Решение № 1462 от 15.12.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1462 гр. ***, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20214430104730 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от С. Р. С. от гр. *** против

„*** В молбата се твърди, че на

03. 01. 2018 год. ищецът е сключил договор за потребителски кредит № 516635 със „*** Твърди се, че в договора е посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на 800 лв. Твърди се, че в чл. 17 от договора е посочено, че заемателят се задължава на основание чл. 23 от ЗЗД в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „*** всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „*** за заплащане на тези задължения. Твърди се, че е описано, че срока на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Твърди се, че в чл. 18 от договора е уговорено, че третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за 1 встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по договора, като със сключването на посочения договор, задължението на заемателя, съгласно същия, член се смята за изпълнено. Твърди се, че в чл.

19 от договора е посочено, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Твърди се, че страните се договарят, че третото лице- поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: навършена възраст21 години; минимален осигурителен брутен доход- 1 500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочил, под наблюдение, загуба и т. н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; Да не е настоящ кредитополучател в „***; служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад. Твърди се, че в чл. 20 от договора е било уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в чл. 17, 18 и 19 от договора ще причини на заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Твърди се, че в случай, че заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от договора същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 002, 33 лв., която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора. Твърди се, че в чл. 22 от договора е посочено, че страните декларират съгласие, в случай, че посочената в чл. 20 от същия неустойка, стане дължима, от страна на заемателя, последният да я заплати на равни части, договорени между страните и платими с всяка погасителна вноска по кредита. Твърди се, че на ищеца е била начислена неустойка в общ размер на 1 002, 33 лв., тъй като същият не е представил в срок обезпечения- поръчител или банкова гаранция, посочени в процесния договор. Твърди се, че в погасителния план, част от процесния договор, е посочено, че общо дължимата сума по кредита е 1 000, 47 лв., общо дължимата сума, а когато не е осигурена гаранция е 2 002, 80 лв., срокът на кредита е дванадесет месеца, фиксираният годишен лихвен процент е 36. 000 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 53. 220 %. Твърди се, че ищецът С. Р. С. е погасил изцяло сумата по сключения договор, а 2 именно в общ размер на 2 002, 80 лв. Твърди се, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила. Твърди се, че процесния договор е нищожен на основание чл. 10 ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Твърди се, че настоящият случай касае сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Твърди се, че за действителността на договора следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ - чл. 8 и сл., и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Твърди се, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като доставчикът „***не е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на ищеца С. Р. С. в качеството му на потребител изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от него. Твърди се, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Твърди се, че те по своята същност представляват електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т. нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Твърди се, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор с ищеца С. Р. С. в нарушение на предвидените императивни правила, без последният да е изразил валидно своето съгласие. Твърди се, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Твърди се, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11 ал. 1 т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди се, че в нарушение на 3 императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Твърди се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 53. 220 % е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19 ал. 1, вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 и 4 от ЗПК. Твърди се, че в договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 36. 000 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Твърди се, че описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения. Твърди се, че съгласно Решение от 20. 09. 2018 год. по дело С-448/ 2017 год. на Съда на Европейския съюз /СЕС/ „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“. Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на

150. 35 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че в чл. 17 от договора е посочено, че заемателят се задължава на основание чл. 23 от ЗЗД в срок до 3 /три/ дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „*** всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „*** за заплащане на тези задължения. Твърди се, че в чл. 20 от договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в чл.

17, 18 и 19 от договора ще причини на заемодателя вреди, които неустойката 4 посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Посочено е, че в случай, че заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от договора същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 002, 33 лв., която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора. Твърди се, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в договора, поради което е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26 ал. 2 предложение първо от ЗЗД. Твърди се, че настоящия случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

Твърди се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Твърди се, че в съображение 26 от преамбюла на

Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор е цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. Твърди се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в срок до 3 /дни/ дни от получаване на заемната сума по договора обезпечение - поръчител или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие е преследваната от Директивата цел, транспонирана в ЗПК.

Твърди се, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Твърди се, че въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Твърди се, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано 5 пряко е претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15. 06. 2010 год. по т. дело № 1/ 2009 год. на Върховния касационен съд/. Твърди се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. Твърди се, че разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната- лихва по чл. 33 ал. 1 от ЗПК. Считам, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Твърди се, че непредоставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. Твърди се, че в случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Твърди се, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредоставено обезпечение. Твърди се, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити.