Решение № 1090 от 24.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1090 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100504101 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 18526 от 10.11.2023 г., постановено по гр. д. № 46331/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 35-и състав, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Застрахователна компания „Уника“ АД, сумата в размер на 196,80 лева, представляващ неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за главницата за разликата над сумата от 196,80 лева до пълния размер на предявената претенция от 383,20 лева, като неоснователен.

С постановеното решение ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Застрахователна компания „Уника“ АД сумата от 680 лева, представляваща съдебноделоводни ранзноски за първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск, е депозирана въззивна жалба от ответника – ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на Софийски районен съд. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Акцентира върху това, че не е имало осъществен контакт между двата автомобила, както и че автомобилът, застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско“, се е движел с несъобразена скорост и извършвайки неправилна маневра, се е блъснал в бордюра. Счита, че по делото е установено, че вредите по автомобила не са настъпили от процесното ПТП. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок въззиваемият ищец не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от ответника, чрез юрк. А.С., с пълномощно по делото, като е платена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, 1 поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която е отхвърлен искът за главницата за разликата над сумата от 196,80 лева до пълния размер на предявената претенция от 383,20 лева, като неоснователен, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с релевираните във въззивната жалба доводи е необходимо да се добави следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ, чиято основателност се обуславя от наличието на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вреди да са причинени от делинквента с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Доказването на тези правопораждащи факти е в тежест на ищеца по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 22.02.2023 г. в гр. Пловдив, между лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № А **** НХ, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, и лек автомобил „Форд Транзит Д“, с рег. № СТ **** КК, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП), като в изпълнение на договорното си задължение по силата на валидно съществуващо облигационно правоотношение ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 22110060131 в размер на 383,20 лева за извършения ремонт.

Предметът на спора, който е въведен от страните с подадената въззивна жалба и по който въззивният съд следва да се произнесе с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК, се концентрира върху механизма на настъпване на процесното ПТП, върху обстоятелството дали е налице противоправно поведение на водача на лек автомобил „Форд Транзит“, с рег.

№ СТ **** КК, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, което да обоснове ангажиране на отговорността на застрахователя и дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № А **** НХ.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (Наредбата), когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Такъв се явява и процесният случай, в който органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието, тъй като са причинени само материални щети, които не са възпрепятствали движението на МПС на собствен ход. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не се възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато, участниците в ПТП уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. При тези съображения в настоящия случай съставянето на двустранен констативен протокол предполага, че между участниците в произшествието е било налице съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието, респ. с вината за настъпването му.

Двустранният констативен протокол за ПТП, съставен от участниците в ПТП, в 2 случаите, в които органите на МВР нямат задължение да посетят местопроизшествието, няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, но въпреки това не е лишен от доказателствена стойност, като последната следва да се прецени при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства.

За установяване на наличието на ПТП, причинено виновно от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ищецът е представил двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от водачите на участвалите в произшествието моторни превозни средства, в който е посочено, че са нанесени следните щети върху лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № А **** НХ – предна лява джанта и преден ляв калник.

За установяване на механизма на ПТП по делото е изслушано и прието заключение по съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено. Съгласно приетото по делото заключение обстоятелствата и причините, при които е настъпило произшествието, отразени в протокола за ПТП, и описани в обяснения на Г.С.Д., са следните: на 22.03.2023 г., около 13:30 часа, товарен автомобил “Форд Транзит“, СТ **** КК, се движи по бул. „Княгиня Мария Луиза“, където водачът предприема маневра за престрояване вляво. В същият момент и в същата посока в лявата лента за движение се движи лек автомобил „Мерцеде С 63 АМГ 4матик“, с рег. № А **** НХ, като водачът за да избегне удар с навлезлия в неговата лента за движение товарен автомобил „Форд Транзит Д“, с рег. № СТ **** КК, се отклонява вляво и реализира ПТП с бордюра от ляво на лентата за движение. Според вещото лице при така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага изводът, че щетите по лек автомобил „Мерцедес С 63 АМГ 4матик“, с рег. № А **** НХ, с изключение на предна броня и преден ляв калник, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 22.03.2023 г. произшествие в гр. Пловдив. Съгласно заключението стойността на уврежданията, които се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 196,80 лева.

Наред с това, по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.Б., водач на лек автомобил „Форд Транзит“, с рег. № СТ **** КК, от които се установява, че той, като водач на лек автомобил „Форд Транзит“, с рег. № СТ **** КК, се е движел отдясно, а другият автомобил е бил отляво. Според свидетеля Б., след като навлязъл в лявата лента за движение, другият автомобил, за да избегне удара е предприел маневра наляво и се е ударил в бордюра от лявата страна. Свидетелят Б. заявява, че по автомобила, управляван от него, не е имало щети, докато по другия автомобил били увредени джантата и калника.

Настоящият състав намира свидетелските показания за обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира. Те кореспондират и на събраните по делото писмени доказателства – двустранен протокол за ПТП, както и приетото пред първоинстанционния съд заключение по САТЕ.

При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че процесното ПТП е възникнало в резултат на виновно поведение на водача на лек автомобил „Форд Транзит“, който предприел маневра за престрояване вляво и не пропуснал движещия се в лявата пътна лента лек автомобил „Мерцедес“, който за да избегне удар, се отклонил вляво и се ударил в крайпътен бордюр, в резултат на което били увредени предна лява джанта и преден ляв калник, като стойността на уврежданията, настъпили вследствие на реализираното ПТП, определена на база средни пазарни цени към дата на ПТП, възлиза на 196,80 лева.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, че доколкото не е имало директно съприкосновение между двата автомобила, участващи в ПТП, не се е реализирало застрахователно събитие, следва да бъде отбелязано, че същото е реализирано в резултат на противоправно поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество и макар да няма директно съприкосновение между двата автомобила, удрянето в крайпътен бордюр на управлявания лек автомобил „Мерцедес“ е вследствие на поведението на другия водач, а не се дължи на друго събитие.

По отношение възражението за съпричиняване, релевирано в отговора на исковата молба и поддържано с въззивната жалба, съдът намира следното: Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, 3 обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване или за увеличаване на размера им.

Положителният извод за наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по делото противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за собственото си увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му, без да е необходимо да е действал виновно. Следователно необходима е причинноследствена връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат. Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не може да е хипотетичен и да почива на предположения.

Следва да бъде посочено, че по делото не е установено в условията на пълно и главно доказване, че лекият автомобил, застрахован при ищеца, да се е движел с несъобразена скорост или да е имал поведение, което не е било съобразено с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, изискваща водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Доколкото са налице единствено твърдения на ответника, които не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал, същите не могат да служат за самостоятелно формиране на фактически и правни изводи. С оглед изложеното съдът намира възражението за причиняване за неоснователно.