Определение № 27435 от 25.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27435 гр. София, 25.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110103736 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от В. М. В. с ЕГН **********, представлявана от адв. К. И. Б. от РАКи посочен съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ул. „Гургулят” № 31, офис – партер против "ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК 175133827, с адрес на управление: гр. София, р-н

Младост, бул. „Цариградско шосе” №159. бл. БенчМарк, Бизнес Център, представляван от Карел Крал, Димчо Станев Станев и Христо Борисов Бабев - от всеки двама от членовете на управителния съвет заедно, с която е предявен отрицателен установителен иск, като се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на "ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК 175133827, че ищецът не дължи сумите, претендирали от ответника сумата от 1 246,72 лв. (.хиляда двеста четиридесет и шест лева седемдесет и две стотинки) - сума, представляваща част от общо сумата от 14 843,03 лв., начислена и претендирана по клиентски № 300122487933, дължимо за период отм.юни 2009г. до м.януари 2011г.

Твърди се в молбата , че след направена справка в деловодството на монополиста и проведена кореспонденция, служители на ответника са заявили, че по партидата, открита на името на доверителката ми в „ЧЕЗ Електро България" АД, фигурират непогасени задължения, електрозахранването в обекта е прекъснато и сумите - главници и лихви за забава, следва да бъдат изцяло погасени, които се дължат според твърденията на ответника по партида с клиентски № 300122487933, открита за имот, находящ се в гр. Ботевград, ул.

„Хан Аспарух", бл. 9, вх. В, ап. 12, за ел. енергия от титуляра В. М. В..Общата дължима сума според начисленията на ответника за описания имот се дължи сумата в общ размер на 14 843,03 лв. /главници по фактури за периода от 2009 г. до 2020 г./, като сумите фигурират и в информационната система на ерау като актуални задължения по партидата и се претендират общо за клиентски № 300122487933.с тези аргументи ищцата обуславя и правния си интерес от завеждане на настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума, тъй като и към момента на завеждане на настоящата искова молба, задълженията на доверителката ми в размер на 1 246,72 лв., част от общо 14 843,03 лв. - главница по фактури 1 за консумирана ел. енергия, фигурират като непогасени в счетоводството на ответника и се претендират да бъдат заплатени от доверителката ми.

Признавайки , че задължението за заплащане на ел. енергия, обективирано в цитираните по-горе фактури, възниква на основание облигационни отношения между страните, чийто предмет е доставка на ел. енергия до адреса с клиентски номер 300122487933., при наличие на следните предпоставки - ищецът и ответното дружество да са обвързани от валидно облигационно правоотношение;

Ответното дружество да е доставило ел. енергия в обекта с клиентски номер 300122487933 през конкретните периоди, включени във фактурите;Количествата доставена ел. енергия в обекта с клиентски номер 300122487933 да бъдат отчетени посредством изправно СТИ – електромер, ищецът счита , че нито една от изброените по-горе предпоставки не е налице, за да може ответното дружество да претендира заплащане на фактурираните количества ел. енергия.

На първо място счита, че между ищеца и ответното дружество няма валидно облигационно правоотношение, въз основа на което ответникът да претендира каквито и да било суми от ищеца , и при условията на евентуалност, дори и да се допусне, че такова облигационно правоотношение за доставка на ел. енергия е налице, то ответникът не е извършвал доставки на ел. енергия в обекта с клиентски номер 300122487933 за периодите, посочени в процесиите фактури,като се оспорва и това, че на обекта с клиентски номер 300122487933 има изправно средство за търговско измерване на ел. енергия - електромер, с който да бъде отчетена евентуално доставената ел. енергия, при задължението на ответното дружество-монополист е да поддържа изправно СТИ - електромер в обекта, с което да отчита количествата доставена ел. енергия.

На второ самостоятелно място се оспорва дължимост на процесната сума, претендирана от ,,ЧЕЗ Електро България” АД , като погасена по давност.Твърди се, че от датите на фактуриране и справка от еРау и Писмо с изх. № 1204381084/24.11.2021 г„ което прилага към исковата молба, от ищеца се претендират суми за консумирана ел. енергия в общ размер от 14 843,03 лв.Посочва, че вземанията на монополиста са свързани с предоставяне на електрическа енергия и представляват вземания за периодични плащания по смисъла на чл. 111. б. ”в" от ЗЗД и се погасяват с тригодишна погасителна давност, а именно Т.Р. № 3 от 2012г., постановено по т.д. № 3 от 2011г. на ОСГТК на ВКС. Т.к. давността не се прилага служебно от съда, а само след изрично възражение, с което обосновава и правния си интерес от предявяването на иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Претендират се и всички извършени деловодни разноски в това число и адвокатско възнаграждение при оказаното безплатна помощ съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие.

