Разпореждане № 540 от 10.05.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 603/2026
- Вид
- Разпореждане № 540
- Подписан
- 10.05.2026
- В сила
- 10.05.2026
- Състав
- София Икономова
Цитирани разпоредби
- чл. 101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.51, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.6, ал.1, т.10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.7 ал.3 · Закон за управление на етажната собственост
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 540 гр. Благоевград, 10.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Съдия:
София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500603 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното: и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 11058/26.09.2025 г., подадена от Етажна собственост на сградата на Флоримонт Хайтс, чрез адв. Б. Б., насочена срещу Решение № 266/03.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 1602/2021 г., по описа на РС – Разлог, с което са отхвърлени изцяло предявените от Етажна собственост на сградата на Флоримонт Хайтс, с административен адрес: гр.Банско, м.„Грамаде“, имот 011014, представлявана от К.А.Г. – представляващ „Българска работа“ ЕООД – управител, искове за осъждане на А. Н. К., гражданин на Руска Федерация, роден на ********** г. в Хабаровски край, СССР, с адрес: Руска Федерация, Московска област, град Руза, ул.„***“, дом 16 и адрес в Р.България: гр.Банско, м.„Грамаде“, имот 011014, сграда на Флоримонт Хайтс, ет.5, ап.38, да заплати на Етажна собственост на сградата на Флоримонт Хайтс, сумата от 8818.21 евро, от които: 1/ такса за управление и поддръжка за 201 г., дължима към 31.12.2018 г. в размер на 2021.60 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019 г. до 28.12.202 1г. в размер на 1010.80 евро; 2 / такса за управление и поддръжка за 2020 г., дължима към 31.12.2019 г. в размер на 2021.60 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020 г. до 28.12.2021 г. в размер на 1010.80 евро, и 3/ такса за управление и поддръжка за 2021 г., дължима към 31.12.2020 г. в размер на 2021.60 евро, и неустойка за забава за това задължение за 1 периода 01.01.2021 г. до 28.12.2021 г. в размер на 731.81 евро, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
С решението са присъдени разноски на ответника, като ищеца е осъден да заплати на пълномощника му възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. След подадена молба по чл.248 от ГПК, РС-Разлог се е произнесъл с определение № 244/05.02.2026 г., срещу което е подадена частна жалба с вх.№ 2171/16.02.2026 г. от Етажна собственост на сградата на Флоримонт Хайтс, чрез адв. Б. Б..
Във въззивната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал.
Според въззивника, правилно е приел в мотивите на съдебното решение съставът на районен съд Разлог, че ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот; наличие на годен акт - решения на ОС на ЕС, с който са определени дължимите такса поддръжка на етажните собственици по смисъла на чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, както и че решенията са законосъобразни и влезли в сила.
Въззивникът обаче оспорва изводите на РС за доказаност на възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗУЕС.
В тази насока се изразява становище, че неправилно и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал и с трайната съдебна практика намираме, е решението, с което се отхвърлят предявените искове за дължими такса поддръжка за периода 2019 г., 2020 г., 2021 г. и с което съдът е приел за доказано възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, а именно, че не е пребивавал лично повече от 30 дни в имота, през релевантния период.
Отбелязва се, че за доказване на възражението си по чл.51, ал.2 ЗУЕС, ответната страна е представила единствено удостоверение с рег.№ 282002786, екз.№ 2/2025 г. издадено от МВР, ГД „Гранична полиция“, в което е отразено, че за процесния период от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. ответникът А. К. е посещавал България през периода 26.02.2020 г.до 04.03.2020 г. т.е. ответникът лично не е използвал имота повече от 30 дена за една календарна година. Въззивникът обаче заявява, че този документ не е достатъчен за доказване факта на необитаване на процесния имот. Поддържа, че обстоятелството, че ответникът не е използвал лично имота, не означава, че той не е бил обитаем за повече от 30 дни в годината. Твърди се, че не са ангажирани доказателства, че имота не е ползван изобщо, включително от наематели, приятели, семейство - още повече, че се твърди от самия ответник, че собственик на имота е била и съпругата му - Л. К.а, за която не са събрани каквито и да било доказателства дали е ползвала имота, нито дали е влизала или излизала от страната през процесния период, нито се твърди по делото, че 2 съпругата Л. К.а не е ползвала имота.
Според въззивника, в тежест на ответника е да установи и докаже обстоятелствата, които твърди, в т.ч. както личното си отсъствие от обекта, така и това на други ползватели и/или обитатели за правно релевантното време, като ангажира доказателства, изключващи възможността обектът да е бил обитаван. В тази насока се позовава на Определение № 264/06.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 3899/2020 г. по описа на ВКС, ГК. III г.о./. Подчертава се, че освен това, собственикът, чийто имот в етажната собственост не е обитаван повече от 30 дни годишно, следва да е уведомил писмено председателят на управителния съвет/респ. управителят, което в случай не е спорно, че не е направено.
Въззивникът прави анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство, като отбелязва, че от показанията на св.Е.П., се установява, че и трети лица имат достъп до имота и могат да влизат и ползват имота по всяко време доколкото режима на сградата е бил със свободен достъп, като постоянно са идвали трети лица - несобственици, на които собствениците са предоставяли ключове от апартаментите.
