Решение № 260016 от 22.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 22.01.2024 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ -18 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА при секретаря Илияна Коцева като разгледа докладваното от съдията т. дело № 2446 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на настоящото производство са предявени от Д.М.Т. против „В.2.“ ЕООД, осъдителни искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, съотв. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и предявен от Д.М.Т. против „В.2.“ ЕООД и „К.М“ ЕООД иск с правна квалифакация чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба

Д.М.Т. твърди, че съпругът й А.А.Т. е починал на 14.05.2019 г. и в нейна полза е открито наследство за 1/6 част от наследствената маса, заедно с останалите пет наследници по закон на А.А.Т. – негови деца /чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН/.

Наследодателят е бил съдружник в дружеството “В.****” ООД, ЕИК ******* и е притежавал 25 дяла с номинална стойност 100 лева, представляващи 50% от капитала на дружеството. След смъртта на съпруга й за ищцата Д.М.Т. е възникнало право да получи 1/6 част от балансовата стойност на дружествения дял на починалия съпруг. Дружеството предоставило междинен счетоводен баланс, изготвен към 31 май 2019 г., придружен от Доклад за фактическите констатации, изготвен от регистриран одитор с рег. № 0586. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика чистият актив се изчислявал, като от актива по баланса се изважда пасива /без собствения капитал, резерва и др./, т. е. изваждат се задълженията на дружеството към трети лица. Ищцата оспорва изготвения от ответника междинен счетоводен баланс към 31.05.2019 г. като недостоверен, съставен при неспазване на принципа на съпоставимост на приходите и разходите в счетоводното отразяване. В изготвения баланс били силно занижени стойностите на дълготрайните материални активи, не били записани дълготрайни материални активи и неправилно били осчетоводени задължения. Ищцата оспорва направените в баланса счетоводни записвания, като неотговарящи на правилата на националните счетоводни стандарти по подробно изложени в исковата молба съображения. В тази връзка прави искане да бъде изготвен нов междинен счетоводен баланс към релевантната дата- 31.05.2019 г., който да отрази правилно и законосъобразно стойността на активите и задълженията на дружеството.

Ищцата твърди, че има вземания спрямо „В.2.“ ЕООД в размер на 103 172,23 лв., представляваща съответната част от стойността на наследения дружествен дял, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 5473,86 лв. за периода от 30.05.2020 г. до 08.12.2020 г. Сочи, че след като ответникът е узнал за вземанията, вследствие проведени преговори и съдебни спорове с ищцата, свързани с желанието й да стане съдружник в дружеството, на 26 ноември 2020 г. предприел действие по смисъла на чл. 135 ЗЗД, което било увреждащо за ищцата- кредитор. На 26.11.2020 г. той се разпоредил с част от търговското предприятие, обособено като „Управление на недвижими имоти“, извършено с договор с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието /с рег. № 11524/2020 г. –удостоверяване на подписите и рег. № 11525/2020 г. – удостоверяване на съдържанието на нот. М.К., рег. № 200 на НК/, в полза на „К.М“ ЕООД. Обособеното търговско предприятие включвало всички недвижими имоти на ответното дружество, подробно описани в исковата молба.

Ищцата сочи, че както прехвърлителя, така и приобретателя по посочената сделка са знаели за увреждането. В ТР при АВ бил представен цитирания договор за прехвърляне на търговско предприятие, но липсвали данни на каква стойност е извършена продажбата на търговското предприятие. Търговските условия, част от които била цената, представлявали Приложение № 1, но не било посочено изрично, че е неразделна част от договора. Приложението не било скрепено към договора с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, поради което оповестителното действие в ТР за извършеното прехвърляне не е изпълнило своето предназначение.

В имотния регистър също липсвало Приложение № 1, съдържащо търговските условия.

В случая била налице хипотезата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като М.И.Н., която била едноличен собственик на капитала и управител на дружеството-приобретател била съпруга наВ.С.Н., който бил едноличен собственик и управител на дружеството- прехвърлител.

По изложените съображения и след допуснато с определение на 20.10.2023 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение /увеличение/ на исковете с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, съотв. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищцата иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 103 172,23 лв., представляваща полагащия се наследствен дял от равностойността на дружествения дял на А.А.Т., починал на 14.05.2019 г., както и сумата от 5473,84 лв., представляваща лихва за забава, изтекла върху главното вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ за периода от 30.05.2020 г. до 08.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-09.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. По предявения конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД иска от съда да постанови решение, с което да бъде обявен за недействителен спрямо нея Договар за продажба на обособено търговско предприятие „Управление на недвижими имоти“ с нотариално удостоверени подписи и съдържание рг. № 11524/2020 г. – удостоверяване на подписите и с рег. № 11525/2020 г., том IV, рег. № 22 – удостоверяване на съдържанието, на нотариус М.К., рег. № 200 на НК, подписан между „В.2.“ ЕООД и „К.- М“ ЕООД. Претендира разноски.

С определение, постановено на 20.10.2023 г. производството по настоящото търговски дело е прекратено на основание чл. 233 ГПК в частта, в която е предявен от Д.М.Т. против „В.2.“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 134, ал. 1 ТЗ за сумата от 31933,50 лв., представляваща полагащия се наследствен дял от внесена от А.А.Т. допълнителна парична вноска, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Определението е влязло в сила на 11.11.2023 г.

