Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 319 от 13.06.2019, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 593/2018
Вид
Решение № 319
Подписан
13.06.2019
В сила
18.12.2019
Състав
ЕЛКА АНГЕЛОВА БРАТОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 204 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 239 т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • §49 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 ал. 1 и ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 ал. 1 и ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43 ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 10 ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 447 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 319/ 13.06.2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и втори май 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на Прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 593 / 2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на М.А.М., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Белене срещу ГДИН – София с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за двугодишен период от 2012г. до 2013г., за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация, изразяващи се в лоши битови и хигиенни условия - недостатъчна светлина, наличие на влага, мухъл и хлебарки, лоша питейна вода и обща хигиена и недостатъчна жилищна площ в килията, неосигуряване на адекватна и навременна медицинска помощ, настаняване на ищеца на един етаж с рецидивисти в Затвора Плевен, довели до стрес, нерви, напрежение и влошено здравословно състояние.

Ответникът – ГДИН – София, чрез юрк.

У. изразява становище за неоснователност на исковата молба, тъй като твърденията на ищеца са изцяло недоказани.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска, поради недоказаност на твърдяните нарушения, липса на действия и бездействия от страна на затворническата администрация, които да са причинили на ищеца някакви неимуществени вреди. Предлага да се отхвърли изцяло иска.

Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По така подадената искова молба е било образувано АД №

132/2014г. по описа на АС – Плевен, по което е постановено Решение № 558/28.11.2014г., с което е отхвърлен иска. Решението е оставено в сила с Решение № 2997/17.03.2016г. на ВАС по адм. дело №

2278/2015г., което е окончателно. С Решение № 6551/02.06.2016г. по адм. д. № 4952/2016г. петчленен състав на ВАС е отменил на осн. чл. 239 т.5 АПК влязлото в сила Решение № 2997/17.03.2016г. по адм. д. № 2278/2015г. на ВАС – трето отделение и върнал делото на ВАС – трето отделение за ново разглеждане от друг съдебен състав на касационната жалба, подадена от М.А.М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Белене, против Решение № 558/28.11.2014г. по адм.д. № 132/2014г. на

Административен съд – Плевен. При новото разглеждане на делото с Решение № 7910/13.06.2018г. по адм.д. № 6628/2016г. ВАС е отменил Решение № 558/28.11.2014г. по АД № 132/2014г. по описа на Административен съд – Плевен и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Производството е по чл. 203 и следващите от АПК и вр. §49 ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС (ДВ – бр. 13/2017г. в сила от 07.02.2017г.) подлежи на разглеждане по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, независимо че искът първоначално е подаден по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

Съгласно чл. 284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция за неимуществени вреди срещу ГДИН – София произтича от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Плевен за периода 2012г. – 2013г., изразяващи се в поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, подробно изброени в исковата молба. Поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието се счита за жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 ал. 1 и ал.2 от ЗИНЗС, като изброяването във втората алинея е неизчерпателно.

Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, каквито са затворите. Те са териториални служби на ГДИН. Затова исковата претенция за посочения период срещу ГДИН – София е предявена срещу надлежния ответник.

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

По делото са налични: подробна медицинска справка за здравословното състояние на ищеца, както и справки от Затвора – Плевен за килиите, в които е пребивавал през процесния период, квадратурата и броя на настанените лица, както и за санитарно-битовите условия в помещенията, списък на лицата на диетично хранене, справка за отоплението и осветлението в корпуса на затвора, справка за извършени разходи за дезинфекция и дератизация, за перилни и миещи препарати, за строително-ремонтни дейности, за парови централи, ел.енергия, вода в затвора. В отменителното решение на ВАС са дадени подробни указания при новото разглеждане на делото, които са изпълнени. Изискани са нови справки за условията, при които е пребивавал ищеца, приобщено е медицинското му досие, изслушана е съдебно-медицинска експертиза, дадени са конкретни указания на страните съобразно разпределението на доказателствената тежест.

От приложените справки от Затвора Плевен, свидетелските показания и списъци на лицата, пребивавали в съответното помещение, съпоставени с твърденията на ищеца, се установява, че:

М.А.М. през процесния период 2012г.- 2013г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в размер на 17г. и 6м. в Затвора – Плевен, категория – „закрит тип, нерецидивист“. Първоначално е постъпил през 2007г. в Затвора – Белене, а от 2009г. е преместен в Затвора – Плевен в обособено отделение за осъдени категория „закрит тип нерецидивисти“. От 22.10.2013г. е преведен в Затвора – Белене.

При пристигането си е настанен в затворническа група, намираща се на І-ви етаж в корпуса на Затвора- Плевен, където е пребивавал в 124 и 120 килия. Килия 124 е с размер 23.04 кв.м. и в нея са настанявани средно по 6-7 души, или средно разполагаемата площ на човек е била 3,29 кв.м. Килия № 120 е с размер 35 кв.м. и в нея са пребивавали средно по

10-12 души, или средно разполагаемата площ на човек е била 2,91 кв.м. От 26.06.2013г. е преместен в група V на трети етаж в корпуса на затвора в килия 312 с размер 35 кв.м., в която средно са настанявани от 12-14 души или средно разполагаемата площ на човек е била 2,5 кв.м. Впоследствие по негово оплакване за пренаселеност е преместен в килия 314 с размер 10.4 кв.м., в която са пребивавали трима л.св. или средноразполагаемата площ на човек е била 3,34 кв.м.

