Решение № 51 от 04.04.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Андон Г. Миталов

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Е. Г. С. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600147 по описа за 2025 година Софийски Окръжен съд е инстанция по въззивен контрол в производството по глава ХХI – чл. 306, ал.3, вр. ал.1, пр.1 НПК, против определение за групиране на наказанията лишаване от свобода, наложени на подсъдимия по отделни присъди, постановено в открито заседание на 05.02.2025г. по ЧНД № 150/2024г. по описа на РС С., инициирано по жалба на служебния защитник на осъденото лице Е. Р. И.- адв. Г. К..

С определение, постановено в открито съдебно заседание на посочената по-горе дата, на основание чл.306, ал.1 т.1 НПК, вр.чл.25, вр.чл.23 НК РС С. е групирал наказанията лишаване от свобода на осъденото лице Е. Р. И., ЕГН**********, постановени по НОХД № 629/2023 г. на Районен съд-М., НОХД № 297/2024 г. на Районен съд-М. и НОХД № 117/2024 г. на Районен съд-С. като му е наложил най-тежкото от тях, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 2 /четири/ години.

Увеличил е на основание чл. 24 от НК размера на така наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 години с шест месеца до общия размер на наказанието от 2 години и шест месеца.

1

Със същото определение съдът е постановил изтърпяването на така определеното общо наказание да се осъществи при първоначален „строг“ режим, като е основал това свое решение на чл. 57, ал.1 т.2, б. „б“ ЗИНЗС.

Приспаднал е на основание чл. 25, ал. 2 НК времето, през което подсъдимият е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 629/2023 г. на РС-М. и по НОХД № 297/2024г. на същия съд, както и времето, през което подсъдимият изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 117/2024г. по описа на РС-С..считано от 05.12.2023г.

Жалбоподателят атакува това определение като неправилно и явно несправедливо в отделни негови части- касателно прилагането на разпоредбата на чл.24 НК и увеличаване на определеното общо наказание за престъпленията от групата с шест месеца. Видно от съдържанието на жалбата оплакванията за нарушение на закона и за явна несправедливост се свеждат до оплакване за прекомерност на завишения размер на наказанието. Аргументира тази своя позиция с релевантна съдебна практика на ВКС по аналогични случаи.

В съответствие с изложеното МОЛИ въззивния съд да отмени определението в обжалваната му част, като отмени изцяло приложението на чл.24 НК. Алтернативно- да бъде намалено допълнителното наказание, с което се увеличава общото с 3 месеца, а не- с шест, както е определил РС С..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция осъденото лице и защитникът му поддържат оплакването си за явна несправедливост, както и за неправилно приложение на материалния закон при прилагането на разпоредбата на чл.24 НК, което не е задължително за съда, осъществил групирането. Поддържат доводите, наведени в жалбата.

Осъдения подсъдим Е. И. в последната си дума моли да бъде намалено по размер, наказанието лишаване от свобода присъединено към общото наказание на осн.чл.24 НК.

Становището на представителя на СОП е да се потвърди изцяло обжалваното определение като законосъобразно и правилно, както и справедливо.

Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания, като осъществи самостоятелен цялостен служебен контрол по отношение на 2 обжалваното определение по реда на чл.314, ал.1 НПК, в съответствие с приложимия закон, прие за установено следното:

Действително, както се твърди в жалбата, приложението на чл.24 НК в производството по групиране на наказания лишаване от свобода, наложени по отделни осъждания, или с отделни присъди е субсидиарно- в зависимост от преценката на съда. Нормата няма императивен характер.

Но вярно е също така, че нормата на чл.24 НК, даваща възможност да се увеличи лимитативно, определеното общо наказание при групиране е израз на справедливостта в наказателното право, при прилагане на законовия принцип на поглъщане от най- тежкото по размер наказание на по- леките при деяния, осъществени в съвкупност.

В този контекст, необходимостта от приложението на чл.24 НК се намира в отношение на права пропорционалност на броя на осъжданията /с една или с отделни присъди / и- на обратна пропорционалност спрямо разликата между размера на наказанието лишаване от свобода, определено и наложено по най-тежкото осъждане и по-леките осъждания – с по-малки по размер наказание. Справедливостта при осъществяване от групиране, преследвана като цел от законодателя се състои в това –при две и най- вече при повече от две осъждания, наложеното най- тежко наказание да не погълне изцяло други две или повече равностойни или близки по размер наказания и по този начин да се постигне ефекта на липса на наказуемост за останалите престъпления, за които са налице влезли в законна сила присъди, с други думи- да не бъдат елиминирани останалите осъждания.

Ето защо, законосъобразния подход налага, а не изключва приложението на чл. 24 НК, когато се касае до множество осъждания /повече от две/, особено когато са наложени еднакви или близки по размер наказания.

В този смисъл преценката на РС С., за необходимостта от приложението на чл.24 НК е осъществена изцяло в съответствие с материалния закон.

По второто оплакване- за явна несправедливост, като е определено допълнително наказание в размер на лишаване от свобода за срок от шест месеца.

Въззивният съд, взе под внимание, че се касае за повече от две осъждания- с три отделни присъди, по които- едно осъждане за- лишаване от 3 свобода за срок от 11 месеца, второ- лишаване от свобода – за срок от две години и последното- лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.

Въз основа на тези изходни данни, се налага заключението, че наложеното общо наказание – най-тежкото – по НОХД № 297/2024г. на РС М. поглъща и елиминира наказания по другите осъждания, които не се различават съществено по-размер – варират в рамките на 5-8 месеца, спрямо следващото по тежест, няма наказание под или в размер на 6 месеца лишаване от свобода -в ниския спектър спрямо минималния размер определен от общата част на закона, както и - не на последно по значимост място, че всички осъждания са за престъпления, осъществени при опасен рецидив.

В контекста на преследваната от законодателя, спрямо целите както на генералната, така и на специалната превенция ефикасност на наложеното наказание- да бъде подходящо подбрано както по вид, така и по размер за да се упражни максимално въздействие на осъденото лице.

Принципът на поглъщане на наказанията при последващи осъждания, от най- тежкото по размер наказание, поощрява, а не възпира осъдения, в срока на влизане в сила на първата присъда да извършва многобройни други подобни деяния инкриминирани по НК, със съзнанието и увереността, че каквато и по обем и сложност престъпна активност да осъществи, ще търпи наказание само по най- тежкото осъждане – само за едно от престъпленията.

В този контекст разпоредбата на чл.24 НК, представляваща своеобразен коректив на чл.23 и чл.25 НК, упражнява и своето възпиращо действие спрямо подсъдимия и останалите лица, особено когато не се прилага формално- със символично по своя размер завишение на общото наказание.

Обобщената преценка на тези обстоятелства, вън от всякакво съмнение налага извода, че е определено и наложено за изтърпяване от осъденото лице И. по реда на чл.24 НК законосъобразно наказание в справедлив размер – съответстващо в пълна мяра на броя и тежестта на осъжданията на това лицелишаване от свобода за срок от шест месеца, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Цялостния служебен контрол на определението в останалите му части – касателно приспадания и първоначален режим на изтърпяване, не обосновава процесуална необходимост от неговото отменяване или изменяване. Същото е 4 законосъобразно и правилно.

Предвид изложеното и на осн.чл. 306, ал.3, вр.чл.304, т.6, вр.чл.338 НПК съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение постановено по реда на чл.306, ал.1 т.1 НПК на 05.02.2025г. по ЧНД № 150/2004г. по описа на РС С..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5