Решение № 62 от 09.03.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. *, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20261600500045 по описа за 2026 година

С решение № 608 / 25.11.2025 г. ,постановено по гр.дело № 285/2025Г. РС-* е осъдил на основание чл.128, т, 2 от КТ, „И.Ф.” ЕООД, с ЕИК*, да заплати на И.И., с ЕГН**********, сумата 699 лева неплатено трудово възнаграждение за периода 01.06.2024 г, до 24.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г., до окончателното плащане; осъдил е на основание чл.220, ал.1 от КТ, „И.Ф.” ЕООД, с ЕИК*, да заплати на И.И., с ЕГН**********, сумата 1043,49 лева - обезщетение за прекратяване на трудовия договор от работодателя без спазване на предвиденото предизвестие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 23.10.2024 г., до окончателното плащане; осъдил е ответника да заплати на ищеца на основание чл.224, ал.1 от КТ, сумата 343 лева – неплатен остатък от дължимо обезщетение за прекратяване на трудовия договор от ответника без спазване на уговореното между страните по трудовото правоотношение предизвестие, ведно със законната лихва от 24.10.2024г. до окончателното плащане и е присъдил съответните разноски.Със същото решение е постановено и предварително изпълнение на решението.

С решение № 31/21.01.2026г. в производство по чл.247,ал.1 ГПК съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка,като ВМЕСТО „ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 от КТ, „И.Ф.” ЕООД, с ЕИК*, да заплати на И.И., с ЕГН**********, сумата 343 лева – неплатен остатък от дължимо обезщетение за прекратяване на трудовия договор от ответника без спазване на уговореното между страните по трудовото правоотношение предизвестие, ведно със законната лихва от 24.10.2024г. до окончателното плащане“ ДА СЕ ЧЕТЕ „ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 от КТ, „И.Ф.” ЕООД, с ЕИК*, да заплати на И.И., с ЕГН**********, сумата 343 лева – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 5 работен дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 23.10.2024 г., до окончателното плащане“

Решение № 608 / 25.11.2025 г. е обжалвано от ответника „И.Ф.” ЕООД чрез 1 процесуалния представител с оплакване за незаконосъобразност.Жалбоподателят твърди,че съдът не е преценил събраните по делото доказателства ,поради което и изводите му относно основателността на иска са необосновани. В тази насока са развити подробни доводи .Поддържа също така,че е налице противоречие в мотивите и диспозитива на решението ,което води до няснота на волята на съда .Твърди,че съдът е допуснал предварително изпълнение на решението,без да има искане в тази насока .Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението и постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции .Претендират се и направени в производството разноски. В съдебно заседание се поддържа жалбата.

Постъпил е отговор от И.И. ,в който се взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че ответникът не е заплатил претендираните суми, поради което и е уважил предявените искове .

Настоящата инстанция изцяло споделя тези правни изводи по следните съображения:

Безспорно е установено от доказателствата по делото,а не се оспорва и от страните, че между същите е сключен трудов договор № 053/18.03.2024 г., по силата на който ищецът е постъпил на работа при ответника на длъжност *, * (*) с код по HIПIД: *, работно време от 8 часа и договорът е със срок от 6 месеца до 18.09.2024 г., като е определено възнаграждение от 933 лева. Уговорен е 25 дни платен отпуск. Съгласно чл. 6 от договора срокът на предизвестие за прекратяване на трудов договор е 30 дни. По делото е представено заявление от ищеца, с което на 24.06.2024 г. е отправил изявление за прекратяване на трудовия договор.

Не се спори също така,че от 24.06.2024г. до 12.07.2024г. ищецът не се е явавал на работа. На 12.07.2024 г. с заповед № 015 е прекратен трудов договор № 053/18.03.2024 г., посочена причина чл. 326, ал. 1 КТ, като на ищеца е следвало да се заплатят сумата от 1043,49 лева – обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ и сумата от 343,74 лева по чл. 224, ал. 1 КТ.

На 12.07.2024 г. ответникът е отправил искане до ищеца за представяне на обяснения за неявяването му на работа на 24.06.2024 г.

Установява се безспорно,че до датата на завеждане на исковата молба ответникът не е заплатил дължимите суми. На 18.11.2024 г. ответникът е превел на ищеца сумата 1900 лв.,като е посочил като основание за превода командировки и нощен труд за 10.2024г.

В жалбата се поддържат следните твърдения, които са неоснователни поради следните причини.

