Решение № 387 от 28.07.2016, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 535/2016
- Вид
- Решение № 387
- Подписан
- 28.07.2016
- В сила
- 21.02.2017
- Състав
- НЕЙКО НЕЙКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.32 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И
Е № гр. Казанлък, 28.07.2016 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО
НЕЙКОВ при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 535 по описа за 2016 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД, при условията на евентуалност чл.31 от ЗЗД и 87 ал.3 от ЗЗД, съединени с ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
В исковата молба ищците Д.К.И. и М.Д.И. твърдят, че са наследници- син и съпруга, на починалия К. Г. И., ЕГН **********, починал на г.
Приживе наследодателят им бил собственик на недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор с площ от 1302 кв. м., находящ се в гр. Н., общ. Н., обл. С., по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № г. на Изпълнителния директор на АГКК, със стар идентификатор в квартал , парцел , по плана на гр. Н., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване, ниско застрояване до 10 метра, както и построените в същото дворно място 1. Жилищна сграда еднофамилна с идентификатор, със застроена площ от 83 кв. м., на два етажа и 2. Постройка на допълващо застрояване с идентификатор със застроена площ от 43 кв. м. на един етаж, при граници на имота по кадастрална карта: имоти №. Посочват, че ищецът Д.К. живеел предимно в чужбина, а през последната година при него била и майка му – втората ищца.
Сочат, че през лятото на г. здравословното състояние на К. И. се влошило, което наложило да му бъде оказвана помощ от роднини. По тяхно предложение през месеците. била наемана срещу заплащане ответницата Д.М. да чисти и помага в обгрижването му. Впоследствие била постигната уговорка ответницата да се настани със семейството си в имота и да ползват първия етаж като безплатна квартира, за да бъде наблизо при нужда от помощ. За извършваните от ответницата услуги й били заплащани ежемесечно по 200лв. В този период никой от ищците не бил в Б. и не бил наясно с постигнатите договорености. След смъртта на наследодателят им, ищците установили, че непосредствено след настаняването на Д.М., на нейно име срещу издръжка и гледане по силата на нот. акт № том рег. № нот.дело № г. по описа на Нотариус Р.Б., бил прехвърлен собствения на К. И. недв.имот. Излагат доводи, че ответницата въобще не е давала дължимата се на прехвърлителя издръжка, а грижите й били неадекватни. Твърдят, че при извършен на г. преглед от личен лекар, било установено, че К. И. правел опити да говори с мъртви хора, изреченията му били безсмислени, бил неориентиран за време и място, превъзбуден и отказвал лечение, вероятно поради претърпян инсулт. Поради затруднения в придвижването и явната неадекватност, ответницата и съпруга й С.Г.М./ втория ответник/ започнали да ползват дебитната карта на И., като за времето от г. до г. чрез дванадесет банкови операции изтеглили сумата от общо 1160лв. Твърдят, че на г. наследодателят им подписал пълномощно, с което упълномощил неграмотната Д.М. да го представлява пред различни органи, да набавя документи и да прехвърля притежавания от него недв.имот. Считат, че са налице основания за обезсилване на горецитирания нот.акт поради липса на съгласие имота да се прехвърля и срещу минали грижи и издръжка, тъй като излизал извън обема на даденото упълномощаване В пълномощното липсва съгласие и признание от страна на И., че е получавал безплатно грижи и издръжка до момента на прехвърлянето на имота и в пълномощното се съдържа упълномощаване за прехвърляне срещу издръжка и гледане от страна на Д.М. за в бъдеще, но не и за минали такива. Не се поддържа искането за прогласяване нищожността поради невъзможен предмет на договора с оглед на силно влошеното здравословно състояние на прехвърлителя и невъзможността на приобретателя да даде нужното изпълнение, и опорочена форма на самия нотариален акт. Не се поддържа и алтернативно искане на ищците за унищожаемост на сключения алеаторен договор по съображения, че К. И. към момента на даване на пълномощното не е могъл да се ръководи от действията си поради претърпян инсулт и да разбира какво точно прави, както и значението и последиците на даваното пълномощно, поради невъзможност за се съберат доказателства в тази насока. Излагат доводи и се представят доказателства, че приобретателите не са престирали издръжка и гледане в необходимия обем на И., поради което било налице пълно неизпълнение на обективирания в нот.