Решение № 2182 от 07.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2182 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330106389 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Т. И. Г., ЕГН **********, чрез адв. Д. М., против „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК 205559807, с която е предявен главен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, вр. с чл.10, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, с който се иска да бъде признато за установено, че договор за кредит **** от **** г. е нищожен, като в условията на евентуалност предявява установителен иск, с който да бъде призната за нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, клаузата по договор за кредит **** от **** г., предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 511,15 лева, поради това, че е сключена при неспазване на разпоредбите на чл.10а, чл.21, ал.1 и чл.33 от ЗПК, както и на чл.143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП.

Ищецът твърди, че на **** г. сключил с ответното дружество договор за кредит ****, по силата на който била отпусната сума от 2500 лв., при лихва от 116,35 лева и еднократна такса за разглеждане в размер на 511,15 лева. Общата сума за връщане била в размер на 3403,57 лв. Счита, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, вр. с чл.10 и чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК. В условията на евентуалност счита, че еднократна такса за разглеждане в размер на 511,15 лева била нищожна, на основание чл.26, ал.1, предложение 3 ЗЗД, сключена при неспазване нормите на чл.10а, чл.21, ал.1 и чл.33 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП. Ищецът твърди, че не му била предоставена преддоговорна информация, нито договора за кредит, който да подпише, с което била нарушена процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Счита, че доколкото ответникът не е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя изискуемата преддоговорна информация, ответникът не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването на договора, както и за условията, при които може да се откаже от него, процесният договор бил 1 нищожен поради липса на изискуема форма. В нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК в договора липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, липсвал и общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата.

Нямало погасителен план, който да отговаря на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, нарушена била и т.10, тъй като била посочена само абсолютна стойност на ГПР, но не било ясно кои компоненти са включени в него. Сумата от 511,15 лв. не била включена в ГПР и ГЛП.

Налице било заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. ГПР не съответствал на действително приложения между страните, което представлявало заблуждаваща търговска практика.

В настоящия случай била приложима разпоредбата на чл.22 от ЗПК, въз основа на която процесният договор следвало да се прогласи за недействителен.

По отношение на евентуалния иск се сочи, че законът не допуска кредиторът да събира такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Счита, че поради накърняване на принципа на добрите нрави се стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на потребителя и извличане на изгода за кредитора.

Клаузата, предвиждаща заплащане на допълнителна услуга, била неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като била необосновано висока. Твърди, че клаузата за заплащане на еднократна такса не била индивидуално уговорена, съставена била предварително и потребителят нямал възможност да влияе на нейното съдържание, поради което било налице нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.

С оглед гореописаното,

Претендирани са разноски. моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, със становище за недопустимост, както и неоснователност на предявения иск. Кредитополучателят не бил упражнил правото си на отказ от договора и не е имал възражения относно договорните отношения, поради което предявяването на настоящите искове било злоупотреба с права. Не се спори, че между страните на **** г. е сключен договор за кредит № **** за сума в размер на 2500 лв., със срок на погасяване до 30 месеца, при фиксиран лихвен процент 22 %. Договорът бил сключен при спазване на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по електронен път. Твърди се, че ищецът получил и се запознал с преддоговорната информация по чл.8 от ЗПФУР, запознал се и е приел и Общите условия на ЮтеКредит България ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити. Договорът за кредит бил подписан при спазване на изискванията на ЗПФУР. В договора било изрично посочено, че ГПР е в размер на 41,58 %. При изчисляване на ГПР били взети посочените допускания, като тази информация се съдържала в договора и СЕФ. Таксата за разглеждане била включена в ГПР, като съгласно чл.19 от ЗПК не надвишавала императивно определената от законодателя граница. Сочи, че таксата за разглеждане не била такса за усвояване и в преддоговорната информация, с която ищецът се е запознал и приел, по ясен и недвусмислен начин била посочена информация за включената еднократна такса за разглеждане.

Неоснователен бил и предявеният в условията на евентуалност иск. Твърди, че ищецът бил предварително запознат с условията на договора и не е упражнил правото си на отказ, което означавало, че бил съгласен с тях. Клаузата, уреждаща такса за разглеждане, била индивидуално уговорена, тъй като сумата не била фиксирана, а кредитополучателят можел да й влияе чрез своя избор на сума и срок за погасяване на 2 кредита. Сочи, че таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на документите, като все още между страните нямало сключен договор, поради което и кандидат-кредитополучателят нямал качество на потребител и не следвало да се ползва от законовата закрила по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК във връзка с чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Таксата не била необосновано висока, тъй като не съставлявала 1/3 от главницата. Твърди се, че ищецът злоупотребявал с права и недобросъвестно упражнявал права, при положение, че имал възможност за отказ от договора. Моли за отхвърляне на иска, претендира и разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

В срока за отговор се предявява насрещен иск от ответника. Посочва се, че длъжникът е в забава, като кредитът се обявявал за предсрочно изискуем. В този смисъл се предявяват следните осъдителни искове: за главница в размер на 2414,00 лева, ведно със законната лихва от предявяването до окончателното изплащане, за възнаградителна лихва – 116,32 лева за периода 01.12.2022 г. – 20.01.2023 г., за обезщетение за забава в размер на 650,76 лева за периода 01.12.2022 г. – 11.12.2023 г. И тук се претендират разноски.

Постъпил е отговор на насрещния иск, в който същият се счита за неоснователен. Развиват се съображения за нищожност на договора за кредит поради неспазване на действителния размер на ГПР. Съгласно чл. 22 от ЗПК при нищожен договор се връщала само чистата стойност на кредита, т.е. получената главница, без такси, лихви и други. Също претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните на **** г. е сключен договор за кредит № **** за сума в размер на 2500 лв., за период от 30 месеца при фиксиран годишен лихвен процент 22 %, както и, че по процесния договор за кредит ищецът не е извършвал никакви плащания /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 10653/29.08.2024 г.

– л. 15-17 и протоколно определение от 20.03.2025 г. – л. 50/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Съобразно условията на договора за кредит, предоставената сума е в размер на 2500 лева за период от 30 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 22 %, обща сума на лихвите за периода – 778,57 лева, такса за разглеждане от 528,78 лева, годишен процент на разходите от 41,58 %, с общ размер на плащанията от 3807,35 лева /л. 23 от обр. дело при РС-Ч./.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, 3 ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съобразно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая, таксата за разглеждане е част от общия размер на плащанията по договора за кредит и значително го оскъпява. Същата е в размер приблизително равен на този на възнаградителните лихви. Предвидено е да бъде изплатена от потребителя заедно с дължимите месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план към договора за кредит.

Относно характера на предвидената такса за разглеждане, следва да се вземе предвид, че ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите /заявката/, подадена от всеки потенциален клиент, както и със своевременното му обслужване по кредита. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите /без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране/, нито за обслужване по кредита. При това положение следва да се приеме, че единствената цел на процесната клауза, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане, е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставяне на сумата по кредита.