Решение № 977 от 23.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 977 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000503458 по описа за 2025 година и взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по е образувано по въззивни жалби на Г. Г. и Столична община срещу решение № 4948 от 30.07.2025 г. по гр.д. 2419/2024 г. на СГС, Първо ГО, 9 състав, с което е осъдена Столична община, да плати на Г. Г. Г. сумите: - 9 197 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.01.2014 г. до плащането, от които 197 лева - имуществени вреди и 9 000 лева – неимуществени вреди, вследствие от изкълчване, навяхване и разтягане на други неуточнени елементи на коленната става на десния крак, кръвонасядания в областта на дясното коляно и подбедрица и ляво бедро, охлузване в областта на лява подбедрица, настъпили на 12.01.2024 г. около 17,00 -17,30 ч., в гр. София, бул. „Проф. Цв. Лазаров“, покрай автобусна спирка, срещу бензиностанция „Ромпетрол“, причинени от попадане в необезопасена и несигнализира шахта на тротоара, и е отхвърлен искът в частта за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 9 000 лева до предявения размер от 50 000 лева. Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ответника - „ЕРМ Запад“ ЕАД с ЕИК 130277958.

Оплакванията на ищцата са за занижено обезщетение.

Оплакванията на ответника са за противоречие между доклад и решение, недоказано място на падане, кредитиране на противоречиви свидетелски показания, завишено обезщетение.

Подаден е отговор на въззивна жалба от Столична община. Въззивните жалби са допустими, няма направени доказателствени искания. Въззивният съд е констатирал, че действително е налице неточност в доклада по делото и го е коригирал, като е указал на страните, че ищцата не носи тежестта да докаже, че шахтата, в която е паднала, се стопанисва от Столична община, а следва да докаже неизправност на тротоара, по който е вървяла.

В с.з. на 19.03.2026 г. е назначено вещо лице, на което е възложено след проверка на 1 място и в техническите архиви на Столична община да отговори на следните въпроси: 1.

Какво е предназначението на шахтата, намираща се на посоченото в исковата молба място гр. София, бул. „Проф. Цв. Лазаров“, покрай автобусна спирка непосредствено до железен електрически стълб, на който има жици за тролей срещу бензиностанция „Ромпетрол“? 2.

Елемент на коя подземна инфраструктура (водоснабдителна, канализационна, топлофикационна, телекомуникационна или друга) е въпросната шахта? Кое дружество или ведомство е собственик и поддържа съответната мрежа? 3. Отговаря ли капакът на шахтата на БДС и техническите изисквания за натоварване за съответната зона (тротоар)? Какво е състоянието на капака, кога последно е подменян и от кого. 4. Представлява ли процесното съоръжение (шахта) елемент от градското благоустройство (като част от тротоарната настилка) или е специализирано техническо съоръжение за достъп до подземни комуникации на трети лица?

В с.з. от 11.06.2026 г. заключението, изготвено от инж. Б. С. И., е изслушано и прието.

В същото заседание и в писмено становище от 18.06.2026 г. адв. Ч. от името на ищцата излага съображения за основателност на иска, неоснователност на жалбата на ответника и необходимостта от по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа, че по категоричен и безспорен начин е доказана причинно-следствената връзка между настъпилия инцидент и бездействието от страна на Столична община. Видно от изготвената и приета съдебно-техническа експертиза, съоръжението, което представлява мястото на инцидента, макар и към Столичен електротранспорт, също е под шапката на Столична община и именно за поддръжката и ремонтните дейности на тротоарите отговаря Столична община. Поради това и с оглед травматичните увреждания, които е получила ищцата, и които белези остават и до днес, включително нарушена и изменена походка към днешна дата, моли за уважаване на претенцията в пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди. В писменото становище адв. Ч. подчертава значителното влошаване на качеството на живот на ищцата, чиято походка остава трайно променена, съпроводена с постоянен дискомфорт и социална изолация. Твърди още трайни психически, психологически и емоционални последици от травмата. Г. имала сериозна връзка и приятел, но след инцидента той я напуснал. Срамувал се да имат интимни отношения, както и да бъдат на публични места и да се срещат с хора.

Юрк. А. от името на Столична община пледира, че от събраните в първоинстанционното дело доказателства и от заключението на допуснатата съдебнотехническа експертиза, се установява, че процесното съоръжение – ревизионна шахта, разположена на бул. „Проф. Цветан Лазаров“ не представлява елемент от градското благоустройство, обикновена тротоарна настилка, а е специализирано техническо съоръжение, част от линейната енергийна инфраструктура на подземни електрически кабели. Тази инфраструктура и самата шахта се стопанисват и експлоатират от Столичен електротранспорт. Макар това дружество да е с едноличен собственик на капитала Столична община, съгласно Търговския закон, то е самостоятелно юридическо лице, самостоятелен правен и търговски субект, което притежава отделно имущество и носи самостоятелна отговорност за вреди, причинени от негови вещи или служители. Столична община не може да отговаря по чл. 49 ЗЗД за бездействието на органите или служителите на едно независимо търговско дружество, нито по чл. 50 ЗЗД, чийто собственик и стопанин е това дружество.