Осъдените „закрит тип нерецидивисти“ са обособени в отделно отделение и са отделени физически от лишените от свобода категория „рецидивисти“ и между тях няма физически контакт.

Спалните помещения в затвора, в т.ч. и посочените, в които е пребивавал ищеца са обзаведени с отделни легла, шкафчета за лични вещи, маси и столове. Л.св. разполагат с предоставен метален шкаф в хранителния блок за съхранение на хранителни продукти. Всяко от помещенията разполага със собствен санитарен възел, а на етажа и с бани и общи санитарни помещения. Хигиенизирането на помещенията и на санитарните възли е грижа на л.св., а общите помещения се почистват от хигиенист съгласно график. За целта се осигуряват препарати за дезинфекция, които се закупуват от затвора и това се доказва от справката за изразходваните средства. А на всички затворници се раздават безплатно сапуни и перилни препарати за поддържане на личната хигиена съобразно нормите. Видно от същата справка са заплащани и извършвани дейности по дезинсекция и дератизация през 2012г. – 3 пъти, а през 2013г. – 6 пъти по заявка на Медицинския център. Извършвани са и разходи за ремонтни дейности за подобряване състоянието на материалната база.

Отоплението е осигурено чрез локално парно, чрез радиатори в килиите. За отоплителния сезон от началото на ноември до края на март/април е осигурено отопление от 05:00ч. до 22:00ч. Осветлението се осигурява от стандартни луминисцентни осветителни тела. На ищеца е било осигурено диетично 5-кратно хранене без *** изделия, съобразено със заболяването му – ***, което се доказва от представените списъци за 2012г. – 2013г., утвърдени от началника на затвора по предписание на директора на Медицинския център, в които е включен и ищеца. От тях се потвърждава и че през 2012г. ищецът е пребивавал на първи етаж, а през 2013г. е преместен на трети етаж.

Разпитаните свидетели – М. К. и Т. П., видно от справките и техните собствени показания, са били в една група и на един етаж с ищеца, през 2012г. - в първа група на първи етаж, а през 2013г. – в пета група на трети етаж, като предвид режима на изтърпяване на наказанието през деня помещенията се отключват и са имали възможност свободно да общуват с другите лишени от свобода в групата, но през исковия период не са пребивавали в едно и също помещение с ищеца. От показанията на свидетелите се потвърждават данните за пренаселеност на килиите за исковия период. От тях се установява още, че в помещенията е имало влага, мухъл, хлебарки, плъхове, както и че администрацията е прилагала мерки за дезинсекция и дератизация. През нощта е имало вода в санитарния възел в килията, когато спалните помещения се заключват, а през деня се ползват санитарните помещения на етажа. Посочват още, че питейната вода е била мътна, с песъчинки. На лишените от свобода са осигурявани месечно по два сапуна – за пране и за къпане. Хигиената в помещенията се поддържа от лишените от свобода. Св. П. потвърждава, че на ищеца като

*** е била осигурена диетична храна – варени картофи и каша. На трети етаж в корпуса на затвора са били настанени и л.св. с доживотни присъди в Зоната за повишена сигурност, но обособени в отделна група. От показанията се потвърждава посоченото в справката на затвора, че администрацията е осигурила условия, така че двете групи да нямат физически контакт помежду си, да се хранят и провеждат престой на открито поотделно, тъй като осъдените на доживотни присъди са в постоянно заключени помещения, а при извеждането им не е разрешавано останалите лишени от свобода да контактуват с тях.

Съдът приема за основателно и доказано оплакването за недостатъчна жилищна площ в комбинация с липса на проветрение, заради наличието на влага и мухъл в помещенията.

Средно на едно лице се падат по-малко от 4 кв.м. площ, която е нормативно установената минимална жилищна площ на един лишен от свобода съгласно изискването, въведено с чл. 43 ал.3 от ЗИНЗС ( ДВ- бр. 103/2012г., в сила от 01.01.2019г.) Действието на приетата норма е било отложено във времето, а с изменението на ЗИНЗС ал.3 е отм. и е приета ал.4 в същия смисъл, която е влязла в сила от 07.02.2017г. и към исковия период не е била действащо право. Независимо от това определената квадратура от 4 кв.м. на един лишен от свобода се приема от съдебната практика като критерий за преценка за пренаселеността на местата за лишаване от свобода и местата за задържане под стража. В този смисъл са и дадените указания в отменителното решение на ВАС за съобразяване с практиката на Европейския съд по правата на човека. За исковия период от 01.01.2012г. до

22.10.2013г., когато ищецът е преведен в Затвора Белене не му е било осигурено минималното жизнено пространство.

Останалите оплаквания за лоши битови и хигиенни условия са недоказани и неоснователни.

Отговорността за поддържането на хигиената е на лишените от свобода, за което затворът е закупувал и осигурявал почистващи средства. Извършвана е периодично и дезинсекция и дератизация, с което администрацията е изпълнила задълженията си. Осигурен е постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, както през деня, така и през нощта, когато килиите се заключват, което е в съответствие с изискването на чл. 20 ал.