Решение № 1617 от 25.04.2019, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

1617

25.04.2019 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ

На тридесети януари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова като разгледа докладваното от съдията Живко Желев гражданско дело номер 14266 по описа за 2018 година.

Предявен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата К.Й.Г., получила съобщение по изп. д. № ...... Л.М., с взискател ответното дружество „О. Ф. България“ ЕАД, с което ищцата била уведомена, че по изпълнителното дело дължи сума от общо 14952.85 лв., включваща: 6394.34 лв. – главница, 6787.86 лв. - лихви за минало време и разноски в заповедно производство, 12.43 лв. – лихви, 437.00 лв. -разноски по изпълнителното дело, 1221.21 лв. - такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Ищцата твърди, че не дължи описаните по-горе суми, поради изтекла погасителна давност на вземането повече от 5 години. Сочи, че за същото вземане трето за спора лице- Банка ДСК ЕАД е било образувало срещу ищцата изп. д. № ******. по описа на ********* на 05.03.2009г., което изп. дело било прекратено на 14.03.2018г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. По изп. д. № ****** били извършени следните действия: налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в УниКредит Булбанк АД на 21.05.2009г., както и изпращането на съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, връчено на 01.04.2010г.

Според ищеца връчването на запорното съобщение е нередовно, тъй като в обратната разписка не били посочени трите имена и длъжността на лицето, което го е получило. Ищецът твърди, че дори налагането на запор върху трудовото му възнаграждение да се приеме за последното валидно изпълнително действие, то изпълнителното дело следвало да бъде прекратено две години след 01.04.2010г, а погасяването на вземането по давност било настъпило с изтичане на петгодишния срок – на 01.04.2015г.

Посочва, че ответникът бил конституиран като взискател на 01.10.2013г., когато обаче по делото била настъпила перемпция. Ищцата твърди, че не била уведомена нито за договора за цесия между Банка ДСК и О. Ф. България, нито за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Също така твърди, че не била останала задължена като поръчител, тъй като бил изтекъл 6-месечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД след настъпване на падежа на главното задължение.

С оглед изложеното ищецът моли да бъде признато за установено, че не дължи на ответника следните суми: 6394.34 лв. – главница, 6787.86 лв. - лихви за минало време и разноски, 12.43 лв. – лихви, 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение или общо 13294,63 лева. В условията на евентуалност моли да бъде признато за установено, че не дължи на ответника законна лихва преди 12.07.2015, на осн. чл. 111, б. „в“ ЗЗД.- поради погасяването им с изтичане на тригодишен давностен срок.

Ответникът

„О. Ф. България“ ЕАД оспорва иска като недопустим. Твърди, че било недопустимо ищецът да се позовава на изтекъл 6 месечен преклузивен срок по чл.

147 и липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост, тъй като това не били новонастъпили факти и същите били преклудирани с неподаването на възражение по чл. 414 от длъжника при узнаването му за издадената срещу него заповед за изпълнение. Сочи се, че дори да се приеме, че заповедта за изпълнение е връчена надлежно на ищцата на 05.09.2018г. /с връчването на ПДИ по образуваното изп д.

№ ***********. на ***********/, то срокът за възражение е изтекъл на 19.09.2018г. С изтичането на срока по чл. 414 от ГПК се преклудирала и възможността на ищцата да се позовава на изтекла погасителна давност на вземанията.

По основателността на исковата претенция ответникът излага следните доводи: С договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2004г. „Банка ДСК“ предоставила на С.Г.Т. кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лева, обезпечен с поръчителството на К.Й.Г. и Р.Р.Р. Кредитът бил усвоен изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя, като срокът за издължаване бил 83 месеца. Предвид неизпълнение на задълженията по кредита Банка ДСК предприело действия за събиране на вземането по съдебен ред. Подадено било заявление от 28.01.2009г., по което било образувано ч.гр.д. № 952/2009г. на РС Пловдив. Издадена била заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 29.01.2009г. по силата на които кредитополучателят и поръчители били осъдени да заплатят на заявителя сумата от 6394,34 лева- главница, 362,24 лева – лихва за периода от 05.11.2009г.-28.01.2009г., законна лихва от 28.01.2009г. до изплащане на вземането, 135,13 – разноски по делото.

По молба на

„Банка ДСК“ от 05.03.2009г. срещу длъжниците било образувано изп. д. № ********. на **************. По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 01.07.2013г. „О. Ф. България“ ЕАД придобило вземането по цитирания по-горе договор. Ответникът твърди, че бил изпратил уведомителни писма от името на цедента за извършената цесия до длъжниците. В условията на евентуалност моли да се приеме, че ищцата е уведомена за прехвърляне на вземането с връчване на отговора на исковата молба и приложенията към него.

Сочи, че спрямо ищцата били поискани и предприето следните изпълнителни действия: с молбата за образуване на изп. дело било поискано налагането на запори и други обезпечителни мерки, на 18.03.2009г. били наложени запори на банкови сметки на ищцата, а на 04.02.2010г. било поискано налагане на запор на трудовото възнаграждение, получавано от ищцата при работодателя **********, като не бил открит представител на работодателя. На 17.03.2010г. бил насрочен опис на движими вещи на длъжника. След това в рамките на висящото изпълнително производство новият кредитор О. Ф.

