Решение № 1511 от 13.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ *******1 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100509093 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20114879 от 13.05.2021г., постановено по гр.дело №42226/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, са отхвърлени предявените от "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., клон България, с ЕИК 204915054, срещу В. В. П., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.240 и чл.86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1149.66 лв., главница, ведно със законна лихва от 29.05.2018г. до изплащане на вземането, сумата от 654.71 лв., представляваща договорна лихва за периода 01.04.2016г. - 10.11.2017г., сумата от 58.35 лв., представляваща мораторна лихва за периода 10.11.2017г. - 11.05.2018г., като неоснователни.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция" чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България", чрез процесуален представител юрисконсулт Н. М., като в съдебно заседание на 22.02.2024г. като въззивник – ищец е конституиран на основание чл.227 от ГПК "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"ЕАД, с ЕИК 000694749, с която се обжалва решение №20114879 от 13.05.2021г., постановено по гр.дело №42226/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, с което са отхвърлени предявените срещу В. В. П., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от 1

ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК. Инвокирани са доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение на СРС, като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.

Поддържа се, че незаконосъобразен като противоречащ на закона е изводът на СРС за недоказаност на възникнало облигационно правоотношение между страните на основание сключен договор за отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard о т 15.09.2015г., който извод е послужил като основание да се отхвърлят предявените искови претенции. Твърди се още, че от приетата по делото като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява факта, че ответницата е усвоявала и ползвала предоставения от банката й кредитен лимит, както и че е направила две плащания за погасяване на усвоените суми, което е достатъчно основание да се приеме, че е възникнало валидно кредитно правоотношение между страните. Поддържа се още, че ответницата като кредитополучател дължи погасяване на неизплатените от нея задължения, конкретно посочени по вид, размер и период в заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което е основание за уважаване на заявените искови претенции. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, направени в заповедното производство и пред двете съдебни инстанции. Представя се списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски във въззивното производство.

Въззиваемата страна - В. В. П., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.Д. М., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца. Твърди се, че обжалваното решение на СРС е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод за неоснователност на предявените искове. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно.

Предявени са от "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция" чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България", като пред въззивната инстанция в съдебно заседание на 22.02.2024г. като ищец е конституиран на основание чл.227 от ГПК "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"ЕАД, с ЕИК 000694749, срещу В. В. П., с ЕГН **********, при условията на субективно и обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №34108/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, въззивника-ищец "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция" чрез "БНП ПАРИБА 2

ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България", като пред въззивната инстанция в съдебно заседание на 22.02.2024г. като ищец е конституиран на основание чл.227 ГПК "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"ЕАД, с ЕИК 000694749, е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 29.05.2018г. и е постановена на 07.06.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу В. В. П., с ЕГН **********. Длъжникът - В. В. П., с ЕГН **********, е уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.6 ГПК, поради което дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но по същество е частично неправилно. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са отхвърлени предявените искове, първостепенният съд е приел, че ищецът при условията на пълно и главно доказване не е установил наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало на основание сключен между тях договор за отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard от 15.09.2015г., поради което е прието, че в полза на ищеца не може да възникне валидно вземане срещу ответницата за връщане на заета сума на договорно основание. Настоящият съдебен състав счита обоснованият в обжалваното решение извод на СРС за неоснователност на предявения иск за главница за неправилен и за незаконосъобразен, тъй като не съответства на събраните по делото доказателства. Така постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен предявения при условията на субективно и обективно съединяване установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД в р . чл.9 от ЗПК, е незаконосъобразно, обоснованите в него изводи противоречат на събраните по делото доказателства и са направени при неправилен анализ на материалния закон.

Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба настоящият състав намира да посочи следното:

Основателността на предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК е поставена в зависимост от това въз основа на събраните по делото доказателства да се установи, че е сключен договор за кредит, по силата на който за ответницата е възникнало задължение да върне предоставената сума, че е настъпила изискуемост на претендираното вземане. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест задължение на ищеца е да установи посочените обстоятелства. В тежест на 3 ответницата е да установи, че е изпълнила задълженията си точно и в срок.

В конкретната хипотеза и от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че е бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №PLUS-11443138 на 15.09.2015г., по силата на който ответницата - В. В. П. е дала съгласие освен да получи усвоения кредит, да и бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Съгласно Приложение за отпускане на револвиращ потребителски кредит ищецът е поел задължение да предостави на ответницата кредитна карта MasterCard №CARD – 11524890 с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лв., а съответно ответницата е поела задължение да връща сумите, както и да заплаща минимална месечна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. В Приложението са посочени следните параметри и условия н а револвиращия кредит, за ползването на който кредитора предоставя на кредитополучателя кредитна карта MasterCard №CARD-11524890 - кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца, като неполучаването на извлечението от кредитополучателя не е причина за неплащане на погасителната вноска /т.12/; месечните погасителни вноски се правят от кредитополучателя до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението /т.13/; за ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на 35 %, която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, както и че се дължи обезщетение за забава за просрочените задължения /т.14/; годишният процент на разходите за предоставения револвиращ кредит е в размер на 44.90 %. Уговорено е, че издадената кредитна карта MasterCard №CARD-11524890 е електронен платежен документ и представлява пластмасова карта, върху която е записана електронна информация и чрез нея се извършва идентификация на кредитополучателя и се осигурява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит. В т.6 от Приложението към договора е уговорено, че преди началото на ползване на картата кредитополучателят е длъжен да я активира, съгласно приложената процедура по активация.

Установява се от представена по делото товарителница на "МиБМ Експрес" ООД, че на 01.12.2015г. В. В. П. лично е получила пратка, в която е отразено, че съдържа документи и в нея е посочен №11524890, който съответства на посочената в Приложение към договора № кредитна карта. Следователно съдът приема, че с получената от ответницата пратка й е била доставена издадената от кредитора кредитна карта MasterCard №CARD – 11524890.

На следващо място от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява по категоричен начин факта, че ответницата е активирала предоставената й кредитна карта MasterCard на 07.12.2015г., като усвояването на кредитния лимит е удостоверено от ответницата с полагане на подписа й, както и са били извършени от ответницата плащания на 04.02.2016г. и на 15.03.2016г. за погасяване на усвоените суми, възлизащи на обща стойност 132.00 лв.. При тези данни, обективирани в приетата по делото като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, и с оглед събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност с е установява както получаването на картата от кредитополучателя (номерът на картата е отразен в товарителницата), а така също и осчетоводяванията от кредитора на извършени трансакции и погасяване на дължими суми до 15.03.2016г., което налага извод, че ответницата е ползвала кредитния лимит. Следователно противно на изложеното в мотивите на обжалваното решение, настоящият въззивен състав счита, че при 4 доказателствена тежест за ищеца по делото е доказано, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по сключен между тях писмен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №PLUS-11443138 на 15.09.2015г., по силата на който ответницата - В. В. П. е дала съгласие освен да получи усвоения кредит, да и бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, к а т о права и задължения на страните по отпуснатия и револвиращия потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard са уредени в Приложение, неразделна част от договора. Договорът е действителен - спазена е писмената форма за валидност, като освен това договорът се е изпълнявал картодържателят-ответницата по настоящето дело е ползвала суми по картата, както и е извършила плащания, с които е погасявала усвоения кредитен лимит по издадената кредитна карта MasterCard.