Правят се доказателствени искания за приемане на писмените документи , като доказателства по делото

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на предявения иск по чл. 124 ГПК и неоснователност 2 на предявения отрицателен установителен иск. Излага аргументи за на;ичие на облигационна връзка между страните , като се твърди, че ищцата В. М. В. е страна по договор за доставка на ел. енергия по открита партида с Клиентски номер: 300122487933 за адрес гр. Ботевград, ул. „Хан Аспарух“ бл.9, ап.12, и прилага договор при общи условия, като съгласно чл. 98а, ал.4 от Закона за енергетиката /ЗЕ, чл.98б, ал.4, отм. в редакцията преди ДВ, бр. 54/ и постоянната съдебна практика, същият обвързва страните без изричното му писмено приемане.Счита за неоснователно възражението на ищеца, че между него и ответното дружество липсва облигационно правоотношение по покупко-продажба на електроенергия при Общи условия. Позовава се на действааата нормативна уредба, като сочи, че според чл.4, ал.2 и ал.З от Общи условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице-собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, или лице по отношение на което собственикът или притежателят на ограниченото вещно право на ползване е дал съгласие да се счита за такъв пред продавача на електроенергия. И установяването на факта, че именно ищецът е бил собственик на електроснабдения обект, до който е доставяна електрическата енергия е сигурно доказателство за това, че между него и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение по покупко- продажба на електрическа енергия, относно конкретен обект, но не е единствената възможност за доказването на това обстоятелство.

Позовава се на разпоредбата на чл.98а, ал.1 и ал.2, т.1, 2 и 3 ЗЕ, съгласно която крайният снабдител, какъвто е ответното дружество, продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които съдържат задължително: информация, която се предоставя от снабдителя; срок на договора и права и задължения на страните по договора; условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването, и ред и срокове за заплащане, включително възможност за заплащане на месечни вноски. Съгласно чл.1, ал.3 от и Общи условия за продажба на продажба на електрическа енергия, продавачът осигурява снабдяването с електрическа енергия на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Съгласно чл. 98а, ал.5 от ЗЕ - публикуваните общи условия влизат в сила за клиента на крайния снабдител, без изрично писмено приемане, но в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни споразумения. Когато потребителят не се е възползвал от тази възможност, Общите условия стават задължителни за потребителя, който получава услугите при публично известни общи условия предложени от крайният снабдител. Съобразно чл. 91, ал. 2 ЗЕ сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на закона и правилата за търговия с електрическа енергия приети от комисията по предложение на енергийните предприятия. Ако сделката с електрическа енергия е извършена при нарушаване правилата за търговия с електрическа енергия, това не освобождава от отговорност възложителя. В този случай намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, която съдържа забрана за позоваване на нищожността на договора по отношение на страната, която с поведението си е 3 демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката. Според ответника поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване на начислените задължения по издадените фактури за потребена ел. енергия са липсата на оспорване от страна на ищеца на количеството и цената на фактурираните доставки, както и липса на заявление и жалба за обстоятелства, че е потребител на електроенергия, отчитана по кл.№ 300122487933. Предвид това, ищцата В. М. В. е била потребител на електрическа енергия в процесния период, като между нея и ответното дружество е съществувало облигационно правоотношение по доставка и покупко-продажба на ел.енергия, а задълженията и за периода от м.05.2009г. до м..03.2020г. са начислени законосъобразно и при спазване на Общите условия на крайния снабдител.

Според ответника предявеният при условията на евентуалност иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност е също неоснователен.Излага аргументи, че давността е прекъсната с предприети от кредитора принудителни действия. Срещу длъжницата В. М. В. кредитора „ЧЕЗ Електро България“ АД е предприел съдебни действия, като е сезирал Районен съд Ботевград със заявление по чл.410 от ГПК. Представям Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и съобщение и определение по ч.гр.д. № 20211810102283 на PC Ботевград. Делото е изпратено по подсъдност на Районен съд София, от където не сме получили съобщение за новообразуваното дело, но от справка по телефона ни посочиха номера на делото а именно ч.гр.д. № 10970/2022г. на СРС - 156 състав.Оспорената сума е от реално измерено със средство за търговско измерване количество електрическа енергия в имота на ищцата за период от м.05.2009г. до м.03.2020г., като общият размер на главницата е 14843,03 лева , лихва за забавено плащане в размер на 11512,73лв. за период от 13.06.2009г. до 22.02.2022г.

,видно от извлечение от клиентската информационна система по партида с кл. № 300122487933 , което прилагам.

В срока отговор ответника предявява насрещен осъдителен иск, с отправен петитум за осъждане на ищеца В. М. В. да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 12141,60лв. представляваща част от общата сума 14843,03лв. - т.е. за разликата между предявената сума по настоящото дело и предявената сума за главница по ч.гр.д. № 20211810102283 на PC Ботевград,по издадени фактури за период 21.12.2010г. до 13.10.2018г. както и сумата от 11189,33лв. представляваща част от общата сума 11512,73лв. т.е. намалена с предявената лихва по ч.гр.д. № 20211810102283 на PC Ботевград, представляваща обезщетение за забавено плащане на неплатената главница за периода от 13.06.2009г.

/датата на следваща датата на падежа на фактурата/ до 22.02.2022г.

При изложените твърдения и в писмения отговор , като твърдения за дължимост на сумите от страна на ищцата , като битов клиент по договор за доставка на ел. енергия по открита партида по кл.№ 300122487933, за който с писмения отговор се представя и справка по клиентския номер на ищцата.