Решение № 2962 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2962 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110216856 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 16856 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Д. Д. срещу Наказателно постановление /НП/ № 254332-024985 от 01.10.2025 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят иска отмяната на НП като постановено при нарушения на материалния закон и процесуалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с процесуален 1 представител, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На *** г. Е.В.– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършени на същата дата нарушения на ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели.

Нарушителят подписал акта без възражения. Такива не били депозирани в предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 01.10.2025 г. Г. Б. – началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като достатъчно ясно е описано нарушение и същото е съответно на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на НП.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

Н а * * * г. около 14.05 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил, модел "Мерцедес АМГ С 63", с рег. № *** в гр. София, кв. Драгалевци, по ул. „Глухарче“, с посока на движение от ул. „Карнобатски проход“ към ул. "Мащерка". Той бил спрян за проверка от служители на СДВР, които поискали да го тестват за употреба на наркотични вещества. Той обаче отказал да бъде тестван с техническо средство Drug Test 5000, като му били разяснени последиците от отказа. Издаден му бил талон за медицинско изследване, който бил подписан от жалбоподателя, като той посетил посоченото в талона лечебно заведение след около един час, но не предоставил кръв за изследване.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите И.И., Н.С., М.М., А.Х., приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – талон за изследване, протокол за извършена проверка, докладна записка, справка картон на водач, справка за МПС, заповеди и др, както и от заключението на СПЕ, приобщено при условията на чл. 282 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните 2 противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г. Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно само за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в АУАН. Свидетелите И., С. и Х. потвърждават, че жалбоподателят е управлявал МПС на процесната дата. Съдът не намира основания да не кредитира показанията им, като св. Х. е посочена от жалбоподателя и живее с него на семейни начала, поради което не би могла да се счита за предубедена или заинтересована от изхода на делото в негов ущърб. Тези свидетели потвърждават и че жалбоподателят е бил спрян от служители на СДВР и че е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества при разяснени последици от това и че му е бил издаден талон за изследване.

Жалбоподателят твърди, че е направил всичко възможно да даде проба за изследване в посоченото в талона лечебно заведение, но не е успял. В тази връзка е разпитан и св. М., който твърди, че го е закарал до лечебното заведение, но не е влизал с жалбоподателя в него, който след като е излязъл е споделил, че е закъснял и затова не е дал кръв. Същото нещо е било разказано от жалбоподателя и на св. Х., която не е присъствала на случилото се в лечебното заведение. В обясненията си жалбоподателят потвърждава, че се е явил със закъснение в лечебното заведение и твърди, че неустановена жена от регистратурата на ВМА му е казала, че е закъснял и поради това не е дал кръв, но не е получил документ за отказ. Подобен отказ не е отразен и в наличния по делото талон за изследване, където обичайно се отбелязва явяването на лицето за изследване, времето на явяване и евентуалната причина за отказ за предоставяне кръв за изследване. По тези причини остава и недоказано, че жалбоподателят е направил всичко възможно да предостави кръв за изследване, като единствено обективни причини са го възпрепятствали да стори това.

При така установените факти съдът намира, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е е осъществил състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП.

Във въпросната разпоредба е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването му. В тази разпоредба са предвидени няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени няколкото от тях, но за осъществяване състава на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях. Видно от употребата на съюза "или" нарушението е довършено с обективирането от водача на отказ за извършване на проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества.

3

Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като в конкретния случай по делото бе прието за установено, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал превозно средство. По този повод е била извършена проверка и след като му е било предложено да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, жалбоподателят е отказал. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

Ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е дали е бил употребил наркотични вещества или не, респесктивно дали е управлявал МПС след тяхната употреба.

На жалбоподателя е представен талон за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества, като не се твърди или установява той да е предоставил проба на посоченото в талона време и място.

Това последващо обстоятелство подлежи на изследване в процеса, тъй като отговорността на жалбоподателя по чл. 174, ал. 3 ЗДвП би отпаднала, ако евентуално бе доказано от него, че се е подложил на последващо изследване в предвидения срок, което в случая не е сторено.

Този срок, както и химико-токсикологичните лаборатории, където трябва да бъдат изследвани пробите за установяване на употреба на наркотични вещества и техни аналози, са нормативно уредени в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. Както вече бе посочено, ангажираните доказателства за посещение на лечебното заведение извън нормативно предвидения срок, при условие, че не е документирано предоставяне на проба за изследване или отказ за приемането й, не водят до извод за отпадане на отговорността на жалбоподателя.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици – като водач на МПС напълно съзнателно е отказал да бъде изследван за употреба на наркотични вещества и е искал именно това, като по изложените по-горе причини съдът приема, че са липсвали уважителни причини за това да не бъде предоставена проба за изследване..

Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване от право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона размер и продължителност, поради което за съда е невъзможно да измени НП в частта относно санкцията.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Настоящото нарушение разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид. Управлението на МПС под влияние на алкохол или наркотици е поведение със значителна обществена опасност за всички участници в движението по пътищата, включително и самият нарушител. Поради това законодателят е предоставил на служителите на МВР с оглед контролната и охранителната им функция правомощие да проверяват водачите на МПС за употреба на алкохол и наркотици и съответното задължение на водачите на МПС да окажат съдействие. Отказът на съдействие възпрепятства установяването дали нарушителят управлява МПС след употреба на наркотици и му предоставя възможност да избегне наказателна отговорност, поради което изисква строга санкция, за да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.