Присъда № 64 от 01.07.2025, Районен съд - Петрич

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 64 ОТ 01.07.2025 ГОДИНА ПО НОХ ДЕЛО № 144/2025

ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – П.

Производството е образувано въз основа на обвинителен акт, с който Районна прокуратура – Благоевград, ТО – П. е повдигнала обвинение срещу А. И. П., от гр. П., за това, че на неустановена дата около средата на месец юни 2024 г., в гр. П., при условията на посредствено извършителство, чрез Н.А.С. от гр. П., е отнел чужда движима вещ - лек автомобил марка и модел „Ауди А6” с рама № ***, на стойност 500 лева, собственост на З.И.В. от гр. П., който автомобил бил паркиран пред частен дом разположен на ул. "Т..", в близост до стадион "Ц.С." в гр. П., от владението на Д. А. Ш. от гр. П., без негово съгласие и с намерение противозаконно да бъде присвоен, като предмет на кражбата е моторно превозно средство, което не е било поставено под постоянен надзор, а за неговото отнемане е използвано друго моторно превозно средство – специален товарен автомобил – платформа марка и модел „Мерцедес 307Д“ с рег. № Е 3705 НН, собственост на Н.А.С. от гр. П., което е квалифицирано като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т .4, пр. 1 и т. 12 от НК, във вр. с чл.

194, ал. 1 от НК.

Производството пред Районния съд протече по диференцираната процедура по Глава 27 НПК по молба на подсъдимия и неговия защитник, като на основание чл. 370, ал.1 НПК бе проведено предварително изслушване на страните. Съдът, разясни на подсъдимия въпросите по чл. 371 от НПК и със свое определение одобри съгласието на подсъдимия по чл. 371, ал.1 от НПК, както и обяви, че ще ползва самопризнанието му по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на подсъдимия е доказано от обективна и субективна страна, че е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато обвинението. Пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, като предвид обстоятелството, че производството протече по реда на съкратено съдебно следствие излага, че наказанието следва да се намали с една трета и да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да бъде отложено по реда на чл. 66 НК за срок от 3 години.Пледира също така подсъдимият да бъде осъден да заплати и сторените в хода на ДП разноски за изготвената съдебно оценителна експертиза.

Подсъдимият А. И. П. се явява лично в съдебното заседание и се представлява от надлежно упълномощен защитник. Признава се за виновен по повдигнатото обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях. Освен че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, подсъдимият П. изразява съжаление и разкаяние за извършеното инкриминирано деяние.

Защитникът на подсъдимия, пледира за оправдателна присъда, поради липса на умисъл за извършване на престъпление. Прави обстоен анализ на престъплението „кражба“ от обективна и и субективна страна, като посочва, че за да има кражба е необходимо деецът, в случая подсъдимият, да прекъсне нечие владение върху вещта, като в казуса това владение се предполага, че е на лицето посочено като пострадал – Ш.. Твърди, че няма прекъсване на фактическа власт, тъй като пострадалият Ш. е нямал никаква фактическа власт върху вещта.

Посочва също така, че в случая липсва субективния елемент на престъплението, не може да се изведе пряк умисъл за прекъсване властта на собственика и установяване на нова фактическа власт, поради което деянието е несъставомерно. Алтернативно пледира за прилагане разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като моли съдът да приеме, че деянието на П., 1 макар и формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно, т.к неговата обществена опасност е явно незначителна. Финално пледира, в случай, че съдът приеме, че е налице умисъл за извършване на престъплението и не сподели мотивите за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК, да приложи разпоредбата на чл. 197 НК, като отчете че още на следващия ден подсъдимият е върнал получената за автомобила сума.

По делото бяха прочетени и приобщени като доказателства събраните такива в цялост по ДП № 314 ЗМ-334/2024 година по описа на РУ – П..

По реда на чл. 372, ал. 4 НПК /ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г./, със съдебно определение, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, които е изразил съобразно чл. 371, т. 2 от НПК, като при провеждане на съдебното разследване съдът не е събирал доказателства по отношение на фактите, съдържащи се в обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт, поради което при постановяване на присъдата и решаване на въпросите, посочени в чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, са използвани доказателствени материали, събрани само в хода на разследването по ДП, както и направените от П. самопризнания с породените от тях правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното :

Подсъдимият А. И. П. е мъж на 20 години, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, студент. Същият до настоящия момент не е осъждан.

