Решение № 3161 от 22.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3161 гр. Пловдив, 22.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330112377 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. В. А. срещу Л. Д. К., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5100 лева – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение и неудобство пред гражданите на О.П. и по-конкретно на Район „...“; притеснение и неудобство пред служителите на Район „...“ при О.П.; притеснение и неудобство пред съпартийците от ***; гняв относно представянето му като закононарушител пред държавни органи, вследствие на което са извършени множество проверки на районната администрация; притеснение относно многократните обаждания по телефон относно даване на становище по отправените обвинения от ответника; разочарование относно изнесените неверни обстоятелства по организиране на разходването на публични средства; притеснение и гняв относно отразяването на изнесените неверни обстоятелства на неговите близки, вследствие на станалите доС.ие на обществеността на 08.09.2020 г., чрез интернет изданието *****, твърдения на Л. К., че С. А. я е отстранил от поста *** на Район „...“ на О.П. след като отказала да подпише документи под поръчка за ремонт на детска площадка на ул. „Б.“ в гр. П., възлизаща на 28 000 лева и че платеното 1 по обществената поръчка е поне два пъти над реалните стойности, както и станалите доС.ие на обществеността на 09.09.2020 г., чрез интернет изданието ***, твърдения на Л. К., направени пред медията в гр. П. на 09.09.2020 г., а именно: че С. В. А. я е задължил да провежда абсолютно всички обществени поръчки в районната администрация и да сключва договори; че не са събирани оферти по обществени поръчки; че С. А. е давал договори на Л. К. и е заявявал: „Подписвай!“; че А. е отправял заплахи, че ще изгони К. от кабинета й; че С. А. е накарал Л. К. да излезе извън ***, където според нея ищецът провеждал разговорите си, тъй като явно се притеснявал, че някой го подслушва и й предоставил договор за подписване, като заявил: „Или подписваш, или...“, „Има полезни хора, има и такива, които не вършат никаква работа, ти избери от кои да бъдеш!“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от дата 08.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата (исковата претенция е описана съобразно уточняващи молби от 08.09.2023 г., 02.10.2023 г. и 20.10.2023 г.).

Предявен е и насрещен иск от Л. Д. К. срещу С. В. А. с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се претендира ответникът по насрещния иск да бъде осъден да заплати на ищеца по насрещния иск, сумата от 5100 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, претърпени от Л. К., вследствие на неверни и позорящи твърдения на С. А., засягащи честта, достойнството и доброто име на ищцата в обществото, разпространени чрез електронни медии, а именно: твърденията на ответника, разпространени на 08.09.2020 г. чрез интернет сайт *** в материал със заглавие: „Скандал! С. А. уволни вицето си Л. К. заради практики от времето на Р.Р.“, както следва: „Тя продължаваше корупционните практики от предишното ръководство в лицето на Р.Р. Искаше да подписва само договори с определени фирми, не идваше на работа, бавеше преписки и се държеше грубо със служителите и гражданите“, както и твърденията на ответника, разпространени на 08.09.2020 г. чрез интернет сайт ***** в материал със заглавие: „С. А. уволни *** заради практики от времето на Р.Р.“, а именно: че е имала „корупционни практики, наложени от предшественика му Р.Р. и продължени от нея и сега“, „държала да се сключват договори само с нейни фирми“, „Крадецът вика дръжте крадеца“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата 08.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата (насрещната искова претенция е описана съобразно уточняваща 2 молба от 18.12.2023 г.).

Ищецът по първоначалния иск твърди, че на 11.11.2019 г. положил клетва като *** на Район „...“ при О.П., от която дата възникнали правомощията му на орган на изпълнителната власт на местно равнище.

Посочва, че през 2020 г. е уволнил Л. К. от заемания от нея пост *** на Район „...“ при О.П., като на 08.09.2020 г. в интернет изданието ***** е публикувана статия със следното заглавие: „Корупционен скандал в ***! Уволнена *** със сигнал срещу *** на ...“. След като репортерите започнали многократно да изискват коментар от А. по отношение на твърденията на К., ищецът бил принуден да излезе със становище, публикувано в интернет изданието *****.

Ищецът поддържа, че се уронва доброто му име вследствие твърдените от ответната страна неверни факти пред медии, а именно: че ищецът е принуждавал ответницата да подписва договори с избраните от него дружества за извършване на дейности; че е получавала заплахи от него; че я е притискал да подпише договор за ремонт на съоръжение в парк „Р.“, чиято стойност е силно завишена спрямо пазарната цена на строителните работи; че е изричал: „Или подписваш, или...“, „Има полезни хора, има и такива, които не вършат никаква работа, ти избери от кои да бъдеш!“; че ищецът е извършвал нарушения като *** на Район „...“ на О.П.. Изтъква, че вследствие на така изложените твърдения са подадени и сигнали до Прокуратурата на Република България. Същевременно, доколкото страните са членове на *****, изложените от К. твърдения станали предмет на вътрешнопартийно разискване. Твърди се, че с изказванията си ответната страна въвежда редица неверни твърдения и несъществуващи факти, които въвеждат в заблуждение обществеността, политическите съмишленици на ищеца, както и органите на властта, в резултат на което на А. са причинени неимуществени вреди.