На първо място се твърди,че атакуваното решение не е мотивирано.

Въззивната инстанция намира това твърдение за неоснователно.

Районният съд е обсъдил както всички събрани по делото доказателства,така и твърденията на страните, като е достигнал до обосновани правни изводи.

На второ място се твърди,че сумите, претендирани на основание чл.220,ал.1 КТ ,не следва да бъдат присъждани с оглед обстоятелството,че такива не се дължат-налице е 2 договор със срок на изпитване,поради което и намира приложение разпоредбата на чл.71,ал.1 КТ / до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие/.При тази хипотеза работодателят не дължи обезщетение за неспазено предизвестие .

Това безспорно е така, но в процесния случай ,от събраните по делото доказателства/ заявление от ищеца, с което на 24.06.2024 г. е отправил изявление за прекратяване на трудовия договор/ се установява,че прекратяването на трудовото правоотношение е станало по инициатива на работника .Прекратявайки договора на 12.07.2024 г. ,считано от 24.06.2024г., преди да изтече срокът на предизвестието, ответникът дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие./чл.220,ал.2 КТ/.Действително ,съдът е приел,че в случая е налице хипотезата на чл.220,ал.1 КТ,но това основание е посочено и в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.Тезата на жалбоподателя е,че това предизвестие е дадено не на посочената дата, а на 12.07.2024г,когато е установено,че работникът не е идвал на работа през периода 24.06.2024г. до 12.07.2024г. Сочи се,че е започната процедура по налагане на дисциплинарно наказание ,поради което и ищецът е подал това заявление/ в тази насока не са представени никакви доказателства/.

Настоящият съдебен състав намира това твърдение за неоснователно .

Видно от заявлението, подадено от ищеца, същият е написал собственоръчно датата 24.06.2024г./датата ,на която е подадено заявлението/. Експертизата е категорична,че същата е изписана лично от ищеца, докато другата дата,касаеща началото на изтичане на 30 дневния срок на предизвестие ,не е писана от него.Предвид това по никакъв начин не може да се приеме,че ищецът е антидатирал заявлението/в каквато насока е твърдението на ответника/.Ето защо и правилно РС е приел за достоверна именно тази дата .Нещо повече,в издадената Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено,че същото е прекратено, считано от 24.06.2024г.

В жалбата се твърди,че ответникът е заплатил изцяло дължимите суми,като е превел на ищеца сумата 1900 лв.-дължимото трудово възнаграждение,неизплатен годишен отпуск и обезщетението за неспазено предизвестие.

Както първата,така и настоящата инстанция намира това твърдение за неоснователно .

Както бе изложено по-горе, като основание за плащане е посочено командировки и нощен труд за 10.2024г. Безспорно е налице фактическа грешка досежно периода,тъй като м.октомври ищецът не е работил при ответника.Но липсват каквито и да е доказателства,че основанието е изцяло невярно ,т. е че не е за заплащане на командировки и нощен труд.Нещо повече, претенцията на ищеца по чл.128 КТ,чл.220,ал.1 и чл.224 КТ е общо за сумата 2585,49 лв.Нещо повече, в съдебно заседание на 30.06.2025г.,когато е разгледано искането на ищеца за оттегляне на иска по предявения иск досежно заплащане на извънреден и нощен труд ,е присъствал процесуалния представител на ответника, който не е направил никакво възражение в насока,че заплатената сума погасява другите претенции на ищеца, а не тези,посочени в платежния документ.

Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно,че ответникът не е заплатил исковите суми.

Предвид това правилно МРС е уважил исковите претенции ,поради което и атакуваното решение се явява правилно.

В жалбата се твърди,че съдът неправилно е постанови предварително изпълнение на съдебното решение,без в тази насока да има такова искане.

3

Така направеното възражение е неоснователно .

Съгласно разпоредбата на чл. 242. (1)ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.При тази хипотеза/обезщетение за работа/ ,не е необходимо ищецът да е направил искане в тази насока ,каквото е изискването на ал.2 от тази норма.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на адв.Б.С. адвокатски хонорар в размер на 400 евро.Това възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото, и на извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ГПК Окръжен съд-* РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА

285/2025Г. на РС-* . решение № 608 / 25.11.2025 г. ,постановено по гр.дело №

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв, „И.Ф.” ЕООД, с ЕИК*, да заплати на АДВОКАТ Б.С., вписана в Русенска адвокатска колегия с личен №*, сумата 400 евро – адвокатско възнаграждение

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4