Определение № 10880 от 19.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10880 гр. София, 19.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110154483 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 312, вр. с. чл. 140 и чл. 146 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба и допълнителна уточнителна молба, подадени от проф. д-р инж. П. Л. Ч. срещу Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

С допълнителната молба ищецът е направил изявление за оттегляне на първоначално предявения иск с правно основание чл. 74, ал. 2 от КТ за прогласяване на частична недействителност на допълнително споразумение.

В исковата молба и уточнението към нея се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Професор, висше училище“ в Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Твърди се, че със Заповед № 271/10.10.2025 г. на Ректора на УАСГ трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, поради навършване на 65-годишна възраст и придобиване право на пенсия. Ищецът изтъква, че уволнението е незаконосъобразно и в нарушение на приети решения на Академичния съвет на УАСГ. Посочва, че съгласно § 11 от ПЗР на ЗВО е подал заявление за удължаване на трудовия договор, като на 19.03.2025 г. АС, с Протокол № 15 единодушно е приел трудовият му договор да бъде удължен за срок от три години, считано от 29.05.2025 г. Твърди, че впоследствие на 16.04.2025 г. АС незаконосъобразно е приел правила, въвеждащи допълнително условие за прилагане на § 11 от ПЗР на ЗВО – преподавателят да има не повече от 50 дни неизползван платен годишен отпуск. Поддържа, че АС няма правомощия да дописва КТ и ЗВО, нито да обвързва удължаването на договора с ползването на отпуск. Изтъква, че на 28.05.2025 г. е подписал допълнително споразумение за 1 година (вместо за 3 години), а на 26.06.2025 г. е получил писмо-предупреждение да подаде 1 заявление за ползване на натрупания отпуск, което е отказал с аргумента, че е незаконно да е в отпуск и едновременно да преподава и изпитва. В резултат на 11.07.2025 г. му било връчено предизвестие, а на 17.10.2025 г. – и процесната заповед за уволнение. Ищецът счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като срокът на договора вече е бил удължен, а работодателят не може императивно да налага ползване на отпуск като условие за упражняване на трудови права. Моли съда да отмени уволнението, да го възстанови на заеманата длъжност и да му присъди обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца за периода от 12.10.2025 г. до 12.04.2026 г., ведно със законната лихва.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Университет по архитектура, строителство и геодезия е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове изцяло като неоснователни. Не оспорва факта на сключване на Допълнително споразумение № 104/28.05.2025 г., както и факта на прекратяване на правоотношението с процесната заповед след изтичане на 3месечно предизвестие. Признава, че на 19.03.2025 г. АС е взел решение за удължаване на договора за 3 години, като на 16.04.2025 г. са приети вътрешни правила за прилагане на § 11 от ЗВО, а на 09.07.2025 г. АС е взел решение за прекратяване на трудовия договор.

Ответникът възразява, че Заповед № 271/10.10.2025 г. е изцяло законосъобразна и издадена при спазване на КТ и ЗВО. Твърди, че решението на АС от 16.04.2025 г. е валидно, взето с мнозинство и в рамките на академичната автономия по чл. 21 от ЗВО, която дава оперативна самостоятелност на АС да определя условията за удължаване на договорите.

Посочва, че въвеждането на изискване за изчистване на стари отпуски е установена практика в УАСГ още от 2001 г. Изтъква, че ищецът е подписал декларация, че е запознат с тези изисквания, но е отказал да представи график за ползване на отпуска въпреки многобройните покани. Поради неизпълнение на условията, АС е отменил предходното си решение и е гласувал прекратяване на договора. Намира поведението на ищеца за недобросъвестно.

Счита, че преценката на АС по § 11 от ЗВО е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Оспорва акцесорните искове за възстановяване и обезщетение поради обусловеността им от главния иск. Моли съда да прекрати производството по оттегления иск по чл. 74 от КТ и да му присуди разноски за тази част.

С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят следните обстоятелства:

Че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, първоначално учредено по силата на Трудов договор № 2072/01.06.1990 г., по което ищецът проф. д-р инж. П. Л. Ч. е заемал длъжността „Професор, висше училище“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Безспорно 2 е, че ищецът е навършил 65-годишна възраст и притежава научното звание "професор". Не се спори, че с Решение на Академичния съвет на УАСГ, обективирано в Протокол № 15/19.03.2025 г., е прието трудовият договор на ищеца да бъде първоначално удължен на основание § 11 от ПЗР на ЗВО. Също така е безспорно, че впоследствие с Решение на Академичния съвет, обективирано в Протокол № 16/16.04.2025 г., са приети вътрешни правила за прилагане на § 11 от ПЗР на ЗВО, изискващи от преподавателите да представят служебна бележка за размера на неизползвания платен годишен отпуск и график за неговото изчерпване. Страните не спорят, че след приемането на тези правила са подписали Допълнително споразумение № 104/28.05.2025 г. към трудовия договор, с което срокът на правоотношението формално е бил продължен с една година (до 29.05.2026 г.). Безспорно е обстоятелството, че с последващо Решение на Академичния съвет, обективирано в Протокол № 20/09.07.2025 г., е взето решение да бъде прекратено удължението на трудовия договор на ищеца, в изпълнение на което на същия е връчено Предизвестие с изх. № 1388/10.07.2025 г., а след изтичането му трудовото правоотношение е окончателно прекратено със Заповед № 271/10.10.2025 г. на Ректора на УАСГ на основание чл. 328, ал. 1, т.

10 от КТ, считано от 12.10.2025 г.

Съобразно отделеното за безспорно, то доказателствената тежест се разпределя, както следва:

Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344 ал.1 т.1 КТ, т. е. задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело, който следва да установи, че уволнението, е законосъобразно извършено, а именно – че уволнението е извършено от лице – носител на работодателската власт и че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Основателността на претенцията по чл. 344 ал.1 т.1 КТ, обуславя и тази по чл. 344 ал.1 т.2 КТ, респ. доказателствената тежест по посочения иск се явява идентична с тази по предходния предявен.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са настъпили следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с 3 едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението, а именно за периода: 12.10.2025 г. до 12.04.2026 г. и 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконно. Вторият факт – оставането на ищеца без работа следва да бъде установено в процеса на доказване от него.

По доказателствените искания на страните съдът счита следното:

Приложените към исковата молба и отговора на искова молба от ответника, писмени доказателства следва да бъдат допуснати за приемане.

Следва да се допусне изслушване на ССчЕ, със заключението по която вещото лице да даде отговор на въпросите, поставени от ищеца във връзка с установяване на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението, което съгласно чл. 228, ал. 1 от ГПК следва да бъде базата за определяне на дължимото се на ищеца обезщетение в случай, че уволнението бъде признато за незаконосъобразно.

Приканва страните към постигане на спогодба, като им се разяснява възможността да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съгласно мотивната част на настоящото разпореждане.

ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба и отговора на искова молба от ответника, писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, със заключението по която вещото 4 лице да даде отговор на въпросите, поставени от ищеца във връзка с установяване на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението, както и размера на обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца за периода от 12.10.2025 г. до 12.04.2026 г.

НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М. при възнаграждение в размер на 300 евро, платимо от бюджета на съда.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е най- благоприятно за тях, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2026 г. от 11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Препис от Определението да се връчи на страните, а на ищеца и от отговора на исковата молба, като съдът им указва в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.

В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, респ. че не са уточнени обстоятелствата, за които тези доказателствени средства са поискани, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се 5 дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6