Решение № 21901 от 30.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21901 гр. София, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110153059 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ............ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Я. Б. Д. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 220,84 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – ...................... аб. № ................, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /26.11.2020 г./ до плащането, сумата от 29,46 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 19.11.2020 г., сумата от 26,22 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /26.11.2020 г./ до плащането, както и сумата от 5,87 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода 01.12.2017 г. – 19.11.2020 г.

След дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Я. Б. Д., чрез назначения му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. М. ..................., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца – ................., не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Не е спорно между страните, а и се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи – Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ....................... и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ...................., че ответникът – Я. Б. Д., е собственик на процесния имот – ...................... Нотариалният акт касае обект с абонатен № .................

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:

ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването. В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка 2 на топлинна енергия до топлоснабдения имот в процесния период. По делото няма твърдения, нито данни преди или по време на процесния период ответникът да се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот, нито да е учредил вещно право на ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на облигационно основание да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, неоспорено от страните, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената и разпределена от ............ при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които са начислени сметките за процесния период.

При кредитиране заключението на СТЕ, като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, се установява, че за процесния период начисляваната ТЕ е за БГВ е въз основа на снети отчети на един брой водомер за топла вода с № .............., отчитан след края на отоплителния сезон, подписан от ответника. Количествата отчетена топлата вода са въведени в индивидуалните справки за отопление и топла вода. За процесния период няма начислявана ТЕ за отопление на имот. За процесния период няма начислявана ТЕ, отдадена от сградна инсталация. За процесния период няма начислявана ТЕ за отопление на общи части, съгласно Акт за изключване на отоплението в стълбището на жилищната сграда на ............... от 03.12.1996 г. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. През процесния период няма начислявана такса мощност. От ................ са изготвени индивидуални справки за отопление 3 и топла вода за отчетни периоди от 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г. Всички суми за ТЕ са без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. За процесния период начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума, съгласно действащите нормативни документи, които СТЕ счита, че са спазени. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Общият топломер за процесния период е преминал на метрологични проверки и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. Заключението на СТЕ изцяло кореспондира и с представените от ТЛП документи, приети като писмени доказателства по делото, неоспорени от страните.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 26.11.2020 г. (арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД), от която дата се счита, предявен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е бил спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението е депозирано на 26.11.2020 г. и като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давност не е текла, то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г., вкл. са погасени по давност. Задължението за м. 07.2017 г. е станало изискуемо на 15.09.2017 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.

114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.11.2020 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в 4 периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), т.е. преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 26.11.2020 г.