акт № том рег. № нот.дело № г. по описа на Нотариус Р.Б. договори молят съда да развали гореописания договор на осн. чл. 87 ал.3 от ЗЗД, поради виновно неизпълнение от страна на приобретателката Д.С.М., ЕГН ********** и съпруга й С.Г.М., ЕГН ********. В тази насока се позовават на депозираните по делото свидетелски показания, експертизи и писмени доказателства. Не само, че не е давана издръжка на И., но и получаваната от него пенсия от 466.77 лв. месечно е изтегляна и прибирана от ответниците почти изцяло непосредствено след превеждането й. Така за м. г. на следващия ден след превеждането й на г. са изтеглени 300 лв., на.- още 50 лв. и в следващите дни –. са изтеглени още 70 лв. За м. г. на г . сутринта се правят четири тегления по 100 лв. в ч., ч., ч. и ч., а на другия ден - още 40 лв., т.е. за два дни остават само 26 лв. по сметката. Липсват доказателства за какви нужди са теглени тези пари, но е безспорно, че И. е получавал в този период само храна и не е имал необходимост от значителни средства. А и това са негови средства, които следва да му остават след като му се дължи издръжка, но са изтегляни и употребявани от ответниците за техни нужди. Липсата на издръжка от тяхна страна се проявява особено силно след счупването на крака на И. на г. Те го завеждат на преглед в гр. К. и след прегледа вместо да заплатят и осигурят необходимите медицински грижи отнасят И. до нотариус да им подпише пълномощно за теглене и от другата му сметка, а след това го отнасят и до сградата на ДСК за да изтегли 50 лв. – т.е. принуждават го да си плати за превоза до лекаря. При последващ преглед в гр. С. в първите дни на г. отказват да поемат разноските за ставата, която следва да се постави и отново искат 1500 лв. от И., който отказва. Той е здравно осигурен и престоят му в болницата, лечението и евентуалната операция и рехабилитация са безплатни, като пари се дължат само за консумативи, но ответниците отказват да платят. В случая и превозът се осъществява и заплаща от св. З., а не от тях. Няма данни през м. г. до смъртта на И. на те да са дали каквато и да сума за издръжка и лечение на И.. Преведената на г. по сметката на К. И. в ДСК пенсия в размер на 466.77 лв. е изтеглена отново скоростно. Още на г. в ч. са изтеглени 100 лв., в ч. други 100 лв., а в ч. отново още 100 лв. – общо 300 лв. в брой за три минути. По късно същия ден има още четири тегления на обща сума 89.61 лв. или на г. са изтеглени 389.61 лв. от преведените му 466.77 лв. Това са негови лични средства, които не са изтеглени от него, поради което считат, че са взети от ответниците, които са се разпоредили с тях в своя полза, а не за лечение на К. И.. С оглед гореизложеното молят съдът да приеме за доказано, че въпреки поетото задължение от страна на Д.М. да издържа К. И., тя не е изпълнявала основното си задължение като приобретател по този алеаторен договор - да следи във всеки момент конкретните нужди на И. и да престира такава издръжка, каквато му е необходима. Всъщност не е давана никаква издръжка в нито един момент, дори когато той е бил болен и умиращ, не е получил нищо от страна на М. и съпруга й. Молят да се приеме за доказано, че и полаганите от страна на М. и съпруга й грижи не са отговаряли на нуждите на К. И. и липсата на специализирани такива са в пряка връзка с настъпилата смърт. От заключението на изслушаната по делото съдебно- медицинска експертиза и заявеното в съдебно заседание от лекаря е видно, че за овладяване на подобно счупване шийката на тазобедрената кост най-доброто лечение е било поставяне на изкуствена тазобедрена става като най- евтините са българските изкуствени стави с цена под две хиляди лева. Болният, като пенсионер, постъпва безплатно в болница, не плаща за лечението, а само ставата, но това в случая не е станало, поради отказ за плащане цената й. Според заключението след като не се прави операция е следвало да се приложи консервативно лечение с противосъсирващи средства и ранно раздвижване. Болният следва да бъде в активно положение в леглото, т.