Решение № 322 от 22.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Русе, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20264520200519 по описа за 2026 година Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И. И. Т. от с.Белцов, обл.Русе, против Наказателно постановление № 26- 0453- 000019 от 05.03.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР, РУ Сливо поле, с което за административно нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 255.65 евро /500.01 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.Жалбоподателят Т. чрез пълномощника си моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на вмененото нарушение.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

Жалбоподателят И. Т. е правоспособен водач на МПС. На 16.01.2026 г., около 02:17 часа, в гр.Сливо поле, обл.Русе, Т. бил установен от служители на РУ Сливо поле при ОДМВР Русе като водач на лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № ***, собственост на трето лице- „Ел Еф Бус“ ЕООД с БУЛСТАТ *** и предоставен на жалбоподателя въз основа на трудов договор с фирмата.От направени справки се констатирало, че същото превозно средство е с прекратена регистрация от 23.12.2025 г. по искане на Гаранционния фонд, на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП- липса на задължителен застрахователен 1 договор „Гражданска отговорност“.След извършена прокурорска проверка по случая, с постановление от 23.02.2026 г. прокурор от РП- Русе отказал да образува досъдебно наказателно производство за деяние по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.Прокурорът приел, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, като се позовал на липса на субективна страна у водача Т., тъй като безспорно било установено, че същият не е знаел за прекратяването на регистрацията на управляваното от него служебно МПСсобственост на фирмата, в която работел.Със същото постановление прокурорът изпратил преписката на ОДМВР Русе, РУ Сливо поле, за преценка относно реализирането на административнонаказателната отговорност на лицето, в следствие на което е издадено и обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания- глоба в размер на 255.65 евро /500.01 лева/ и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца.

От страна на жалбоподателя се твърди, че е налице необоснованост на издаденото НП, доколкото няма доказателства вмененото нарушение да е осъществено от субективна страна.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- справки, постановление на РПРусе, ведно с преписка, справки от ОДМВР Русе.

Анализът на доказателствата налага следните правни изводи:

Жалбата е допустима, а по същество- основателна.

Обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради недоказаност на вмененото административно нарушение.

Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП сочи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата .

Конкретно установените фактически обстоятелства сочат, че жалбоподателят И. Т. към момента на извършената му проверка е управлявал МПС, което е било собственост на трето лице- фирмата, в която работел- „Ел Еф Бус“ ЕООД.В настоящото производство няма нито едно доказателство, обосноваващо извод, че жалбоподателят е знаел или предполагал, че този автомобил е дерегистриран, както и причините за тази дерегистрация.

Както е прието в ТП 2/2023 г. на ВАС, уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Конкретно отговорността на жалбоподателя би се реализирала ако в производството се 2 докаже, че той в качеството на лице, владеещо и ползващо автомобила, е знаел за прекратената му регистрация.Няма доказателства това да е сторено нито от компетентните органи, нито чрез собственика на леката кола- съответното търговско дружество, явяващо се работодател на Т..

При така изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26- 0453- 000019 от 05.03.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ Сливо поле, с което на И. И. Т. с ЕГН **********, от с.Белцов, обл.Русе, ул.“***, за административно нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 255.65 евро /500.01 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3