Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 02.02.2024, Административен съд - Добрич

Съд
Административен съд - Добрич
Дело
555/2023
Подписан
02.02.2024

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………/02.02.2024 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА Д. разгледа докладваното от председателя адм. дело № 555/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на С.С.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 47/15.09.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане № **********/10.07.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич, с което ѝ е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са постановени в нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на административния орган, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателката няма изискуемия действителен стаж от 15 години за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. Твърди се, че неправилно и в противоречие с ПМС № 61/1967 г. за насърчаване на раждаемостта не са зачетени изцяло периодите на майчинство за двете ѝ деца. Иска се отмяна на оспорените актове и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ – Добрич, чрез процесуалния си представител, първоначално оспорва жалбата, а след изслушване на заключението на вещото лице предоставя на преценката на съда.

Добричкият административен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна.

Административното производство е започнало по Заявление вх. № 2113-24-271/13.03.2023 г. на С.С.М. с искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст (л.66-67). Към искането са приложени доказателства за осигурителния стаж на лицето, сред които трудова книжка № 1543, издадена от КБ „Юрий Гагарин“ гр. Тервел, и УП – 13 изх. № 5507-18-1350/27.06.2023 г., издадено от ТП на НОИ – Силистра.

С Разпореждане № **********/10.07.2023 г. ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич (л. 49) е отказал на жалбоподателката отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 – 3 от КСО. Длъжностното лице е изложило мотиви, че заявителката има навършена възраст от 67 години 09 месеца 13 дни, но няма придобит действителен стаж от 15 години по чл. 68, ал. 3 от КСО. Приело е, че общият осигурителен стаж на жалбоподателката е 14 години 11 месеца 24 дни, от които 14 години 08 месеца 00 дни действителен стаж от трета категория, в т.ч. 00 години 11 месеца 16 дни майчинство за първо дете и 00 години 06 месеца 16 дни трудов стаж, положен в ТКЗС с. Поп Груево през периода 01.01.1979 г. – 17.07.1979 г. Не е зачело за действителен стаж 00 години 03 месеца 24 дни майчинство за второ дете, като се е позовало на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Разпореждането е обжалвано по административен ред с довода за неправилно определяне на осигурителния стаж в частта на майчинството.

С Решение № 47/15.09.2023 г. директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата като неоснователна. Горестоящият орган е приел, че правилно въз основа на УП-13 №5507-18-1350/27.06.2023 г. на началника на отдел ООА при ТП на НОИ – Силистра е зачетен осигурителен стаж за бременност, раждане и отглеждане на първо дете през периода от 15.01.1978 г. до 01.01.1979 г., а въз основа на акт за раждане на второ дете е зачетен осигурителен стаж за майчинство през периода от 07.09.1979 г. до 01.01.1980 г.

Решението е връчено на процесуалния представител на жалбоподателката на 19.09.2023 г., видно от известие за доставяне на л. 59 от делото.

По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. На базата на извършена проверка в архивохранилището в ТП на НОИ – Силистра вещото лице е установило, че за липсващите месеци през 1979 г. жалбоподателката фигурира само с име в разплащателните ведомости и книги за положен труд в ТКЗС с. Поп Груево (л.82-93). Намерило е допълнителни данни за платени осигурителни вноски за бременност и раждане през периода м. октомври 1979 г. – м. декември 1979 г. В резултат на това от ТП на НОИ – Силистра е издадено ново УП - 13 изх. № 5507-18-2893/14.12.2023 г. (л. 96), с което е анулирано предходно издаденото УП-13 изх. № 5507-18-1350/27.06.2023 г. (л.28-30) в частта му за 1979 г. След добавяне на допълнително установения стаж от експертизата са изготвени два варианта за установяване на осигурителния стаж по години и по периоди, в които общият действителен стаж на заявителката възлиза на 15 години 01 месец 14 дни, включващи периодите на двете майчинства – 00 години 11 месеца 16 дни за първото майчинство и 00 години 03 месеца 24 дни за второто майчинство. Според заключението на вещото лице допълнително установеният стаж е 1 месец 20 дни. По данни на НОИ осигурителният стаж през 1979 г. е 10 месеца 10 дни, разделен на два периода – от 01.01.1979 г. до 17.07.1979 г. с осигурителен стаж 06 месеца 16 дни (в ТКЗС с. Поп

Груево, на длъжност „поле, тютюн“) и от 07.09.1979 г. до 01.01.1980 г. с трудов стаж 03 месеца 24 дни (непризнат за осигурителен стаж). След извършената поправка с новоиздаденото удостоверение общият брой дни с осигурителни вноски става 212, с оглед на което и на основание чл. 96 от ППЗП (отм.) експертизата е определила, че на жалбоподателката следва да бъде зачетена една година трудов стаж в ТКЗС с. Поп Груево за 1979 г.

