Определение № 416 от 07.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 416 гр. Б.град, 07.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500145 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Б. Б., ЕГН **********, Б. Г. Б., ЕГН ********** и С. К. Б. с ЕГН **********, подадена чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.Б., ул.”С. С.” №, ет., офис № и въззивна жалба на Д. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул.“Ц. С.“ №, подадена чрез адв.Т., със съдебен адрес гр.Б., ул.“А. К.“ №, насочени срещу решение № 587/12.07.2025 год. постановено по гр.д.№ 3187/2021 г. по описа на Районен съд – Б.

Депозирана е и частна жалба от Д. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Б.град, ул.“Ц. С.“ №, подадена чрез адв.Т., със съдебен адрес гр.Б.., ул.“А.

К.“ № 19, насочена срещу определение № 1916/22.10.2025 г. по гр.д.№ 3187/2025 г. по описа на РС Б.град, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.248 от ГПК относно дължимите в производството разноски.

Жалбата на А. Б. Б., ЕГН **********, Б. Г. Б., ЕГН ********** и С. К. Б. с ЕГН **********, подадена чрез адв.Д., е насочена срещу решението на РСБ.град в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищците негаторен иск и в частта с която е уважен частично предявеният от ответницата насрещен негаторен иск. Срещу решението в оспорваната част се излагат съображения за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост.

1

Според въззивниците, районният съд неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл.109 от ЗС. Сочи се, че по отношение на първия ищец, който е собственик на първия жилищен етаж са налице предпоставките на чл.109 от ЗС, тъй като с осъщественото незаконно строителство се създават пречки на собственика на първия жилищен етаж да ползва своето жилище.

Аргументира се, че незаконния етаж се ограничава възможността му за достъп до покрива с оглед почистване на комини, смяна на керемиди и изобщо поддръжка на тази обща част. Освен това се твърди, че така собственика е лишен от правото му да реши по какъв начин да се отоплява и при необходимост да поддържа покрива като обща част. В жалбата се прави анализ на нормативната уредба по отношение общите части. С оглед на това се поддържа становище, че са нарушени правата на А. Б. по чл.40 от ЗС, чл.43 и чл.44 от ЗС, както и се достига до ограничаване на правата му по ЗУЕС.

Обяснява се, че без негово съгласие са извършени разпоредителни действия с общите части като са засегнати три фасади и покрива на сградата.

Освен това се сочи, че се променя съотношението и между лицата с право на глас при провеждане на бъдещи заседания на собствениците по ЗУЕС, а и А.

Б. трябва да търпи и негативния ефект върху конструкцията на сградата и получените пукнатини по стените на първия жилищен етаж.

Заявява се, че незаконосъобразно Районен съд - Б.град е отхвърлил негаторния иск и по отношение на ищците Б. Б. и С. Б., тъй като същите са собственици на 1/3 идеална част от урегулирания поземлен имот с идентификатор *** и при надстрояване на двуетажната жилищна сграда те имат право на собственост на идеална част от третия етаж, съразмерно на правото на собственост върху поземления имот или на 1/3 идеална част от този трети жилищен мансарден етаж.

Навеждат се доводи, че по отношение на тези въззивници са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.109 като основателен и осъждане на ищците да премахнат осъщественото незаконно строителство.

Заявява се, че целта е да бъдат преустановени неоснователните действия по игнориране правата на ищците като собственици: - и конкретно за А. Б. като собственик на първия жилищен етаж и с права върху общите части, а за Б. Б. и С. Б. като собственици на 1/3 идеална част от урегулирания поземлен имот, в който се намира жилищната сграда.

Според въззивниците, Районен съд - Б.град неправилно е тълкувал и не е приложил нормата на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Обръща се внимание, че по делото е установено, че през 2008 година било извършено строителство на терасата към тавана, като без никакви строителни книжа и документи на откритата тераса към тавана са изградени стени, поставени прозорци, след което е изграден покрив, който надвишава височината на ската на досегашния покрив с около метър, а върху покрива са поставени битумни керемеди. Сочи се, че впоследствие част от терасата е преустроена в кухня, а останалата част - в 2 баня и тоалетна. Подчертава се, че строителството е извършено в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, като в случая не намира приложение чл.151 от ЗУТ, в която разпоредба изчерпателно са посочени случаите, когато не се изисква разрешение за строеж. Според въззивниците, сроежът, осъществен на терасата не попада в нито една от посочените хипотези. С оглед установената от вещото лице липса на одобрени строителни книжа и разрешения за извършеното преустройство на тавана, се обосновава доводи, че е налице незаконно строителство на терасата.

Относно уваженият насрещен негаторен иск за поставяне на кабелите, с които се осъществява електрозахранването на първия жилищен етаж и на мазето на сграда с идентификатор ***, в гофрирана тръба, скрита под мазилката се твърди, че Районен съд - Б.град неправилно е тълкувал и приложил материалния закон и конкретно нормата на чл.109 от ЗС. Обяснява се, че няма законова забрана за прокарване на кабели по този начин, а и самите ищци също са прокарали по този начин открити кабели за електроснабдяване на техните мазета. Твърди се, че евентуално покриване на кабелите под мазилката следва да стане и от двете страни, тъй като касае общи части на сградата, каквато е препоръката и на вещото лице Ризова. По отношение тази претенция се изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.109 от ЗС, тъй като ищците не са собственици на самостоятелни обекти по смисъла на вещното право, с което да са активно легитимирани да предявяват такива искове, доколкото подпокривното пространство или тавана, не е самостоятелен обект. От друга страна се обяснява, че Д. Т. няма право на собственост върху самостоятелен обект от сградата, към момента, когато е предявен този насрещен иск, към който момент едноличен собственик на тавана е нейния съпруг.