Свидетелят З.И.В. има регистриран постоянен адрес в гр. П., но от дълги години живее и работи в Република Германия, като често върши услуги на свои познати свързани със закупуване на избрани от тях употребявани леки автомобили от Федерална Република Германия и организиране на транспорта на тези превозни средства до Република България, срещу заплащане на известна парична сума. Така, на на 23.09.2009 година, от автокъща стопанисвана от търговско дружество „О.А.“ находяща се в района на гр. М., Федерална Република Германия с пощенски код 95666, свидетелят З.В., закупил за сумата от 500 евро един брой употребяван лек автомобил марка и модел „Ауди А6“ с рама № ***. В изготвения писмен договор удостоверяващ тази сделка В. бил посочен като купувач и собственик на придобития лек автомобил. Същият бил натоварен на автоплатформа собственост на "Д.-К.Л. С." ООД гр. М. и малко по-късно през месец септември 2009 г., същия бил транспортиран от Федерална Република Геармания, до гр. П., където лекия автомобил, ведно с придружаващите същия документи били предадени във владението на свидетеля Д. А. Ш. от гр. П., който на практика бил поръчал покупката на този автомобил, с намерение впоследствие да потърси подходящ купувач на автомобила, на който да го препродаде и да спечели за себе си известна парична сума. Докато търси подходящ купувач на същото, за да не плаща данъци за това превозно средство, Ш. не регистрирал лекия автомобил марка и модел „Ауди А6“ с рама № *** пред органите на „Пътна полиция“ в Република България, като същевременно паркирал това превозно средство пред частен дом разположен на ул. "Т.А." в близост до стадион "Ц.С." в гр. П., недалеч от жилището на сина на Ш.. Мястото, където бил паркиран автомобила се намирало в същия район в който живеел и самия Д. Ш., поради което последния имал възможност често да вижда закупения от него автомобил. С течение на времето, лекият автомобил 2 станал обект на множество посегателства от различни неустановени в хода на разследването лица, които изпочупили стъклата и броните на автомобила, спукали гумите и откраднали част от оборудването монтирано в купето на автомобила, поради което това превозно средство постепенно изпаднало в изключително лошо техническо състояние. Въпреки това обаче свидетелят Д. Ш. продължил да владее този автомобил, като държал същия без постоянна охрана, паркиран пред частен дом разположен на ул. "Т.А." в близост до стадион "Ц.С." в гр. П..

През пролетта на 2024 г., автомобилът бил забелязан от подсъдимия А. И. П., който често се разхождал в района, в който бил паркиран автомобила. По това време, П. бил студент и срещал известни финансови затруднения, поради което решил да си набави допълнителни парични средства по лек макар и престъпен начин. За целта, подсъдимият потърсил подходящо лице, което се занимава с изкупуването на автомобили за метални отпадъци, на което да продаде този автомобил.

В изпълнение на взетото решение, на неустановена дата около средата на месец юни 2024 г., П. посетил пункт за изкупуване на метални отпадъци "П.М." ЕООД гр. П., разположен в района непосредствено под железопътния прелез находящ се на изхода на гр. П. в посока към гр. С. Там същия видял свидетеля Н.А.С. от гр. П., с когото направил уговорка за продажба на процесния автомобил за метални отпадъци. Малко по-късно същия ден, Н.А.С. се придвижил с притежавания от него специализиран товарен автомобил – платформа марка и модел „Мерцедес – 307Д“ с рег. № Е 3705 НН, до посочения от подсъдимия П. лек автомобил лек автомобил марка и модел „Ауди А6“ с рама № ***, който бил паркиран, без постоянен надзор пред частен дом на ул. "Т.А.", в близост до стадион "Ц.С." в гр. П.. Там С. се свързал по телефона с подсъдимия П., който веднага дошъл до автомобила, където повторно заявил пред С., че този автомобил е негова собственост и му е останал по наследство от неговия дядо, но тъй като автомобила е стар, без поставени на него регистрационни табели, с изпочупени стъкла и брони, както и без контактен ключ, желае да го продаде за метални отпадъци. С. приел да закупи автомобила, без да знае, че последния всъщност не е собственост на подсъдимия и заплатил на П. сумата от 400 лева, след което натоварил лекия автомобил на своя специализиран товарен автомобил и транспортирал лекия автомобил до пункт за изкупуване на метални отпадъци в гр. П. стопанисван от свидетеля Боян В., където продал същия за сумата от 600 лева, споделяйки пред В., че е закупил този автомобил от непознато за него момче от български произход.

Още на следващия ден, преминавайки по ул. "Т.А." в гр. П., свидетелят Д. Ш. установил, че лекия автомобил марка и модел „Ауди А6“, с рама № *** липсва и тръгнал сам да го издирва из пунктовете за изкупуване на вторични суровини разположени на територията на община П.. Не след дълго открил същия в пункта, стопанисван от свидетеля В., където последният подробно му обяснил кой му е докарал автомобила, свързал се по телефона със С., който също разказал на Ш. как предишния ден е закупил този автомобил от непознато за него младо момче от български произход.

С. възстановил на Ш. сумата от 380 лева, след което на свой ред се свързал по телефона с подсъдимия П., който веднага му възстановил платената за автомобила парична сума в размер на 400 лева. Междувременно Д. Ш. се уговорил със свидетеля В., че автомобила марка и модел марка и модел „Ауди А6“ с рама № ***, повече не му трябва, след като С. му възстановил сумата от 380 лева, поради което това превозно средство останало в пункта за изкупуване на вторични суровини стопанисван от В..

На 09.07.2024 г., Д. Ш. депозирал жалба по случая до Началника на РУ-П., по която била извършена проверка от полицейските служители и на 26.08.2024 г. с Постановление на прокурор от РП-Благоевград, ТО-П., било образувано настоящето досъдебно производство № 314 ЗМ-334/2024 г. за престъпление от общ характер по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 1 и т. 12 от НК във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

3

В хода на ДП, с Постановление от 02.01.2024 г. била назначена и изготвена съдебнооценителна експертиза на лекия автомобил. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза е видно, че към момента на извършване на престъплението, стойността на лек автомобил марка и модел „Ауди А6“ с рама № ***, възлиза на сумата от 500 лева.

От изисканата и приета като доказателство Справка от Централна база на КАТ се установява, че лек автомобила марка и модел „Ауди А6“ с рама № *** не е регистриран на територията на Р България. п

Видно от приложената по делото справката за съдимост, подсъдимият не е осъждан в страната и чужбина, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.

78а НК.

От приобщената по ДП декларация за семейно и материално положение и имотно състояние се установява, че подсъдимият е неженен, не получава трудов доход и не притежава движимо или недвижимо имущество.