помощ по изп.д.№31/2024 г. на ЧСИ И.К., район на действие ОС Пловдив“. Същата е била администрирана от съдебния изпълнител, и препис от нея е връчен на насрещната страна по изпълнителното производство – А. С. А.. В срока за отговор същия, чрез адв. Р. П., е подал възражение вх.

№714/03.02.2025 г., към което е приложено пълномощно за процесуално представителство във връзка с производството по депозираната жалба и Договор за правна защита и съдействие от 30.01.2025 г. с реквизити на разписка за сумата от 400 лв., договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор – възражение на депозираната жалба и процесуално представителство пред ПОС. С възражението е направено искане за присъждане на разноските за производството, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК. След образуване на производството по гр.д.№320/2025 г. на ПОС, с Определение №454/18.02.2025 г. подадената Жалба – искане вх.№28/02.01.2025 г. от М. Х.

2

А. е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено. С Молба вх.

№6853/20.02.2025 г. А. С. А., чрез адв. Р. П., е поискал допълване на определение №454/18.02.2025 г. в частта за разноските, с осъждане на жалбоподателката да му заплати разноските за производството по в.гр.д.№320/2025 г. на ПОС, съобразно приложения към възражението списък по чл.80 от ГПК. Молбата е връчена на жалбоподателката, като в срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпило Становище вх.№9986/17.03.2025 г. от М. Х. А., с което изразява несъгласие с искането на А. А. за присъждане в негова полза на направените разноски за процесуално представителство, и излага съображения за недължимост на такива разноски, поради липса на процесуална легитимация на А. А. да участва в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Със становището е релевирано евентуално искане за намаляване на претендираните разноски, предвид тежкото социално положение на жалбоподателката. С обжалваното определение молбата за допълване на определението №454/18.02.2025 г. в частта за разноските е уважена, и в полза на А. А. са присъдени в пълен размер претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че насрещната страна в изпълнителното производство А. С. А. своевременно с възражението срещу частната жалба е направила искане за присъждане на направените разноски за производството по частната жалба, като е депозирала списък по чл.80 от ГПК, и доказателства за направените разноски /ДПЗС/. С постановеното определение №454/18.02.2025 г. съдът е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски. Молбата за допълване на определението е депозирана в срок. Като е констатирал, че е налице основание за допълване на определението, съдът е уважил молбата.

Неоснователно е поддържаното от жалбоподателката, че следва да бъде освободена от заплащане на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, защото е освободена от заплащане на такси и разноски по делото, поради липса на средства.

На осн. чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да освободи страна по делото от такси и разноски, но само от такива, които са дължими на съда /по аргумент от ал. 3 от същия текст/.

Процесуалният закон не предвижда възможност страната да бъде освободена от заплащането на разноски, дължими на насрещната страна по делото. В този смисъл са постановени Определение № 277 от 3.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3736/2018 г., III г. о., Решение № 148 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 39/2012 г., II т. о., Определение № 324 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1683/2013 г., II т. о., Определение № 185 от 21.04.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 680/2016 г., I т. о., Определение № 101 от 14.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1989 / 2022 г. на ВКС, 1-во гр.отд. и др.

Съгласно константната съдебна практика, отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, чийто фактически състав включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени от водене на този спор; съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски. Отговорността е обективна, невиновна, понася се от страната, за която решението е неблА.риятно, и е своеобразна санкция за неоснователно предизвикания правен спор /така в ТР №1/11.12.2018 3 г. по тълк.д.№1/2017 г. на ОСГК на ВКС/. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски и когато делото е прекратено. Допълнително условие за ангажиране на отговорността за разноски, освен изходът на делото, е и страната да е направила своевременно искане за това до съда.

В конкретния случай частната жалба на М. Х. А. е била приета за недопустима, и е оставена без разглеждане, като производството по нея е било прекратено. Ответникът по частната жалба е ангажирал свой процесуален представител – адвокат, който да го представлява в производството по частната жалба, и който е осъществил процесуалните действия по защита на интересите на ответника, чрез изготвяне и депозиране на писмено възражение по частната жалба. Към момента на депозиране на писменото възражение процесуалният представител е осъществил в пълен обем защитата срещу частната жалба на М. Х. А..

Съгласно чл.2, ал.6 от Наредба №1/09.07.2004 г., адвокатското възнаграждение се дължи авансово, и е платимо при сключване на договора, като при прекратяване на делото не подлежи на връщане /чл.3/. По тези съображения, направените разноски за адвокатско възнаграждение са уместно направени, процесуалния представител действително е осъществил процесуалното представителство, като извършените действия са били ефективни. Ето защо, съдът правилно е приел искането за осъждане на частната жалбоподателка да заплати на ответника по частната жалба направените от него разноски за процесуално представителство за основателни.

С въззивната частна жалба е релевирано възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът констатира, че със становището си по молбата за допълване на определението в частта за разноските, частната жалбоподателка е релевирала евентуално искане за намаляване на претендираните от ответната страна разноски за процесуално представителство, макар същото да е мотивирано с тежкото социално положение на молителката. Съдът намира, че така направеното възражение е било нередовно, и съдът е следвало да изиска от нея да уточни дали прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за процесуално представителство по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Съдът не е дал на частната жалбоподателка указания да уточни искането си, и не се е произнесъл по него. С частната жалба жалбоподателката е уточнила искането си, и съдът дължи произнасяне по него. Като го разглежда по същество, настоящият състав на съда намира, че възражението е неоснователно. Съгласно чл.10, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възнаграждението за процесуално представителство на страна по изпълнително дело по жалба срещу действията на съдебен изпълнител, е в размер на 400 лв. В сключения ДПЗС е уговорен размер на адвокатското възнаграждение в размера, предвиден в наредбата. Тъй като този нормативен документ е приет от Висшия адвокатски съвет, съдът намира, че предвидените в него размери отразяват пазарните условия за предлаганите адвокатски услуги от този вид, съобразно обичайната фактическа и правна сложност на дело от подобен тип. В конкретния случай не са налице основания да се приеме, че конкретната фактическа и правна сложност на спора е съществено различна от обичайната фактическа и правна сложност на подобен тип дело, 4 поради което и уговореното адвокатско възнаграждение не е било прекомерно.