Определение № 2969 от 11.11.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2825/2025
- Вид
- Определение № 2969
- Подписан
- 11.11.2025
- В сила
- 11.11.2025
- Състав
- Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.294 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2969 гр. София, 11.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502825 по описа за 2025 година
Производство по чл.248 ал.3 вр.чл.78 ал.5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Дженерали Застраховане“АД ЕИК 030269049 против определение от 08.07.2025г по т.д. № 1814 /2023г. по описа на СГС, с която е оставена без уважение депозираната молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като допълнително се присъди сумата от 2098,77лв.
Частният жалбоподател не оспорва, че в представения от него списък по чл.80 ГПК от 19.03.2025г не фигурира този разход, но неправилно първоинстанционният съд не уважил доводите му, че това се дължи на допусната техническа грешка, и че като съдът, така и всеки участник в производството може да допусне грешка или опущение и в този смисъл цитира определение от 06.10.2023г по ч.т.д. № 1331/2022г на ВКС. Изтъква се още, че допусната грешка била в резултат на краткия срок, предоставен им от първоинстанционния съд за превод на документи, затова възникнал пропуск да включат този разход в списъка по чл.80 ГПК.
В срок насрещната по молбата страна „Мото-Пфое Лизинг“ЕООД не е взело становище.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.
Фактически няма спор, че в представения от ищеца „Дженерали Застраховане“АД (сега частен жалбоподател) списък по чл.80 ГПК от 19.03.2025г не фигурира разход от 1
2098,77лв за превод на документи, който е бил извършен, и че не му е присъден с постановеното по делото решение. В срока по чл.248 ГПК ищецът е подал молба за изменение на решението чрез включване на посочения разход към сторените от него разноски и присъждането му с допълнително определение.
Първоинстанционният съд с обжалваното определение от 08.07.2025г е отхвърлил молбата по чл.248 ГПК, позовавайки се на т.8 от ТР №6/2013г на ОСТГК на ВКС, че при непредставяне на списък по чл.80 ГПК, страната няма право да иска изменение на разноските, а по аргумент за по-силното основание няма и право да претендира разход, който не е включен в представения такъв.
Определението е правилно, по следните съображения:
Въпросът за присъждането на разноските от съда с акта, с който завършва производството в съответната инстанция, респективно допълването или изменението на същия акт в частта за разноските е разрешен детайлно и непротиворечиво от установената съдебна практика. Съгласно т.9 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл.80 от ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Посочено е още, че правната последица от неизпълнението на това процесуално задължение, е въведена със самата норма, а именно : страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските; разпоредбата на чл.80 изр.2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните -представяне на списък на разноските; липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските. Представянето на списък с разноски по делото дава основание на насрещната по делото страна да се запознае с този списък и респективно да възрази както по отношение на перата за разноски, включени в списъка така и да възразява за тяхната прекомерност, което възражение също следва да се направи най-късно до приключване на производството в съответната инстанция.
Списъкът за разноски следва да бъде пълен като в него бъдат включени всички разходи направени в процеса от страната. Пропускът да бъдат включени разноски в списъка по чл.80 ГПК не може да се поправи след приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция и следователно страната няма право да претендира разход извън него, независимо от причините за това.
Неоснователни са доводите в частната жалба, че както съдът има предвидена процесуална възможност да поправи своя грешка или опущение, това би могъл да стори и всеки друг участник в процеса. Институтът на очевидната фактическа грешка е уреден в разпоредбата на чл. 247 ГПК и по същността си представлява несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението.
Той няма отношение към пропуска на страната да упражни свои процесуални права, 2 скрепени със срокове – първо е предвиден за поправка на допуснати от съда грешки /несъответствия/ при формиране и изразяване на волята му, и второ защото по този начин пред страната би се открила възможност за заобикаляне на предвидените в закона процесуални преклузии.
Цитираното в частната жалба определение от 06.10.2023г по ч.т.д. № 1331/2022г на ВКС е неотносимо към повдигнатия процесуален спор, тъй като касае отмяна на сходен по съдържание акт на съвсем различно основание – поради нарушение на правилото по чл.294 ГПК, според което указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции, обжалваното определение ще подлежи на потвърждаване.
С оглед на изложеното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.07.2025г по т.д. № 1814 /2023г. по описа на СГС, с която е оставена без уважение молбата на „Дженерали Застраховане“АД ЕИК 030269049 по реда на чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез допълнително присъждане на сумата от 2098,77лв.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчване препис на страните, при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
3
2. _______________________
4