В жалбата се твърди, че правилно е разпределена доказателствената тежест с доклада по делото от състава на PC Разлог, но с оспореното решение тя е изместена от ответната страна за доказване на възражението й по чл.51, ал.2 от ЗУЕС към ищеца да установи кой е пребивавал в имота през исковия период. Според въззивника, практиката на ВКС е непротиворечиво относно това кой носи доказателствената тежест за установяване на спорното обстоятелство по делото. Освен това се обръща внимание на разпоредбата на чл,23, ал.1, т.6 от ЗУЕС, която сочи, че ЕС поддържа книга на ЕС, но задължението е за самия собственик да представи данни за вписване по чл.7 ал.3 ЗУЕС.
С жалбата се оспорват и изводите на РС, че претенцията на ищеца във връзка с взетото решение, обективирано в т.4 от Протокол от 25.08.2017 г. на ОСЕС в сграда на „Флоримонтс Хайгс" касае единствено „консумативни разходи“. Заявява се, че с въпросното решение на ОС се засягат както консумативни разходи, така и разходи за необходими и полезни разноски, които се поемат от всички собственици на обекти в сградата. В същото време се отбелязва, че липсва подобно възражение от страна на ответника по делото в тази насока. С оглед на това се изразява становище, че решението е неправилно и на това основание, доколкото претенцията за плащане на такси за управление и поддръжка не касае единствено консумативни разходи, ктози неправилен извод на РС е довел до постановяване на неправилно решение.
3
С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени решението на РСРазлог като постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
В отговора се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Поддържа се, че неоснователен е доводът на въззивника за неправилно разпределение на доказателствената тежест върху ищеца, относно обстоятелството, дали други лица, извън А. К. са обитавали имота през процесния период. Подчертава се, че се касае за отрицателен факт, който съгласно решение № 394/18.05.2010 г., постановено по гр.д.№ 1584/2009 г. по описа на ВКС III г.о., не подлежи на доказване. Заявява се, че отрицателните факти са изключени от обсега на фактите, подлежащи на главно доказване, при което доказателствената тежес се прехвърля върху другата страна, която следва да проведе пълно доказване на положителен факт или факти, които по категоричен начин опровергават настъпването на изгодните правни последици за страната направила отрицателното правно твърдение. Въпреки това, въззиваемият изразява становище, че първоинстанционният съд не е приел за основателно възражението на ответника К. по чл.51 ал.2 от ЗУЕС единствено и само въз основна на справката от ГД „Гранична полиция". В тази насока се обръща внимание, че са ангажирани доказателства, изключващи възможността сградата, в която е бил процесният обект да е била обитавана.
Въззавемият се позовава на показанията на свидетеля П.П., от които според него се установява, че асансьорът не е функционира;, имало е проблем с канализацията за отходните води, не са функционирали нито спа центъра, нито приземните гаражи в сградата; голяма част от апартаментите са били с разбити врати; входната врата не се е заключвала; нямало е рецепция; осветлението по коридорите не е функционирало; в сградата не е имало Интернет ; не е имало охрана и чистачка; отделните обекти в сградата не са имали самостоятелни партиди за електроенергия и водоподаване.
Заявява се, че решението на Районен съд - Разлог е в съответствие и с цитираната от жалбоподателя практика, а именно определение № 264/06.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 3899/2020 г. по описа на ВКС, ГК, Ш г.о.
Обръща се внимание, че противно на направените от въззивника оплаквания, в обжалваното съдебно решение – стр.6 и стр.7, РС-Разлог е коментирал изрично защо не кредитира показанията на св.П..
Освен това се сочи, че в исковата молба ищецът е навел твърдения, че е правил редица разходи по поддръжката на сградата, но в първата инстанция от негова страна не е представено нито едно доказателство за каквито и да било разходи в полза на етажната собственост.
Въззиваемият оспорва и доводите на жалбоподателя, че собственикът на 4 имота и бил длъжен да впише в книгата на ЕС обстоятелството, че няма да го ползва за повече от 30 дни пред съответната година. Според въззиваемия, практиката на ВКС е категорична, че нормата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС е императивна и е без значение дали е бил уведомен управителят/управителният съвет, че собственикът няма да ползва обекта за повече от 30 дни през годината, като в тази насока се позовава на решение № 60181 от 20.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 86/2021 г. по описа на ВКС, ГК IV г.о. Обръща се внимание и че въззивникът не е представил като писмено доказателство книга на Етажната собственост „Флоримонт Хайтс".
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да остави без уважение жалбата и да потвърди решението на РС-Разлог.
По делото е подадена и частна жалба от Етажна собственост на сградата на Флоримонт Хайтс, насочена срещу определение № 244/05.02.2026 г., с което е оставена без уважение молба на Етажна собственост на сградата на Флоримонт Хайтс, за изменение на Решение № 266 от 03.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 1602 по описа за 2021 г. на РС - Разлог, в частта за разноските.
В жалбата се заявява, че обжалването определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на съдържащите се в кориците на делото доказателства, както и на материалния и процесуалния закон. Частният жалбоподател прави анализ на нормата на чл.38 от ЗА, съгласно която лицето следва да представи по делото договор за правна помощ, в която изрично е уговорено между клиент и адвокат, че оказваната правна помощ е при условията на чл.38 от ЗА, като посочи изрично в коя от трите подточки на разпоредбата попада искането му и да представи доказателства за наличието на твърдяната хипотеза. В настоящия случай, според жалбоподателя, това не е направено. Отбелязва се, че , по делото е представено общо пълномощно, съгласно което ответника е упълномощил адв.К. да го представлява пред съда, като липсва двустранен договор между адвокат и клиент, в който изрично да е посочено в коя от хипотезите на чл.38, ал.1, т.1-т.З от ЗАдв. е извършено упълномощаването.
Разпечатката съдържа 31 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d032c0c5-5990-4968-baa0-79666bac76e0