Решение № 5161 от 17.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5161 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100506697 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.

Образувано е по повод подадена от Д. М. Ц. и Ф. А. М.- длъжници в изпълнително производство, жалба срещу постановление за разноските, издадено на 3.04.2024 г. по изп. дело № 20247880400297 на ЧСИ М.К. с рег.№ 788 на КЧСИ и район на действие- СГС, с което в тежест на длъжниците са възложени претендирани от взискателите разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лв. и им е определена за плащане несъответна пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ. С доводи, че събираемото вземане не се дължи солидарно, а разделно от двамата длъжници, и че е събрано в срока за доброволно изпълнение, жалбоподателите молят да бъде постановена отмяна на обжалваното постановление за разноски, като бъде постановено намаляване на посочените разноски за адвокатско възнаграждение и на несъответно определената такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

Взискателите по изпълнителното дело- В.Д.Ф. и Б.Д.А. изразяват становище за неоснователност на подадената от длъжниците жалба.

Съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, съдържащи съображения за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.

Изпълнителното производство по изп. дело № 20247880400297 на ЧСИ М. К.- с рег.№ 788 на КБСИ, е образувано по молба на взискателите В.Д.Ф. и Б.Д.А.- чрез адв.

Л. С., подадена на 21.03.2024 г., с приложен към нея изпълнителен лист от 18.03.2024 1 г., издаден въз основа на Решение по гр.д. № 24809/ 2018 г. на СРС, 90 състав, Решение по гр.д.№ 6523/ 2021 г. на СГС, ІV- Г въззивен състав и Определение по гр.д.

№ 1723/ 2023 г. на ВКС, ГО, с които Д. М. Ц. и Ф. А. М. са осъдени да заплатят на В.Д.Ф. сумата 300 лв.- разноски по делото, и сумата 300 лв.- разноски за адв. възнаграждение във въззивното производство; Д. М. Ц. и Ф. А. М. са осъдени да заплатят на Б.Д.А. сумата 300 лв.- разноски по делото, и сумата 300 лв.- разноски за адв. възнаграждение във въззивното производство; и Д. М. Ц. и Ф. А. М. са осъдени да заплатят на В.Д.Ф. и Б.Д.А. сумата 1 500 лв.- разноски за касационната инстанция.

Към молбата е приложено бланково адвокатско пълномощно на името на адв. Л. С., ведно с бланков договор за правна защита и съдействие, според който договореното между адвоката и клиентите адвокатско възнаграждение от 500 лв. било заплатено в брой от последните.

На 10.04.2024 г. на длъжника Д. Ц. е връчена покана за доброволно изпълнение, съдържаща покана за плащане на сумата 4239.22 лв., от които: 2 700 лв.- присъдени разноски, 500 лв.- разноски по изпълнителното дело, и 1 039.22 лв.- такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 17.04.2024 г.

На 10.04.2024 г. на длъжника Ф. М. е връчена покана за доброволно изпълнение, съдържаща покана за плащане на сумата 4 351.22 лв., от които: 2 700 лв.- присъдени разноски, 500 лв.- разноски по изпълнителното дело, и 1 051.22 лв.- такси по ТТРЗЧСИ, както и публични държавни вземания в размер на 100 лв., дължими към 17.04.2024 г.

Според приложеното по изпълнителното дело писмо на „ОББ“ АД от 8.04.2024 г., адресирано до ЧСИ, сумата 4 239.22 лв. е преведена от банкова сметка на длъжника Д. М. Ц. по специалната сметка на ЧСИ на 3.04.2024 г.

На 18.04.2024 г., в срока по чл.428, ал.1 ГПК по изпълнителното дело е постъпила жалбата на длъжниците по изпълнението срещу цитираното постановление за разноските, съобщено им на 10.04.2024 г.

Атакуваното постановление на ЧСИ, по преценка на Софийски градски съд, е незаконосъобразно и следва в обжалваната част да бъде отменено.

По същество възражението на длъжниците по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на претендираните от взискателите разноски за адвокатско възнаграждение, е основателно.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.

В случая изпълнителното дело, за което са заплатени спорните разноски, не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Освен подаване на молбата за принудително изпълнение, към датата на издаване на обжалваното постановление на 3.04.2024 г. и изпращане на поканите за доброволно изпълнение на длъжниците, съдържащи покана за плащане и на спорните разноски от 500 лв.- за адвокатско възнаграждение, от адвокат- пълномощника на взискателите не са били предприети други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, поради което и необосновано се явява определянето /възлагането/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер.Осъщественото от адвокатпълномощника на взискателите процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело /чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г./, поради което и направеното от страна на длъжниците възражение по чл.78, 2 ал.5 ГПК като основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите от 500 лева следва да бъдат намалени до минималния посочен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер, а именно до размер на сумата 200 лв.