Ищецът поддържа, че търпи негативни последици от изказванията на ответника, в които е представен като лице, което извършва закононарушения в качеството си на длъжностно лице и публична личност – *** на район „...“.

Твърди, че преживява притеснение и неудобство пред гражданите на О.П. и по-конкретно на Район „...“; притеснение и неудобство пред служителите на Район „...“ на О.П.; притеснение и неудобство пред съпартийците си; гняв относно представянето му като закононарушител пред държавни органи, вследствие на което са извършени множество проверки на районната администрация; притеснение относно многократните обаждания по телефон 3 относно даване на становище по отправените обвинения от ответника. Твърди, че никога не е отправял каквито и да е заплахи, включително и посочените от ответника, които според ищеца не са конкретизирани – кога, къде и с какви изрази. Поддържа, че е увреден вследствие на изказванията на ответника, станали доС.ие на обществеността на 08.09.2020 г. и на 09.09.2020 г. Посочва, че неимуществените вреди, които са причинени от двете увреждащи деяния, са настъпили непосредствено едни след други, като се изразяват общо в преживяното от ищеца притеснение и неудобство. Предвид изложеното, предявява горепосочената искова претенция, която моли да бъде уважена.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба от ответника Л. Д. К., с който е взето становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че в случая не е налице твърдяното от ищеца деяние, а е налице друго деяние на ответника, което нито е противоправно, нито виновно и няма настъпили за ответника вреди. Поддържа се, че К. носи отговорност само за свои действия и бездействия, но не отговаря за действията на журналисти от местна медия, които са направили свои собствени изявления за факти и свои собствени интерпретации (коментари) на твърдени от тях факти. Ответната страна посочва, че на 08.09.2020 г. в електронното издание ***** е изнесена публикация, както и че на 09.09.2020 г. пред същото издание ищцата е дала интервю, като и в двата случая никое от тези собствени на ответника деяния, не представляват противоправни такива и със същите не са причинени неимуществени вреди на ищеца. Предвид това счита, че липсва причинна връзка между деянието и вредите. По повод публикацията на 08.09.2020 г. поддържа, че не се касае до поведение на ответника – преки изявления на ответника под формата на нейна авторска публикация или пряко интервю и пр., а се касае за чужда публикация, а именно тази на автора – журналист. Твърди се, че в доклада си до О.П. Л. К. не е направила изявленията, за които журналистът – автор говори в своята публикация и същата не е заявявала в доклада си, че е отказала да подпише под документите за ремонт на детска площадка на ул. „Б.“, възлизаща на 28 000 лв., както и че „платеното там е поне два пъти над реалните стойности“.

Предвид изложеното се твърди, че не е налице вмененото на ответника деяние. Ответната страна счита, че не носи отговорност за изразено мнение, като правото й да изразява становища пред обществеността относно 4 ефективността на осъществяваната от ищеца в качеството му на *** на район дейност, следва пряко от нормата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България и липсва деликт, респективно вреда, подлежаща на обезщетяване. По отношение на публикацията на интернет сайта ***** от 09.09.2020 г. се твърди, че възпроизведените в медията изявления на Л. К. отново не сочат на осъществен състав на непозволено увреждане. Поддържа се, че няма изнесени неверни обстоятелства, които да са позорни за ищеца, съответно няма настъпили за ищеца вреди от собственото на ответника деяние. Изтъква се, че в публикацията от 09.09.2020 г. К. е изразила несъгласието си с практиката на ищеца при изпълнението и контрола на издадената от последния Заповед № 19РД09-654 от 19.11.2019 г., с която делегира на ответника свои правомощия да организира, възлага, провежда и подписва договори за всички обществени поръчки, съгласно приложимите законови и подзаконови нормативни актове. Твърди се, че това са публични изявления, на които Л. К. има право и същата може да изразява публично несъгласието си, че не тя е събирала офертите, че нито една от фирмите, с които е подписала договор, не е била избирана от нея. Така е изразила нормалното си притеснение, че поема отговорността за сключените договори с изпълнителите при условие, че не ги е избирала. Информирала е обществото, че не иска повече да поема такава несъответна отговорност, както и че стандартната цена на поликарбонатни плоскости е 7-8 лв./кв.м, а офертата, която ищецът й е донесъл за сключване на договор е била на стойност 43 лв./кв.м. Посочва, че се е касаело за вече избран от ищеца изпълнител при вече договорени между тях условия, при вече предприето изпълнение на поръчката. След като Л. К. отказала да подпише този договор, на следващия ден – 03.09.2020 г., същата била уволнена от длъжността „***“.

Поддържа се, че в качеството си на длъжностно лице, грижещо се за обществения интерес, ответникът има право да огласи тази информация, а ищецът не търпи никакви вреди от това. Твърди се, че изложеното сочи на лично негативно отношение на ищеца срещу ответника в рамките на служебните им взаимоотношения. Според ответника, квалифицирането от нейна страна на действията на ищеца като заплаха, няма правно значение, доколкото К. е изложила собствени оценки и мнения за действията на ищеца.

Счита, че твърденията й за това, че е била подложена на уронване на престижа от страна на ищеца, сами по себе си не са деликт, тъй като представляват 5 оценъчно на ответника съждение, а наред с това са верни, поради което не могат да бъдат и клеветнически. Предвид изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

В срок е предявен насрещен иск от Л. К. срещу С. А. за сумата от 5100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, претърпени от ищеца по насрещния иск, вследствие на неверни и позорящи твърдения на ответника по насрещния иск, засягащи честта, достойнството и доброто име на Л. К. в обществото, разпространени чрез електронни медии на дата 08.09.2020 г. Ищцата поддържа, че е подала сигнал до *** на О.П. с изложение за управленската практика на ответника. Посочва, че местни медии са се свързали с нея, пред които тя е изложила притесненията си от цялостната обстановка, в която е била поставена от А. да върши работата си. Ответникът разбрал за посочените действия на К. и на свой ред предприел изяви пред местните средства за масово осведомяване. Твърди се, че на 08.09.2020 г. местното електронно издание „*****“, чрез своя интернет сайт *****, е разпространило следните клеветнически изявления на ответника спрямо ищцата, а именно: „Много я търпяхме дори. Тя продължаваше корупционните практики от предишното ръководство в лицето на Р.Р. Искаше да подписва само договори с определени фирми, не идваше на работа, бавеше преписки и се държеше грубо със служителите и гражданите. Няма как да го позволя. Не знам какви сигнали е пуснала срещу мен, но ситуацията е „Крадецът вика, дръжте крадеца. Има Етична комисия на ***, те ще решат кой е прав и кой не“. Поддържа се, че с посочените изявления ответникът е нанесъл неимуществени вреди на ищцата, тъй като твърдените от него факти са неверни и позорни. Ищцовата страна счита, че ответникът пряко е целял да увреди достойнството и честта на ищцата, приписвайки й правонарушения, каквито тя не е извършвала. Изтъква се, че на същата дата 08.09.2020 г. ответникът е повторил клеветническите си твърдения по адрес на ищцата и пред друго електронно издание – ***** в материал, озаглавен: „С. А. уволни *** заради корупционни практики“, а именно: че държала да се сключват договори само с „нейни фирми“, „Крадецът вика дръжте крадеца“; обидил я е, като я е нарекъл „лошо наследство“. Твърди се, че посочените изявления на ответника пред електронната медия, публикувани на 08.09.2020 г., съдържат неверни твърдения за факти, както и че деянието на ответника е неправомерно и 6 причиняващо неимуществени вреди на ищцата. Същата се почувствала опозорена, като неправомерно били засегнати честта и достойнството й; собствената й оценка за ценността й като личност; почувствала, че в очите на близки и познати, както и на обществеността, тя е представена за „крадец“, което според ищцата предизвиква крайно негативни оценки за нейната личност. Посочва се, че всички тези твърдения не са изолирани едно от друго, а са казани в цялостен контекст и всяко едно от тях подсилва другите, за да създаде цялостен образ на Л. К. пред обществото. Ищцата поддържа, че изложените твърдения са неверни, но позорят честта и достойнството на личността й, като с деянието си ответникът съзнателно създава крайно негативен образ на личността на К. в очите на обществото, засяга неприкосновеността на нейното добро име, накърнява чувството й за изначално човешко достойнство и професионална чест и изобщо нейната самооценка. Посоченото намерило външно отражение в поведението на ищцата: потиснатост, затваряне в себе си, неувереност и страх от инициатива, загуба на чувство за спокойствие и сигурност. Негативното засягане на съзнанието и емоционалната й сфера се изразило и в негативни психосоматични прояви: спиране на менструалния цикъл на ищцата за няколко поредни месеца. Поддържа, че дълго след уволнението си не е могла да си намери работа, както поради разпространената от ответника пред неограничен кръг адресати информация, така и поради разстроеното й емоционално съС.ие. Изтъква, че твърденията на ответника по насрещния иск са направени пред различни медии, но през непродължителен период от време (на дата 08.09.2020 г.), като представляват продължение на едното спрямо другото и в този смисъл са едно вредоносно за ищцата деяние. Предвид изложеното, моли да бъде уважена насрещната искова претенция. Претендира направените разноски във връзка с предявения насрещен иск.