Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3906 от 28.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12123/2023
Вид
Решение № 3906
Подписан
28.10.2025
В сила
04.12.2025
Състав
ЦВЕТЕЛИНА ЗАХАРИЕВА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 119, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 15 · Наказателен кодекс
  • чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл.14 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3906 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110212123 по описа за 2023 година намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Д. Х. С., с ЕГН **********, чрез адв. Й. Д. от ***, срещу Наказателно постановление № *******, издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което са му наложени следните административни наказания: 1. На основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗдВП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 119, ал. 4 от ЗДвП и 2. На основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, който обжалва същото със съображения, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като нито в АУАН, нито в НП е отразено правилно фактическата обстановка. Сочи, че причината за настъпване на ПТП не са били действията на жалбоподателя, а на пешеходката Е. Ш., която навлязла на платното за движение, когато вече жалбоподателят се намирал там с автомобила си. Сочи, че нито актосъставителят, нито АНО са изследвали внимателно механизма на настъпване на ПТП. Поради това моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, 1 представлява се от адв. Д., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП. Сочи, че от доказателствата, и най-вече от допълнителното заключение на АТЕ, се установява, че водачът е имал възможност да възприеме наличието на пешеходци на тротоара, като при предприемане на действия от тях по пресичане същите са се намирали в мъртвата зона, били са невидими за жалбоподателя. Адв. Д. сочи, че пешеходките е следвало съобразят поведението си с навлезлия в кръстовището лек автомобил, като го изчакат да премине. Навежда, че липсва субективен елемент, тъй като жалбоподателят не е имал възможност да възприеме пешеходците.

Въззиваемата страна – началник сектор в СДВР, отдел „ПП“ – СДВР – редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В депозирани писмени бележки от юрк. Х. Х. и юрк. С. М. - процесуални представители на въззиваемата страна, е изложено становище по оспорване на жалбата и претенция за отхвърлянето й като необоснована и недоказана, а НП да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.06.2023 г., около 15:53 ч. лек автомобил марка ***, модел ***, с рег. номер ********, управляван от собственика му – жалбоподателят Д. Х. С., се движел по ул. ***, с посока на движение от бул. *** към бул. ***. Времето било ясно, а пътната настилка - суха. Жалбоподателят навлязъл с управлявания от него лек автомобил в кръстовището с бул. *** с намерение да завие надясно към бул. ***. Жалбоподателят навлязъл в кръстовището със скорост около 20 км/ч на зелен сигнал на светофарната уредба за МПС.

В същото време свидетелката Е. Н. Ш. и нейната сестра Е. Н. Ш., непосредствено преди това намиращи се на тротоара, предприели пресичане на бул. ***. Сигналът на светофара за пешеходци също бил зелен разрешителен. Посоката им на движение била отдясно наляво спрямо движението на автомобила. Е. и Е. Ш. предприели пресичането на бул. *** едновременно. Двете били една до друга, като Е. Ш. се намирала отдясно, а Е.

Ш. - отляво, считано една спрямо друга. Свидетелката Е. Ш. се движела извън зоната на пешеходната пътека. Към момента на стъпване на пешеходките на пътното платно същите са били в прякото зрително поле на периферното зрение на жалбоподателя, но са попадали в „мъртвата зона“, образувана от предната дясна колона на автомобила. Свидетелката Е. Ш. възприела възникналата опасност (приближаващия автомобил) и успяла да спре на крачка преди сблъсъка с автомобила. Е. Ш. обаче не отчела приближаващия я автомобил и продължила движението си напред.

В резултат на това е настъпило съприкосновение между дясната страна на автомобила и лявото рамо на пешеходката Е. Ш., като автомобилът преминал със задна дясна гума през стъпалото на крака . Последната останала на крака, респ. не е падала на земята.

2

Жалбоподателят, тъй като не разбрал за реализираното ПТП, продължил движението си, без да спре. След съприкосновението между автомобила и Е.

Ш. пешеходките завършили пресичането на бул. *** и се установили на отсрещния тротоар, като в този момент наблизо имало екип на „Спешна помощ“, който натоварил и откарал Е. Ш. и Е. Ш. в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“. Там били извършени прегледи и изследвания, като било установено, че на Е. Ш. не са причинени счупвания вследствие на ПТП, а са налице само натъртвания.

По-късно същият ден водачът Д. Х. С. бил установен от екип на Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, като на ул. ***, до номер ***, била извършена проверка на водача за употреба на алкохол и наркотични вещества, като пробите били отрицателни.

Актосъставителят Л. А., в присъствието на свидетеля Е. Л., съставил на Д. Х. С. АУАН Серия GA Акт № 977783 при следното описание на обстоятелствата, а именно: „На 03.06.2023 г., в гр. ***, около 15:53 ч., лек автомобил *** с рег. Номер ********, управляван от собственика Д. Х. С., ЕГН **********, се движел по ул. *** с посока на движение от бул. *** към бул. ***, като на кръстовището с последния, при завиване надясно към бул.

*** не пропуска и реализира ПТП със задната част на автомобила си в пресичащата отдясно наляво по посоката му на движение пешеходка Е. Н. Ш., ЕГН **********, след което не спира и напуска мястото. При извършена проверка на ул. *** до номер *** (до втори вход на СДВР), около 18:35 се установи, че автомобилът е с прекратена регистрация във връзка с чл. 143, ал.

10 от ЗДвП от 21.02.2023 г. От ПТП са пострадали: Е. Н. Ш., ЕГН **********, прегледана и освободена от Пирогов с работна диагноза: контузия на ляво ходило и ляво рамо. Водачът не е употребил алкохол и наркотични вещества и техни аналози, пробите са отрицателни. Произшествието е станало на територията на 04 РУ-СДВР. ОПП К-312.“ Като нарушени разпоредби в АУАН са посочени чл. 119, ал. 4, чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. В АУАН е посочено, че Д. С. има възражения, като не са постъпвали такива в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. АУАН бил подписан от актосъставителя и от свидетеля Л..

Били съставени скица на ПТП, констативен протокол от ПТП с пострадали лица. Била попълнена и декларация от жалбоподателя Д. С.. Били снети сведения от Д. С., Е. Ш., Е. Ш. и А. Б. (майка на Е. и Е. Ш.).

Въз основа на АУАН, на 27.06.2023 г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, като в него е отбелязано, че по отношение на деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е установено, че същото е съставомерно по чл. 345, ал. 2 от НК, поради което с писмо с рег. № 4332-42378/23.06.2023 г. материалите са изпратени за образуване на досъдебно производство в 04 РУСДВР, поради което за това деяние не е налагано административно наказание.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: показанията на свидетелите Л. А. и Е. Ш., 3 сведения, декларация от Д. С., скица на ПТП с пострадали лица, диск съдържащ запис от кръстовището от бул. *** с посока на движение към пазар *** и запис от камера, обхващаща посока на движение от бул. *** и ул. *** с посока бул. *** за времето от 15:50 до 16:00 на 03.06.2023 г., заповед № 513з7772/15.10.2018 г., Заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г., ведно с акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; проект на светофарната уредба на кръстовището на ул. *** и бул. ***, действащ към 03.06.2023 г., медицинска документация и заключенията на автотехническата и допълнителната авотетехническа експертизи.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Л. А.. След предявяване на АУАН същият си спомни за случая, като показанията му са информативни относно обстоятелствата, отнасящи се до установяването на фактите около ПТП, тестването на жалбоподателя за употреба на алкохол и наркотични вещества, съставяне на документи по повод реализираното ПТП. Показанията му са логични, последователни и непредубедени, както и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради което и съдът ги кредитира.

Съдът кредитира и показанията на свидетелката Е. Ш.. От изложеното от този свидетел в хода на съдебното следствие съдът установява, че същата е пресичала, заедно със сестра си, като сигналът на пешеходния светофар бил зелен – разрешителен. Установяват се още механизмът на ПТП, съприкосновението между автомобила и Е. Ш., както и откарването й от случайно преминаващ екип на „Спешна помощ“ в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“. Съдът се доверява на показанията на този свидетел в коментираните части доколкото съобрази обстоятелството, че същата имаше съхранен спомен за деянието, а показанията са обективни, непредубедени и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

От представените по делото заповед № 513з-7772/15.10.2018 г., Заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г., ведно с акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. се установяват надлежно компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.

Съдът кредитира заключенията на приетите по делото автотехническа и допълнителна автотехническа експертизи, тъй като намира, че същите са изготвени от компетентно вещо лице, експерт в сферата, отговорили са обосновано и изчерпателно на поставените въпроси, и същите са изготвени по реда и правилата на НПК.

От съвкупния анализ на останалия посочен по-горе доказателствен материал (включително и заключенията по автотехническата и допълнителната автотехническа експертизи) еднопосочно се установяват механизмът на ПТП, възприет от настоящия състав, обстоятелствата около настъпване на ПТП, сигналите на светофарната уредба към момента на деянието, обстоятелството, че към момента на стъпване на пешеходките на пътното платно, същите са били в прякото зрително поле на периферното зрение на водача на автомобила, но са попадали т. нар. „мъртва зона“, образувана от предна дясна колона на автомобила, както и че жалбоподателят 4 не е спрял след реализирането на процесното ПТП.

От представената по делото медицинска документация се установява, че пострадалата Е. Ш. няма счупвания или други наранявания, обуславящи квалифицирането на деянието като престъпление.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.