Съответни на констатациите на вещото лице са и записванията в трудовата книжка на жалбоподателката, съгласно които тя има непрекъснат трудов стаж като полевъд за периодите 01.09.1978 г. – 01.09.1979 г. и 01.09.1979 г. – 01.08.1988 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни длъжностни лица съгласно чл. 117, ал. 3 и чл. 98, ал.

1, т. 1 от КСО, в законоустановената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Не е спорно, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателката има навършена възраст 67 години 09 месеца 13 дни. Спорът между страните се концентрира върху това дали тя има придобит действителен осигурителен стаж от 15 години.

В чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО са регламентирани общите правила за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Следователно за възникването на право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО е необходимо наличието на две кумулативни изискуеми предпоставки – минимално навършена възраст и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

От данните по делото е видно, че пенсионният орган е признал действителен осигурителен стаж от трета категория 14 години 08 месеца 24 дни, в които е включен и целият период на първото майчинство. В тази насока е и заключението на вещото лице, което е изчислило, че осигурителният стаж за бременност и раждане и за платен отпуск за майчинство за първото дете възлиза общо на 233 дни (11 месеца 16 дни), колкото е посочено и в описа на осигурителния стаж, изготвен от длъжностно лице при ТП на НОИ - Добрич. Следователно спорен е само периодът на второто майчинство от 00 години 03 месеца 24 дни, който е признат за трудов, но не и за действителен осигурителен стаж с аргумента, че не попада в хипотезата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

На първо място, в обжалваните актове липсват всякакви мотиви за това кои са причините за различното третиране на двата периода на майчинство, което съставлява съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Нито от разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Добрич, нито от решението на директора на ТП на НОИ – Добрич става ясно защо периодът на първото майчинство е приет за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, а периодът на второто майчинство – не. Едва в хода на съдебното производство процесуалният представител на ответника е посочил, че трудовият стаж за второто майчинство не е признат за действителен стаж, тъй като в момента на раждането на второто дете жалбоподателката не е била осигурена, т.е. е била неработеща майка. Подобни твърдения са не само недопустими, защото представляват домотивиране на административния акт в съдебната фаза, но и неверни, защото не отговарят на обективната истина, видно и от изслушаната по делото експертиза, която е установила допълнителни данни за платени осигурителни вноски за бременност и раждане през периода м. октомври 1979 г. – м. декември 1979 г.

На второ място, независимо от това дали жалбоподателката е била работеща или неработеща майка, времето на бременност, раждане и отглеждане на второто дете е следвало да бъде зачетено като действителен стаж при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, в приложимата редакция към датата на постановяване на процесния отказ, дефинира понятието „действителен стаж“ като действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от ЗПГРРЛ, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

В случая става дума за стаж, придобит през времето от 07.09.1979 г. до 01.01.1980 г. (00 години 3 месеца 24 дни), поради което и на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се преценява съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби.

От анализа на приложимите към спорния период разпоредби на чл. 80 от ППЗП (отм.); на Инструкция № 2492 от

29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.), на чл. 9 от ПМС № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.) и на Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените – майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и отглеждане на деца, издадена от министъра на труда и социалните грижи, Централния съвет на българските професионални съюзи и Централния съюз на трудово – производителните кооперации, обн. ДВ, бр.

15/20.02.1970 г., е видно, че законодателят е признавал за трудов стаж по смисъла на ЗП (отм.) както платеният отпуск поради бременност и раждане и неплатеният отпуск за отглеждане на дете, ползвани от майки – работнички или служителки, така и времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от жени - майки, членове на трудово-кооперативните земеделски стопанства или неработещи.

При сега действащата нормативна уредба за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане – чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от НПОС, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.