Определение № 755 от 19.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 755 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500692 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрк. И.Н., против Разпореждане № 1435/15.01.2025г. по ч.гр.д.№ 206/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., с което е отхвърлено подаденото от дружеството заявление с вх.№ 967/06.01.2025г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П. Г. Д., ЕГН – **********. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против П. Г. Д. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С Разпореждане № 646/08.01.2025г. на Районния съд производството по делото е оставено без движение до отстраняване на описаните нередовности в заявлението. Указано му е, че при неизпълнение на указанията в посочения тридневен срок, заявлението ще бъде 1 отхвърлено.

В указания срок от дружеството е подадена Молба с вх.№ 4554/14.01.2025г., с която отказва да изпълни указанията, считайки ги за неотносими към заповедното производство.

Районният съд, за да отхвърли изцяло заявлението, излага основни съображения, че в договора е посочен предоставен кредит от 13220,80 лв., при обща сума за връщане 30875,81 лв., договорна лихва от 45,53 % и ГПР в размер на 49,36 %. Районният съд е приел, че на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК клаузата на договора за дължимост на възнаградителна лихва е неравноправна. Позовава се на трайната съдебна практика, според която максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава, а за обезпечени – два пъти. Мотивира, че в конкретния случай клаузата, установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което е нищожна. Тъй като нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за длъжника.

Районният съд аргументира, че не се дължи обезщетение за забава, тъй като заявителят не е изпълнил дадените му указания по т.2 и т.3 от разпореждането, а именно - да посочи конкретното основание, на което е начислено и да посочи конкретните лихвени проценти, прилагани при изчисляването на обезщетението за забава за периода. Наложен е и извод, че самото искане се основава на неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.

С подадената частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се поддържат отново доводите, описани с Молба с вх.№ 4554/14.01.2025г. за неотносимост на поисканите за прилагане доказателства към заповедното производство.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна.

2

Според разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато – т.2 – искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; т.3 – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая, заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, основава искането си по договор за паричен кредит № 7001190423 от 07.05.2019г., сключен между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Към заявлението не е представен описания в т.12 – Рамков договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 01.02.2024г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който вземането по Договор № 3520259/07.05.2019г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940. Тъй като по делото не е представен договор за цесия, не е ясно дали заявителят има качеството на кредитор. Разрешението, дадено с т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г. намира приложение, тъй като мотивите са изложени на общо основание, без оглед на реда на заповедното производство - по чл. 410 или по чл. 417 от ГПК. След като липсват такива доказателства по делото уважаването на заявлението не е възможно.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен реалният размер на ГПР, което води до невъзможност за потребителя да прецени точно икономическите последици от сключването на договора, съгл. чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП. В процесния случай Районният съд е изправен пред необходимост да приложи чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, но това е невъзможно поради неизпълнение на указанията на заявителя, дадени с Разпореждане №646/08.01.2025г.

Обжалваното потвърждаване. разпореждане е законосъобразно и

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

3 подлежи на

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 1435/15.01.2025г.

206/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI гр.с. по ч.гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4