Подадена е молба вх. №

290045/08.11.2023 г. по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК от ищцата за допълване на определението от 20.10.2023 г., като се претендира сумата от 1277,34 лв, представляваща заплатена държавна такса. Искането за разноски е обосновано с твърдение, че извършения отказ от иска с правна квалификация чл. 134, ал. 1 ТЗ се дължи на отбстоятелството, че в изготвения от ответната страна междинен баланс фигурирали допълнителни парчини вноски, направени от съдружниците по реда на чл. 134 ТЗ. В хода на производството изотвения от ответника междинен баланс от ответника бил успешно оспорен, поради което било установено, че неправилно била осчетоводена тази сума. Ищцата счита, че ако не е било налице неправилно осчетоводяване, тя не би завела иска за нейното присъждане, поради което се дължат извършените по него разноски.

Ответниците „В.2.“

ЕООД и „К.М“ ЕООД оспорват предявените искове. Възразяват, че претендираното вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ е недоказано по основание и по размер. Твърдят, че нарочният междинен баланс бил изготвен в съответствие с изискванията на приложимите счетоводни станадрати, т.е. в съотвествие с приложимите норми, поради което същият бил достоверен. Позовава се на клаузата на чл. 29 от дружествения договор, съгласно която при изчисляване на дела на напускащ съдружник /която хипотеза била приложима и към настоящия случай/ се взема предвид балансовата стойност на дружествения дял, като се прави нарочна оценка, която има за цел да определи балансовата стойност на имуществото като цяло. Следователно волята на съдружниците в дружеството, сред които и наследодателя на ищцата, била при изчисляване на дела да се вземе предвид балансовата стойност на активите, а не някакви други стойности. Допълнителни доказателства за достоверността на междинния баланс и стойностите, записани в него, бил фактът, че всеки един от ГФО бил приет с нарочно решение на Общото събрание на съдружниците, като по този начин, съдружниците изразили своето съгласие със счетоводните записвания в конкретния ГФО, в частност отчетите, приети за периода 2015 г. - 2018 г. В случая стойностите, посочени в ГФО кореспондирали със стойностите, посочени в междинния баланс към 31.05.2019 г. Ответниците оспорват предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД като недопустим, евентуално като неоснователен. Считат, че ищцата няма правен интерес от предявения иск, тъй като не е кредитор на първия ответник и към датата на предявяване на иска няма ликвидно и изискуемо вземане към него. Поддържат, че не са налице законовите предпоставки за неговото уважаване, предвидени в чл.

135 ЗЗД. Договорът за продажба на търговско предприятие бил възмезден договор, поради което сключването на същия не е довел до намаляване на патримониума на „В.2.“ ЕООД. Насрещната престация по договора била равностойна на стойността на прехвърленото предприятие и не било налице увреждащо дейстивие. Сочат, че съгласно Търговския закон и ЗТРРЮЛНЦ, на вписване в ТР подлежи единствено обстоятелството по прехвърляне на търговското предприятие, като останалите обстоятелства, сред които е и цената не подлежат на вписване. Ето защо същите нямат отношение към оповестителното действие на вписването. Задълженията и фактическите отношения, които били прехвърлени с търговското предприятие, били посочени в Приложение 1 към Договора, като прехвърлените права, представляващи право на собственост върху недвижими имоти, били описани в Договора, доколкото по отношение на същите било необходимо и последващо вписване на договора в Имотния регистър. Ответниците оспорват твърдението на щицата, че била налице хипотезата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Оспорват молбата на ищцата по чл. 248 ГПК, поради което молят същата да бъде оставена без уважение. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал.

2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото и се установява от представеното удостоверение за наследници, издадено на 15.07.2019г. от Столична община, район Бистрица, че А.А.Т., ЕГН **********, е починал на 14.05.2019 г. и е оставил като наследници по закон, своята съпруга Д.М.Т.- ищцата по делото и пет деца.

Безспорно е също така, а това се установява и от представения дружествен договор, както и от извършената от съда справка по партидата на дружеството „В.2.“ ЕООД, ЕИК ******* в Търговския регистър към Агенция по вписванията /ТР/, че наследодателят на ищцата А.А.Т. е бил съдружник в дружеството, като е притежавал 25 дяла от капитала с номинална стойност 100 лева, представляващи 50% от капитала. Установява се, че заедно с А.А.Т. съдружник във “В.2.” ЕООД е билВ.С.Н.. В чл. 10 от дружествения договор е уреден реда за допълнителни парични вноски, като е предвидено, че за покриване на загуби, за преодоляване на временни затруднения или за финансиране на инвестиционни проекти, Общото събрание на съдружниците може да вземе решение за допълнителни парични вноски, които са съразмерни на дяловете в капитала, но може по решение на ОС да бъдат установявани и други съотношения. Съгласно чл. 10, ал. 4 допълнителните вноски стават изискуеми три седмици след приемане на решението за тях. Съгласно чл. 29 от дружествения договор напускащият съдружник получава като обезщетение балансовата стойност на дружествения си дял към момента на прекратяване на участието му в дружеството /ал. 1/. Оценката се прави към края на месеца, когато е напуснал съдружникът и има за цел да определи балансовата стойност на дружеството като цяло. Балансът се проверява от дипломиран експерт -счетоводител /ал. 2/. Дължимото обезщетение се изплаща на напускащия съдружник в брой или чрез банков превод в рамките на една година след напускането му, като конкретният размер на обезщетението, сроковете и начинът му на изплащане се определят с решение на ОСС.