Решение № 175 от 24.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000502723 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 03.02.25г. /с участието на секретаря Асенова/ въззивно гражданско дело № 2723/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-24 състав от 11.10.2021г. по гр.д. № 2182/19г. са отхвърлени /изцяло/ искове с правно основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 134 от ЗЗД на И.

П. /ищец/ и „Уникредит Лизинг“ ЕАД /съищец/ против ЗАД „Армеец“ АД.

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от И. П..

Предмет на въззивен контрол /във връзка с жалба на „Уникредит Лизинг“ ЕАД/ е и решение на СГС 1-24 състав от 03.06.22г. по гр.д. № 2182/19г. /постановено в рамките на производство по чл. 250 от ГПК/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС, САС и ВКС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:

Страните /И. П. – лизингополучател и „Уникредит Лизинг“ ЕАД – лизингодател/ са били обвързани от правоотношение /възникнало на основание на договор от 20.11.15г./ за лизинг на МПС /лек автомобил БМВ/. Посочената вещ е била застрахована /при условията на договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен в полза на лизингодателя и за сметка на лизингополучателя/ при ЗАД „Армеец“ АД. На 09.11.17г. /в срока на действие на застраховката/ МПС-во е претърпяло ПТП-е /в резултат на което автомобилът е бил увреден до степен „тотална щета“/. На 22.02.18г. – И. П. /лизингополучател/ е придобила от „Уникредит Лизинг“ ЕАД /лизингодател/ собствеността върху МПС-во /това, което е останало от същото след процесното ПТП-е, а именно – останките от вещта/. Преди това /преди бъде сключена посочената сделка/ ищцата е погасила задълженията си към дружеството /страните не спорят, че към момента – всички 1 финансови отношения във връзка с договора за лизинг от 20.11.15г. са уредени изцяло и окончателно/.

В настоящото производство ищцата претендира да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя ЗАД „Армеец“ АД /при условията на чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл.134 от ЗЗД/ до размера на сумите /конкретизирани в диспозитива на обжалваното съдебно решение; конкретизирани и в молбата на И. П. от 23.03.21г. – изрично посочена и в решението на ВКС от 03.10.24г./.

Жалбите са неоснователни /исковете са неоснователни; първоинстанционните решения са постановени в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

От една страна:

Правната легитимация на ищцата /и в процесуално-правен, и в материално-правен аспект/ се явява надлежно обоснована /от ВКС – в решението от 03.10.24г./ в съответствие с постановките по чл. 384 от КЗ. Това обстоятелство налага директен извод, че: жалбата на „Уникредит Лизинг“ ЕАД/срещу първоинстанционното решение от 03.06.22г., постановено в рамките на производство по чл. 250 от ГПК/ се явява - неоснователна.

От друга страна /относно жалбата на ищцата и по същество/:

Първоинстанционният съдия е изложил конкретни съображения /с които е обосновал неоснователността на заявените искове/ в контекста на конкретно заявеното от застрахователя възражение /че процесната вреда е настъпила при условията на т. нар. „груба небрежност“/.

Настоящият съдебен състав препраща изцяло /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС. В допълнение:

Съображенията на първоинстанционния съдия кореспондират с: от една страна конкретната клауза от ОУ към застрахователния договор /която изключва отговорността на застрахователя в хипотезата на причинена имуществена вреда на МПС-во при условията на проявена „груба небрежност“/; от друга страна – с правилото на чл. 395, ал. 4, изр. 1-во от КЗ във връзка с чл. 395, ал. 1 от КЗ /преценени във връзка с хипотезата по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ/. С оглед именно: очертаната правна и логическа взаимовръзка между посочените законови текстове и процесната договорна клауза - възраженията на ищцата /че спорният текст от ОУ е недействителен/ се явяват неоснователни. По същите съображения се явяват неоснователни и възраженията, обосновани с нарушаване на т. нар. „потребителска защита“.

От друга страна – принципно /което обстоятелство в случая е особено съществено/:

Събраните по делото доказателства /писмени, гласни и експертни – преценени в съвкупност; в това число и влязлото в сила НП, потвърдено в рамките на съдебен процес/ удостоверяват категорично /еднозначно/, че процесната вреда на вещта е била причинена по следния начин: водачът на автомобила не е изчакал цяла колона от други МПС-ва, а напротив – изпреварил е /заобиколил е отстрани/ чакащите водачи и е преминал с много висока скорост през натоварено пътно кръстовище на червена светлина на светофара; вследствие на това именно е било причинено процесното ПТП-е, при което са били увредени няколко /общо 5 бр./ МПС-ва, пострадали са лично /не леко/ и две физически лица. Такова поведение на водач на МПС-во /преценено не само от гледна точка на нарушаване на конкретно и категорично правило за движение по пътищата, но преди всичко – съотнесено към описаните последици от инцидента/ не може да се окачестви по друг начин освен именно като „груба небрежност“. В хипотеза като процесната /където не става дума за неволно, безобидно, незначително несъобразяване с правна норма, от което да са произтекли минимални имуществени или неимуществени вреди – лично за водача на МПС-во или за други лица, а напротив – става дума за дръзко и демонстративно нарушаване на основно законово правило, предназначено да гарантира безопасността на всички участници в движението именно на кръстовище – където опасността от пътни инциденти по дефиниция е най-висока/ не е нито правно, нито /преди всичко/ житейски оправдано – да се обоснове право на застрахователно обезщетение. Такъв тип поведение /предвид конкретния му вид и естество - както е описано по-горе/ на практика граничи с дефиницията по чл. 408, ал. 1, т. 1 от КЗ /преценена в контекста на постановките на наказателно-правната теория за „вината“ като елемент 2 от наказателната отговорност/. Признаването на обезщетение в хипотеза като процесната би означавало да се дерогира основен правен принцип – че не може да се черпят права /благоприятни правни последици/ от собствено вредоносно /недобросъвестно, противоправно, злонамерено, деликтно, престъпно и т.н./ поведение.

Спорната клауза от ОУ към застрахователния договор /изключваща отговорността на дружеството в хипотезата на „груба небрежност“/ е предназначена /целево и по дефиниция/ да защитава правата на застрахователя срещу фактическия /физическия/ ползвател на МПС-во /собственикът – водач или лице, на което собственикът е предоставил доброволно – по своя воля управлението на автомобила/. В този смисъл: процесната клауза – може да бъде противопоставена надлежно /валидно/ на всеки от посочените правни субекти /спрямо лизингодателя такова противопоставяне е безпредметно – доколкото този правен субект не ползва МПС-во/.

Обратната теза /поддържана от ищцата/ няма опора нито в логиката на закона /конкретно в частта, касаеща т. нар. „имуществено застраховане“; в това число и в хипотеза – когато обект на защита е лизингова вещ/, нито в житейската логика. Тази теза на практика или лишава изцяло от смисъл защитата на застрахователя, или я прави много лесно заобиколима.

Изложеното обосновава извод, че застрахователно обезщетение в случая не може да бъде присъдено /в хипотезата на чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 134 от ЗЗД; във връзка и с чл. 384, ал. 2, т. 2, предл. 2-ро от КЗ/ нито в полза на лизингодателя /съищец/, нито в полза на физическото лице /лизингополучател/.

Предвид горните съображения: атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция – в полза на застрахователя /който е направил изрично искане в такава насока/ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение /за двете производства пред САС и за процеса пред ВКС/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решения на СГС от 11.10.2021г. и от 03.06.22г. по гр.д. № 2182/19г.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК/ И. М.

П. да плати на ЗАД „Армеец“ АД общо 200 лева – юрисконсултско възнаграждение /за двете производства пред САС/ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3