Решение № 3540 от 14.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3540 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330100002 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 187 ал. 3, вр. ал. 7 от ЗМВР и чл.

86 ал. 1 от ЗЗД от В. К. с ЕГН: ********** срещу ОД на МВР Пловдив с БУЛСТАТ 129009870 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3566,62 лева /три хиляди петстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 2326.9 часа в периода 01.01.2022 г. – 01.01.2025 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване, мораторна лиххва в размер на 616,10 лева, изчислена върху всяка тримесечна сума на извънредния труд, считано от падежа на плащането /1-во число на месеца, следващ тримесечието на начисляването/ до датата на подаване на исковата молба-02.01.2025г. /съобразно допуснатото изменение на иска/

Ищецът твърди, че работи като „*** ****“ в група „*****“ на сектор „**** *****“ към РУ Х. при ОДМВР Пловдив, като на 01.07.2024 г. е преназначен в ** РУ при ОДМВР Пловдив на същата длъжност. Излага твърдения че е полагал 12-часови дежурства съобразно утвърдени графици, както следва: 2962 часа нощен труд, който според същия следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143. Посочва, че преизчисляването на нощния към дневния труд води до извод за положен извънреден труд от ищеца възлизащ на 276,37 часа, който към настоящия момент не му е заплатен. Излага доводи, че в настоящия случай следва да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Навежда 1 съображения, че съгласно чл. 187 ал. 5 и 6 ЗМВР и на база основното му месечно възнаграждение, ответникът е следвало да му заплати сумата в размер на 5446,97 лева.

Претендира, че върху посочената сума следва да му бъде заплатено обезщетение за забава в размер на 1802,94 лева, дължимо от падежа на всяко едно задължение /първия ден от следващото тримесечие/ до датата на входиране на исковата молба пред съда – 02.01.2025 г.

Претендират се разноски. На л. 48 от делото е приложена молба за намаляване размера на исковете и частичното им оттегляне с оглед изготвеното по делото заключение.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна. Излагат се съображения, че нормата на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата предполага наличие на четири предпоставки, а именно: подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощно работно време по-малка от продължителността на дневното, трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, а последните две не били налице за служителите от МВР, работещи на смени. Освен това, прилагането на чл.9, ал.2 от НСОРЗ спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР изрично било изключено с ТР № 1/2020г. от 15.03.2023г. Цитирана е разпоредбата на чл. 187, ЗМВР, според която работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. При работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч. Нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа за всеки 24-часов период, а нощен - трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.

Сочи се, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта, следователно коефициентът бил 1 /единица/, получен като 8часовата нормална продължителност на работното време се раздели на 8-часовата нормална продължитетелност на работното време през нощта/.

Нормата на чл. 187 ЗМВР се явявала специална спрямо общите правила в КТ, а ЗМВР въвеждал еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 КТ, според който нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславяло от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР. Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за извънреден труд се определял с наредба на министъра на вътрешните работи, докато размерът бил определен със самия закон. Въпросът със заплащането на нощния труд бил изрично уреден в ЗМВР и подзаконови нормативни актове и нямало празнота, която да налага субсидиарно приложение на КТ. Твърди се, че нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд с коефицент 1, 143 е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. Твърди се, че в множество нормативни актове е детайлно уреден 2 въпросът със специфичния характер на организацията, отчитането и заплащането на извънредния и нощния труд на служителите, като тези специфични правила гарантирали правата на служителите, т.е. били осигурени мярки за защита, които да компенсират особената тежест не само на нащния труд, но и на извънредния и обичайния труд, полаган от служителите в МВР. Сочи се, че ЗМВР не нерушава европейското законодателство по отношение продължителността на нощния труд. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Като писмени доказателства са приети писмо от ответника, в което са посочени заеманите от ищеца длъжности в системата на МВР в различни периоди от време.

Представена е справка от ведомост за лицето за положен от него нощен и извънреден труд и заплатени в тази връзка суми.

Приети са още и заповед на министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителни възнаграждения, както и измененията й с последващи заповеди.

По делото е прието заключение на вещото лице Б. В. по съдебно- счетоводна експертиза, която е посочила размерите на възнагражденията на ищеца и часовата ставка за процесния период 01.01.2022 г.- 01.01.2025 г., както и промяната им във времето.

Пресметнати са действително положените часове нощен труд от лицето, изчислено в приравняването им към дневен с коефициент 1.143, пресметната е и лихвата за забава за търсения период. От заключението се установява, че отработените от ищеца часове нощен труд за процесния период са 2036 часа за сумата от 2460,31 лева. След приравняването им на дневен труд с к. равен на 1,143, се получават 2326,9 часа. Разликата от 290.9 часа представлява положен извънреден труд, в стойностно изражение в размер на 3566,62 лева.

Мораторната лихва за забава начислена върху всяка тримесечна сума на извънредния труд, считано от падежа на плащането възлиза общо на 616,10 лева.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното:

Няма спор за заеманата от ищеца длъжност, както и, че той е полагал труд на сменидневни и нощни 12 часови дежурства с отчитане на работното време при сумирано изчисляване на работното време- тримесечно. Ясен е и броят часове, положен от него нощен труд. Спорният по делото въпрос е правен- кой ред за изчисление и заплащане на положения нощен труд е приложим- дали специално предвидения в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане или този на КТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, предвиждащи по- благоприятна уредба на заплащане на положените часове нощен труд, налице ли е/ налице ли е била празнота в законовата и подзаконовата уредба, позволяваща в периода на съществуването й да бъде запълнена същата със субсидиарното 3 прилагане на КТ и НСОРЗ и следва ли положеният от държавните служители в МВР нощен труд да се заплаща, като часовете нощен труд се превръщат в дневни с коефициент от 1, 143 % съгласно НСОРЗ и действалата до 01.04.2015 г. Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР). Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 от КТ).

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица (чл. 187 ал. 1 от ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени- сумарно за тримесечен период (чл. 187 ал. 3 от ЗМВР). Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по- продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. Съгласно чл. 187 ал. 7 от ЗМВР, предишни ал. 5 и 6, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187 ал. 10 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

В периода от 01.04.2015 г. до 16.11.2022 г. са действали последователно няколко наредби: Наредба № 8121з592/ 25.05.2015 г., (отменена изцяло с решение на ВАС от 11.07.2016 г.), Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. (отменена изцяло с решение от 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/ 2019 г. на ВАС), Наредба № 8121з-36/ 07.01.2020 г. отменена с Наредба № 8121з-1174/ 21.10.2020 г., отменена с Наредба № 81213- 922/ 22.07.2022 г., като всички посочени наредби са издадени от министъра на вътрешните работи. Всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3 ал. 3 в първите две Наредби са идентични с текстовете на чл. 3 ал. 2 от следващите три Наредби, като според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период.

Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето 4 за отдих и почивките на държавните служители в МВР, обнародвана в ДВ, бр. № 69 от 19.08.2014 г., според която Наредба в чл. 31 ал. 2 изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава с коефициент от 0.143. В следващите три Наредби няма предвидена изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като едва в Наредба № 8121з-1174/ 21.10.2020 г.- чл. 22 ал. 3 и в Наредба № 8121з-922/ 22.07.2022 г. в чл. 21 ал. 3 изрично е посочено, че „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл. 187 ал. 4 от ЗМВР“.