Съгласно Закона за енергетиката задължението за поддържане на енергийните обекти и мрежи, както и на техните ревизионни елементи, каквито са капаците на шахтите в състояние, гарантиращо безопасността на гражданите, е вменено изрично и изцяло на енергийното дружество, което ги експлоатира. Столична община няма нито законово право, нито техническа възможност да отговаря, ремонтира или поддържа специализирани кабелни шахти с високо енергийно напрежение, захранващи контактни мрежи на градския транспорт, поради това евентуално противоправно бездействие по поддръжката на капака на шахтата може да бъде вменено единствено на Столичен електротранспорт. Поддържа възражението за съпричиняване от страна на самата пострадала по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Към момента на инцидента е имало зимни условия, които са спестени в исковата молба, а ищцата се е придвижвала с неподходящи обувки и без дължимото за всеки средностатистически 2 пешеходец внимание, при преминаване покрай съоръженията по уличната мрежа.

Юрк. Г. от името на третото лице моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ищцата. Нейният принос за причиняване на инцидента е безспорно доказан. В случай че съдът приеме, че Столична община е отговорна за настъпилия инцидент, моли за намляване на присъденото с първоинстанционното решение обезщетение, като несъобразено с принципа за справедливостта и получените вреди.

При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от състава на непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната работа на Столична община като възложител на работа: противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, в какво се изразяват вредите, вина, която се предполага и възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният резултат. Ако са налице тези елементи, спорно е какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, доказани ли са разходи във връзка с увреждането и има ли принос на пострадалата за настъпване на вредите.

Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС №7/1958 г. отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл. 49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.

Настоящият състав намира, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по следните съображения. Свидетелката Р. М. Т. в с.з. на 22.05.2025 г., разказва за инцидента, настъпил на 12.01.2024 г. около 17:30 ч. в гр. София, ж.к. „Дружба“. По това време тя придружавала ищцата, тъй като двете търсели помещение за практикуване на маникюр. Докато вървели една до друга по десния тротоар и разговаряли, пред тях се движел мъж на няколко метра разстояние. След като той преминал напред, ищцата се спънала, залитнала и паднала, като десният й крак попаднал в голяма дупка (шахта) с пропаднал капак. Свидетелката заявява, че не била забелязала шахтата преди падането, тъй като и двете гледали напред и разговаряли. Предполага, че мъжът, който вървял пред тях, е прескочил препятствието, без тя да обърне внимание. Свидетелката видяла цялото падане, след което Г. изпитвала силна болка, започнала да охка и не можела да се изправи.

Свидетелката се огледала и забелязала таксиметров автомобил, който спрял наблизо.

Шофьорът слязъл и предложил помощ. Двамата заедно помогнали на ищцата да се изправи, качили я на задната седалка на таксито, а свидетелката седнала отпред, след което незабавно потеглили към УМБАЛСМ „Пирогов“. Едва след като се опитали да окажат помощ, свидетелката успяла да види по-добре състоянието на шахтата. По нейните наблюдения тя била голяма, с пропаднал капак, а от нея стърчали ръждясали арматурни елементи.

Свидетелката описва, че по това време времето било сравнително меко и било светло, с лек сняг, но без натрупана снежна покривка. Ищцата била облечена спортно и носела спортни обувки (маратонки). След падането единственото, което свидетелката ясно си спомня, е, че ищцата изпитвала силна болка и не можела да бъде преместена без чужда помощ.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като са вътрешно непротиворечиви и в съответствие с медицинската документация по делото ( лист за преглед на пациент на място от 12.01.2024 г., заключение на СМЕ).

Майката на ищцата Т. И. Г. разказва, че Г. й се обадила от УМБАЛСМ „Пирогов“.

3

Отишла в болницата към 20 ч., като на ищцата все още правели снимки и изследвания.

Изпитвала силни болки. Наложило се да купят шина, за да не се движи кракът, както и използвала патерици от близки, за да може да се изправя през деня, когато свидетелката не била вкъщи да й помага. После й взели проходилка. Преди инцидента ищцата била много активна – ходела на народни танци и на плуване, а след това се обездвижила и не била толкова активна. Останала с шината повече от два месеца, сваляла я само при спане. Заради болките в десния крак, започнала да натоварва повече левия и от това получила болки в кръста. Завършила курсове по козметика, маникюр и педикюр, а не можела да практикува като козметичка, тъй като трябвало да стои права, а от това получавала болки.

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Р. М. Д., която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, ищцата е получила изкълчване, навяхване, разтягане на връзковия апарат на дясна коленна става, кръвонасядания в областта на дясно коляно и подбедрица и ляво бедро, охлузване в областта на лява подбедрица. В областта на дясното бедро, коляно и подбедрица е била поставена твърда имобилизационна превръзка тип „шина“. Травматичното увреждане е довело до болки и страдания, най-интензивни непосредствено след травмата в първите 10 дни с постепенно затихващ характер, от поставената имобилизационна ортеза, блокираща движенията в коляното, и в началото на раздвижването. Възстановителният период е около един месец – 10 дни лечение у дома, след което без спортни занимания около 3 месеца. По делото няма представена медицинска документация за остатъчни явления или усложнения.