България ЕАД поискал извършване на нови изп. действия с молба за конституиране от 01.10.2013г. и молба от 11.11.2013г. На 12.05.2017г. ответникът получил съобщение от ***********, за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. 5-годишния давностен срок не бил изтекъл, поради което на 13.07.2018г. била подадена молба за образуване на ново изпълнително дело, като с молбата било поискано извършването на нови изпълнителни действия. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът намери за установено следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД на 29.01.2009 г. по ч.гр.д № 952/2009 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист срещу С.Г.Т. в качеството ѝ на кредитополучател и срещу Р.Р.Р. и К.Й.Г. в качеството им на поръчители, съответно по Договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2004 г., като тримата са осъдени солидарно да заплатят сумата от 6394,34 лева – главница, 362,24 лева – дължима лихва за периода от 05.11.2008 г. до 28.01.2009 г. и 135,13 лева – разноски по делото, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата в съда – 28.01.2009 г. до окончателното й изплащане.

На 05.03.2009 г. посредством молба на кредитора, по описаното задължение е образувано изпълнително дело № ******** г. по описа на ***************, с район на действие ОС.

От приложеното по делото в копие изпълнително дело №

*********** г. се установява, че в периода от образуване на изпълнителното дело до датата на прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, т. 8 ГПК по отношение на ищцата са извършвани следните действия, а именно: изискани са справки за наличие на публични задължения, за наличие на банкови сметки, движими и недвижими вещи и др., касаещи проучване на имущественото състояние на ищеца. Давността е прекъсната с налагането на запор върху вземанията по банкови сметки, открити от длъжника в „Уникредит Булбанк“ и „Юробанк Еф Джи България“ АД. Съобщенията за наложения запор са получени на 19.03.2009 г. /л. 220 изп.д./ и на 26.03.2009 г. /л. 287 изп.д./, при което давността е прекъсната.

С молба с вх. № ***/04.02.2010 г. от взискателя е поискано налагане на запор на трудовото възнаграждение на К.Г. и насрочване на опис на движимите вещи в дома на ищцата /л. 324 от изп.д./.

На 30.03.2010 г. е връчено запорно съобщение до работодателя на ищцата *********, с което посоченото трето лице е уведомено, че се налага запор върху трудовото възнаграждение, получавано от К.Г. /л. 343 от изп.д./.

На 01.10.2013 г. е депозирана молба от ответника за конституирането му като взискател по образуваното изп.д. № ********* г. на основание Договор за покупко – продажба на вземания от 01.07.2013 г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила вземанията си спрямо кредитотополучателя по Договор за кредит от 04.11.2004 г. и поръчителите. Представено е копие от договор за цесия. Видно от известие за доставяне е, че на 5.11.2013 г. К.Г. е била уведомена за извършената цесия /л. 383 от изп.д./

Ищцата е подала молба за прекратяване на изпълнителното дело с вх. № ****/04.05.2017 г., като с Постановление от 10.05.2017 г. същото е прекратено от съдебния изпълнител, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

По молба на взискателя с вх. № ****/13.07.2018 г., е образувано изпълнително дело № *********** г. по описа на ***************, с район на действие ОС-***.

На 20.07.2018 г. е вписана възбрана върху имот, собственост на длъжника и ищец в настоящото производство.

Наложен е запор върху вземанията по банкова сметка, *** К.Г. в „Централна кооперативна банка“ АД. Съобщението за наложения запор е получено на 24.07.2018 г.

Безспорно между страните е обстоятелството, че заповедта за изпълнение е била връчена след датата на завеждане на исковата молба – 30.08.2018 г. Видно от приетото по делото изпълнително дело № ********* г. е, че на 05.09.2018 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Възраженията на ответника за недопустимост на производството съдът намира за неоснователни.

Правният интерес на предявяване на настоящия иск се обосновава с твърдения за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално настъпила перемция е относима при преценка валидността на последващи изпълнителни действия.

Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните и процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство. Материалнотоправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемо право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата на материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуване на правото, предмет на принудително изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК. Разпоредбата дава възможност на длъжника по изпълнителното дело да оспори чрез иск изпълняемото право. Това може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнителното може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позовава на факти /погасяване по давност, плащане и др./, настъпили след издаването му.

Съдът намира иска за процесуално допустим, тъй като ищцата- длъжник се позовава на новонастъпили след влизане в сила на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК факти, поради което се дължи произнасяне по същество на спора.

Влязла в сила заповед по чл. 417 ГПК се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл. 422 ГПК, се формира сила на присъдено нещо относно съществуването на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай такова решение няма.

Правните последици на акта по чл. 417 ГПК не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117 ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.

Разпечатката съдържа 46 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d029a2f5-08e0-49d8-815f-d131985fd0e1