Решение № 13813 от 15.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13813 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110100807 по описа за 2025 година

Предявени са от И. С. Б. срещу „...........“ ЕООД обективно евентуално съединени установителни искове, както следва 1/ главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 997554 от 10.01.2024 г. поради противоречие със закона; 2/ евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6, предвиждаща заплащане за предоставяне на обезпечение в двудневен срок и чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 997554 от 10.01.2024 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави; обективно кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 211,00 лв., представляваща дадена без основание сума по Договор за потребителски кредит № 997554 от 10.01.2024 г.

В исковата молба се твърди, че на 10.01.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 997554 при следните параметри: размер на кредита: 800 лева; годишен процент на разходите: 63,36 %; фиксиран лихвен процент: 50 % при срок на кредита от 6 месеца, и вид на вноската „месечна“, брой вноски 6, с падеж на първата вноска 12.02.2024 г. и падеж на последната вноска 10.07.2024 г., платими както следва: 2 вноски по 33,33 лева и 4 вноски по 221,26 лева. Излага, че съгласно чл. 6 от Договора е следвало да бъде предоставено едно от следните обезпечения: „1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител 1 осигурителният доход следва да е в размер на не по- малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен ”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 2 (два) дни от сключване на настоящия договор.“ Твърди, че при непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 18, ал. 1 е дължима неустойка в размер на 512,30 лв.

Сочи, че нито в Договора, нито в СЕФ, не е посочено какво включва ГПР, в частност дали включва неустойката. Излага, че към дата на предявяване на иска е заплатил сума в общ размер на 1011,00 лв. Оспорва договора за кредит като нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Аргументира, че уговорената неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитодателя, като излага, че би могла да бъде и добавка към възнаградителната лихва. С оглед изложеното счита, че неустойката следва да е включена в размера на ГПР или ГЛП. Подробно излага, че неправилно посоченият размер на ГПР води до нищожност на целия договор за кредит, като в този смисъл се позовава на практика на СЕС. Обръща внимание, че изискванията за 2 предоставяне на едно от посочените в договора обезпечения, са на практика невъзможни за изпълнение. Оспорва клаузата, уреждаща неустойката като нищожна и поради накърняване на добрите нрави, като сочи още и че клаузата е неравноправна. Посочването на размер на ГПР, който не е реално прилаганият, сочи, че представлява заблуждаваща търговска практика. В условията на евентуалност оспорва клаузите на чл. 6 и на чл. 18, ал. 1 от Договора като нищожни поради противоречие със закона и накърнява на добрите нрави. Излага, че неустойката излиза извън присъщите функции. В допълнение сочи, че такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита, че на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане само на чистата стойност на кредита или на сумата от 1000 лв., поради което претендира надплатената сума в размер на 211,00 лв. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания. Твърди, че клаузите са индивидуално уговорени. Подробно излага, че клаузата уреждащата неустойката, не е част от същественото съдържание на договора, поради което 2 счита, че евентуалната нищожност, не влече нищожност на целия договор. Счита, че неустойката не следва да бъде част от ГПР. Не оспорва извършените плащания в сочения от ищеца размер. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 10.01.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 997554 при следните параметри: размер на кредита: 800 лева; годишен процент на разходите: 63,36 %; фиксиран лихвен процент: 50 % при срок на кредита от 6 месеца, и вид на вноската „месечна“, брой вноски 6, с падеж на първата вноска 12.02.2024 г. и падеж на последната вноска 10.07.2024 г., платими както следва: 2 вноски по 33,33 лева и 4 вноски по 221,26 лева.

Видно, че съгласно чл. 6 от Договора е следвало да бъде предоставено едно от следните обезпечения: „1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по- малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен ”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 2 (два) дни от сключване на настоящия договор.“ При непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 18, ал. 1 е дължима неустойка в размер на 512,30 лв.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В посочената разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се съдържа гаранцията за определяне на годишния процент на разходите по кредита като част от договора, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК се определя, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Размерът на законната лихва се изчислява, като към основния лихвен процент се прибавят 10 пункта, което означава, че ГПР в процесния договор за кредит надвишава максимално определения петкратен размер.

Като съдържание ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или 3 бъдещи, които на свой ред в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК законодателят е дефинирал като „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит…“.

Във връзка с горепосочените разпоредби съдът е изследвал и практиката на Съда на Европейския съюз по отношение на прилагането на Директива 2008/48 (отменила Директива 87/102) относно договорите за потребителски кредити. Осигуряването на предварителна информация за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, е от основно значение за потребителя. Това е така, защото от една страна потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо кредитора, както от гледна точка на способността му да преговаря, така и от степента му на информираност. Това го принуждава да приеме условия, установени предварително от кредитора, без да може да повлиява на съдържанието им (в този смисъл решения по дела С377/14, С-32/14, С-34/13 и С-226/12).

Целта на ГПР следва да се изведе от Съображения 19, 20, от Директива 2008/48, които гласят следното:

„(19)

За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите [(ГПР)], приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в [Европейския съюз]. […] (20)

Общите разходи по кредита за потребителя следва да включва всички разходи, включително лихва, комисиони, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи. […]

Съгласно Чл.3 от Директивата, буква ж)

„общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия;

Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/2019 г., в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.