Обръща се внимание, че ответниците също ползват външни кабели, като това не създава никакви рискове за никого.

Първоинстанционното решение се определя като неправилно и при дадената интерпретация на института за издаване на Удостоверение за търпимост и конкретно § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, още повече, че РС не е произнесъл по поисканото обявяване неистиността на Удостоверение за търпимост № 35/23.08.2018 г. по описа на Община Б.град, в което е прието, че надстройката от един тавански етаж е извършена през 1974 г. В тази насока се прави анализ на събраните гласни доказателства, от които според въззивниците се установява, че към 1974 год. и след това е бил построен един таван, без баня и тоалетна, с открита тераса, като в това състояние нещата са били до 2008 г. Освен това, сочи, че това обстоятелство се установява и от нотариалния акт №86, том II, нот.дело № 365/1991 г. по описа на БлРС, където е дадено като описание: „таван”. С тези доказателства се твърди, че се опровергава отразеното в удостоверението за търпимост, в и декларацията, подадена от Д. В. Т., въз основа на която то е издадено.

Въззивниците правят оплакване и че Районен съд — Б.град не се е 3 съобразил със събраните по делото доказателства, които устновяват, че преди 07.04.1987 г. без строителни книжа е извършено следното строителство незаконна тераса към тавана и височината на надзида вместо 90 см е била 135 см, което като краен резултат е довело до изграждане на един таван с 45 см. по-голяма височина на надзида, към който е била изградена незаконна открита тереса с дълбочина около 2 метра и парапет около 1 метър. Заявява се, че този строеж е недопустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, както и по правилата и нормите на ЗУТ, тъй като няма течаща вода, баня и тоалетна.

С това се аргументира становище, че издаденото от архитект В. Т. удостоверение за въвеждане в експлоатация е неистински документ в два аспекта: Тъй като състоянието на тавана до влизане в сила на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ не е отговаряло на правилата и нормите, действали към момента на изграждането и към нормите на ЗУТ за допустимост и тъй като е налице противоречие на Наредба № 7. Твърди се, че са нарушени изискванията на чл.72, ал.З от Наредба №7, където е посочено, че жилищните помещения в подпокривното проостранство на жилищнисгради трябва да има светла височина най-малко 2.30 метра в 50 на сто от площта им и най-малко 1.50 метра в най-ниската част. Освен това се поддържа, че тавана не отговаря на изискванията и на чл.113, ал.1 от Наредба 7, според която разпоредба, стаите и кухните трябва да имат пряко странично осветление, като площта на отворите е най-малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните, детските стаи, кабинетите и кухните. В тази насока въззивниците се позовават на събраните писмени доказателства и заключения, изготвени от инж.Х. Г. и инж.

С.Е.

Твърди се, че удостоверението за търпимост е неистински документ и от гледна точка на време на изграждане на строителството на терасата, кьдето е изградена баня с тоалетна и кухня, което е станало през 2008 г., а не както изисква §16, ал.1 преди 07.04.1987 г.

С това се аргументира становище, че осъществявайки посоченото строителство на терасата, ответниците са извършили неоснователно действие по смисъла на закона, което засяга правата на ищците, като то е довело до пукнатини в мазилката на първия етаж. Освен това е налице недопустимо отнемане и ограничаване на законоустановени права на ищците по ЗУЕС и ЗС.

Сочи се, че с незаконното строителство се засягат общи части на сградата и конкретно покрива и фасадите на сградата, като в резултат на допълнителната тежест на терасата и тъй като не е извършено никакво засилване на конструктивната товароносимост се стига до напукване на стените на първия етаж — фасадната стена и част от преградните стени.

Заявява се, че ищците живеят в постоянен страх от рухване. Отбелязва се, че са изградени стени, на които терасата е подпряна впоследствие и които предават товара надолу, като изявлението на вещото лице в противната насока няма характер на заключение, когато не е свързано с изчисления.

4

Прави се оплакване и че към момента на подаване на исковата молба е ограничен достъпа до единствената капандура, чрез която може да се излиза на покрива, като след предявяване на иска е изградена нова капандура в стълбищната клетка, от която обаче достъпа до покрива е ограничен и почти невъзможен, тъй като няма достатъчно пространство и не може да се постави толкова висока стълба с подходящ наклон за да се преодолее по-голямата височина. Излагат се съображения, че по този начин ищците, живущи на първия жилищен етаж, не могат да стигнат до комините за да ги почистват, което създава риск от пожари, и ограничава възможността за отопляване на първия жилищен етаж.

Като необосновано обжалваното решение се оспорва поради противоречие на приетите за установени фактически положения със събраните по делото доказателства. В тази насока се изброяват приетото време на извършване на незаконното строителство, обсъждането на конструктивна височина на строежа, вместо нормативно установеното понятие „светла височина“, обстоятелството, че кабелите и на двете страни в производството в стълбищната клетка са открити по един и същи начин.

В жалбата се изброяват и допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като такива се определят приемането за съвместно разглеждане на насрещен иск, без да са налице законовите предпоставки за това /с оглед липсата на установено право на собственост на Д. Т. към датата на предявяване на насрещния иск/; нарушение на чл.235, ал.2 от ГПК, приемайки, че незаконното строителство на откритата тераса е извършено от 2003 г. до 2008 г. и въпреки това е приложен § 16, ал.1 от ПР от ЗУТ; нарушение на чл.200, ал.2 от ГПК поради недопускане за повторна експертиза при заявено оспорване на изслушаната такава.