е. да става, да сяда, да се обръща на едната или на другата страна, тъй като в пасивно положение, той лежи в неподвижно в леглото и това е по-опасното, тъй като може да развие хипостатична пневмония. В случая М. като човек, който се е грижи за него, е трябвало да му осигури медицинско лице или лично да му прави тези допълнителни манипулации във връзка с лечението, като дихателна гимнастика, масаж, ранно раздвижване и то под наблюдение на лекар, който е трябвало да го преглежда на кратки периоди. Нищо от тези минимално необходими специализирани грижи не са осигурени на И. от ответниците, които след г. въобще не са осигурили или допуснали медицинско лице да прегледа И.. Вещото лице е категорично, че при влошаване състоянието на И. е било задължително да бъде търсена спешна помощ и да бъде приет в болница в интензивно отделение- ОАРИЛ. Той не е могъл да бъде лекуван вкъщи предвид на влошеното му здравословно състояние и смъртността при тези състояния е много висока ако бъде оставен без лечение. Той е бил оставен без осигурено лечение след г. и въпреки влошаването на състоянието му ответниците не са търсили спешна помощ и не са му осигурили допълнителни лекарски грижи. Твърди се, че са несъстоятелни възраженията, че И. сам се отказал от операция /отказал е да плаща/ или че нямало да издържи операция и т.н. Поради претърпения инсулт, счупването, непрекъснатите опити да се вземат парите му, той е бил раздразнителен и избухлив, но именно поради това е било необходимо да бъде прегледан и от психиатър и да бъде лекуван и посъветван. Липсата на близки не е пречка за приемане в болница при наличие на животозастрашаващо заболяване, а И. безспорно е имал такова и е умирал. Просто е следвало да му се обясни тежестта на състоянието му, необходимостта от някакво лечение и вариантите за такова, включително и приемането му по спешност и пр. Това не е направено от М., която е била задължена да дава необходимите грижи, поради което молим съдът да приеме за установено, че М. не е изпълнявала и другото си основното задължение като приобретател по този алеаторен договор - да следи във всеки момент конкретните нужди на И. и да престира такова гледане, което да е съответно на конкретните нужди на И., лично или чрез други лица, с необходимата в случая медицинска квалификация. Иска се присъждане на представените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците. На същите е редовно връчен препис от съдебните книжа В хода на делото ответниците оспорват исковата претенция и молят да бъдат отхвърлени предявените срещу тях искове като неоснователни и недоказани като им се присъдят направените разноски. Твърдят, че не бива да се приемат твърденията на ищците, че договорът е сключен при липса на съгласие, тъй като това основание за нищожност се свързва с липса на съзнателно формирана и обективирана воля. Съгласие не е налице, ако страната не може да волеобразува, тъй като е поставена под пълно запрещение или е малолетна, или ако е изтръгнато чрез насилие без да е налице каквато и да е формирана воля, или когато е дадена без съзнателно намерение у страната да се обвърже с договора. Към датата на прехвърляне на имота К. И. не е бил поставен под запрещение и впоследствие докато е бил жив.Доводите които се сочат като порок на волята по смисъла на чл.31 ал.1 от ЗЗД не могат да бъдат разглеждани, тъй като са свързани с унищожаемост на нотариалния акт, а това възражение е предоставено само на лицето, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта – арг. от чл.32 ал.1 ЗЗД. Ищците не са страна по сделката и в тяхна полза не съществува правото да имат искане по чл.31 ал.1 ЗЗД. От заключението на съдебно- почерковата експертиза се установява, че подписите на всички представени документи са автентични и и истински, няма данни за опорочаване нито на пълномощното, нито на нотариалния акт. Там е изразена действителната воля на страните по договора.