Относно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ:

Видно от цитираното постановление за разноски и изпратените на длъжниците покани за доброволно изпълнение, определеният от ЧСИ размер на дължимите такси по ТТРЗЧСИ, вкл. пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, е 1 039.22 лв.- за длъжника Д. Ц., и 1 051.22 лв.- за длъжника Ф. М..

Събираемото вземане за всеки от двамата длъжници възлиза на 1 350 лв. /300 лв. + 300 лв. + 750 лв./, като същите дължат плащане на посочените в цитирания погоре изпълнителен лист суми- в общ размер от 2 700 лв., разделно, а не солидарно, както неправилно е приел ЧСИ при изпращането на ПДИ и предприемането на действия по принудителното събиране на вземанията. Предвид размера на общия дълг или събираемото вземане- 2 700 лв. общо, дължимата пропорционална такса, определена по т.26, б.“в“ ТТРЗЧСИ, възлиза на 236 лв., или 283.20 лв. с ДДС. Жалбата срещу постановлението за разноските в тази част следователно е също основателна и следва да бъде уважена, като дължимата от жалбоподателите- длъжници по изпълнението, пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ следва да бъде намалена до 236 лв. или 283.20 лв. с ДДС /общо за двамата/.

Обжалваното постановление за разноски следва да бъде отменено в частта относно начислените от ЧСИ такси по ТТРЗЧСИ над сумата 283.20 лв. /с ДДС/ до 1 039.22 лв., тъй като, независимо от съдържащите се в приложеното изпълнително дело книжа, представляващи запорни съобщения и две покани за доброволно изпълнение, липсва съставена от ЧСИ сметка за начислените по изп. дело обикновени такси, като не е обоснована по никакъв начин от ЧСИ дължимостта на такси по ТТРЗЧСИ- в размер на 756.02 лв. общо /горница над 283.20 лв./, при положение, че събираемото вземане е в размер на общо 2 700 лв. /за двамата длъжници/.

Сумата 100 лв.- задължение на Ф. М. към НАП, за което са изложени доводи в жалбата, не представлява вземане, включено в постановлението за разноските, а част от събираемото вземане по делото, поради което и неговата дължимост е извън обхвата на производството по чл.435 ГПК, разглеждано от настоящия съд.

Що се отнася до останалите доводи, наведени в жалбата на длъжниците, за незаконосъобразно извършване на действията по принудително събиране на сумите по изпълнителния лист, същите могат да служат за основание да бъде ангажирана отговорността на ЧСИ по чл.74 ЗЧСИ, но са ирелевантни за приемане изводите на настоящия съд по основателността на подадената по реда на чл.435 ГПК жалба.

При горните съображения обжалваното от длъжниците постановление на ЧСИ по определянето и начисляването на такси и разноски по изпълнението следва да бъде отменено като неправилно и незаконо-съобразно в частта за горницата над сумата 200 лв.- разноски за дължимо на взискателите адв. възнаграждение, и в частта за горницата над сумата 283.20 л в . /с включен ДДС/- разноски по изпълнението, представляващи такси по ТТРЗЧСИ.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. М. Ц. и Ф. А. М. /длъжници по изпълнението/ 3 издаденото по изп. дело № 202478804 00297 на ЧСИ М.К.- с рег.№ 788 на КЧСИ и район на действие- СГС, постановление за разноските от 3.04.2024 г., обективирано в Покана за доброволно изпълнение изх.№ 2927/ 3.04.3024 г. и Покана за доброволно изпълнение изх.№ 2928/ 3.04.3024 г., в частта му, в която на длъжниците Д. М. Ц. и Ф.

А. М. са определени за плащане разноски на взискателите В.Д.Ф. и Б.Д.А. за адвокатско възнаграждение над сумата 200 лева /двеста лева/, общо за двамата длъжници.

ОТМЕНЯ по жалба на Д. М. Ц. и Ф. А. М. /длъжници по изпълнението/ издаденото по изп. дело № 202478804 00297 на ЧСИ М.К. с рег.№ 788 на КЧСИ постановление за разноските от 3.04.2024 г., обективирано в Покана за доброволно изпълнение изх.№ 2927/ 3.04.3024 г. и Покана за доброволно изпълнение изх.№ 2928/ 3.04.3024 г., в частта му относно определените такси по ТТРЗЧСИ /обикновени такси и пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ/, дължими от посочените длъжници, над сумата 283.20 лв. /двеста осемдесет и три лева и 20 ст./, с включен ДДС, общо за двамата длъжници.

Решението не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4